И осмо: кради!

 

                                      Проф. Велко Вълканов

 

 

              Неотдавна попаднах на някаква предавана по една от телевизиите  пресконференция на социолози и политолози.  Чух да говорят Мира Янова, Иван Кръстев, Огнян Минчев (дали и други са говорили — не зная, включих телевизора по-късно). Странно впечатление ми произведоха тези хора. Като ги слушате, говорят сякаш умно. Но ако поискате да ги видите  от „птичи поглед”, т.е. от една по-обща гледна точка, придобивате съвършено обратното усещане. Те  сякаш живеят извън времето и пространството.  Какво е било вчера, какво ще бъде утре, те не искат  и да знаят.   Вторачени са единствено и само в настоящето. В това отношение особено даровито се прояви  Огнян Минчев.

 

С  ярост и вдъхновение г-н Минчев говори за кражбите, извършвани  от  днес управляващите. Фасциниран от настоящето, той не поглежда нито назад, в миналото, нито   напред, в бъдещето. Ако бе положил усилието да погледне назад, той щеше, може би щеше, да види небивалото грабителство, извършено  от предишните правителства. Огромното държавно и кооперативно имущество бе разграбено именно през този период. Водещо място  в ограбването на страната ни имаше  без съмнение правителството на Иван Костов и самият Иван Костов.  Неговите престъпления са  документирани по един респектиращ  начин в откритото писмо, което Едвин Сугарев му изпрати: «Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра».  

 

  Питам се обаче дали Огнян Минчев няма да види по-страшна картина, ако погледне напред, в бъдещето. Какво наистина ще види той там? Триумвирата Бойко Борисов, Волен Сидеров и отново ужасния Иван Костов!   Кошмарът ни ще се превърне в действителност. 

 

 Анализът на дейността на правителствата през последните двадесет години води до простия извод, че причините за изживяваните от страната ни бедствия се крият всъщност не в самите тези правителства. И най-доброто правителство при господстващата социално-икономическа система би било достатъчно лошо. Злото е, с други думи, не в едно или друго правителство, а в характера на наложената на страната ни пазарна икономика. Пълен фалш са думите, че може да има пазарна икономика, без да има пазарно общество. Там, където има пазарна икономика, там със силата на природен закон възниква и пазарното общество. 

 

Трудно е да се отрече, че пазарното общество се подчинява на несъвместима с интересите на човека  ценностна система. В него действат не нормите на правото, още по-малко нормите на морала, а нормите на парично облечения интерес. В пазарното общество парите са всеобща мярка. Добро е всичко, което носи пари. Добро е дори самото зло, ако то може добре да се продаде. По силата на този императив  огромно количество нравствена смрад  бива  интензивно продавана чрез различните медии и най-вече чрез телевизиите. Те са пряк източник на поквара в особено големи размери. Духовното ни пространство е вече напълно опустошено. Тук трябва да припомним  думите на Маркс, че при триста процента печалба, няма престъпление, което капиталът да не е готов да извърши.

 

В пазарното общество задачата е следователно да се придобиват пари, при това колкото се може повече пари. Без всякакво значение са способите, чрез които парите ще се придобият. Кражбата е един от нормалните способи за забогатяване

 

Някога хората се подчиняваха на осмата божия заповед: Не кради! Днес тази божия заповед има точно обратното съдържание: Кради! Кради, ако искаш да оцелееш в това вълче общество! И вече увълчените крадат, без да се изчервяват, без дори да им мигне окото.  Крадат във всички сфери и всички етaжи на властта, крадат от общественото, крадат и от частното, бедните крадат, за да се нахранят, богатите  крадат, за да бъдат още по-богати.

 

Кражбите съвсем не са български патент. В тъй прехвалените западни държави се краде много повече, но там кражбите имат една  добра  юридическа глазура, която прикрива същността им (подкупът например се нарича  не подкуп, а комисионна). Имуществени престъпления са извършвани и в най-престижните политически семейства. Нека между другите да споменем Хелмут Кол, да не забравим милия  Берлускони, да не пропуснем и американския вицепрезидент Спиро Егню, принуден през 1973 г. да подаде оставка  поради уличаване във финансови злоупотреби.  49 процента  от американците смятат, че "повечето членове на Конгреса са корумпирани".

 

Но коя божия заповед днес се изпълнява? Да не би да се изпълнява шестата божия заповед «Не убивай!» Днес у нас се убива повече от всеки друг път. Убиват за пари, но убиват и за удоволствие, възрастни убиват деца, но и деца убиват възрастни.

 

Спазва ли се деветата божия заповед «Не свидетелствай лъжливо против ближния си»? Днес лъжата (клеветата) е постоянно използвана форма на борба с противника. Лъжата (лъжливият слух) е основата за спекулативното придобиване на пари, на много пари (Справка: Сорос!).

 

Никаква стойност няма и десетата заповед «Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.» Още Камю бе посочил формулата, чрез която някои хора лесно преодоляват  тази забрана:  обявяват ближния си за неближен и пътят и към неговата жена, и към неговия имот е вече открит.

 

Огнян Минчев, порицавайки действащата у нас избирателна практика, ни препоръча избирателната практика в САЩ. Това направо ме изуми. Та  нима в САЩ наистина има избори? Та  изборите там са гигантско противоборство не между милионите хора, а между милионите долари. Когато доларите не могат да решат избора, се прибягва до убийството. Роберт Кенеди бе убит  през 1968 г. в разгара на неговата избирателна кампания, като по този начин бе предопределен успехът на републиканския кандидат Ричард Никсън. Изобщо в любимите на  Огнян Минчев Щати всички по-сериозни въпроси се решават чрез убийства. САЩ са държавата, в която има най-много убити президенти и изтъкнати политически дейци. Убити са президентите Абрахам Линкълн (1865 г.), Джеймс Гарфийлд (1881), Уилям МакКинли (1901 г.), Джон Кенеди (1963 г.), а едва не почина от раните си Роналд Рейгън, жертва на нападение през 1981 г. През 1968 г. бе убит видният борец за човешките права Мартин Лутер Кинг. 

 

Искам да кажа на Огнян Минчев и на другите нему подобни. Това (сегашното) правителство може да падне. Може да падне и следващото правителство. Няма обаче да падне добре вкорененото в пазарното общество правителство в сянка, правителството на хората, които държат икономиката в ръцете си.  Те именно  са хората, които управляват страната ни. Те са, които   превърнаха кражбата в закон, които поръчват  убийствата,  които печелят  от наркоманията, от проституцията, от хазарта, от всяка възможна пошлост, от всеки възможен порок.

 

  Официалното правителство е, както казват руснаците, само техен ставленник.  И нищо повече!

 

Статията е публикувана във в-к "Дума на 13.09.2008 г.