Жестокост, осребрявана чрез
 Хагския трибунал

 

                                                           Проф. Велко Вълканов

 

 

 

Като всичко останало и жестокостта има своето видово разнообразие.  Има жестокост неосъзната, каквато е жестокостта на животното. Животното ще ви разкъса, без, разбира се,  да  знае, че  проявява  жестокост.  Но има и жестокост осъзната.  Извършващият жестокостта напълно разбира, че извършва именно жестокост,  но въпреки това – по свои някакви мотиви, лични или обществени - я извършва.  Това е жестокостта не на животното, а на човека, поради което е толкова по-страшна. Но и страшното има своите степени.  Има жестокост, която причинява освен болка още и потресение. Разумът бива разтърсен в самите си основи – той не е в състояние да разбере как е възможно да има такава жестокост, която отвежда не само отвъд човека, но и отвъд животното.
 

  С този вид жестокост най-напред, преди много години, ме запозна   големият италиански журналист Малапарте. В своята книга “Капут” той разказва за посещението си при поглавника на Усташка (фашистка) Хърватия Анте Павелич. Влиза Малапарте в кабинета на Павелич и вижда оставена встрани кошница с някакви лъскави черно-бели неща. - Това миди ли са, попитал Малапарте.  О, не  -  бодро отговорил поглавникът. Моите верни усташи пак са решили да ме зарадват: донесли са ми една кошница човешки очи.

      Човек чете за изреченото от Павелич  и изведнъж усеща, че започва трудно да диша. Потресението е засегнало  и дихателната му способност.

         Тези дни съзнанието ми отново се срещна с този вид жестокост.

 В свояата книга “Лов: аз и военнопрестъпниците” бившият главен прокурор на Хагския трибунал Карла Дел Понте  съобщава, че още през 1999 г. дейци на така наречената Армия за освобождение на Косово (АОК) са отвличали  стотици живи и здрави сърби, за да им изваждат, а след това и продават на западните пазари техните органи!. За целта в местността Бурел на територията на Албания била създадена специална  клиника.  С организиране на отвличанията и с продажбата на човешки органи се занимавал не друг, а лидерът на АОК Хашим Тачи – сегашният министър-председател на “независимо” Косово.
 

 Сега вече не само дишането ми е затруднено. Ставам, за да се освободя,, правейки няколко  крачки из стаята, от притисналото ме мъчително чувство. Съпреживявам заедно с отвлечените сърби техния ужас.

 Съобщеното от Карла Дел Понте излиза наистина извън границите на “нормалната” жестокост. Мога да си представя някой някого да убие, мога да си представя дори и някой, обзет от заслепяващото го чувство  за мъст, да  подложи  някого на изтезание. Но не мога да си представя как така някой ще залови някого      и в пълно съзнание за това, което върши,  ще му извади   органите, за да ги продаде след това на възможно най-изгодна цена.  Възможно  ли да има нещо по-потресаващо от тази осребрявана жестокост?!

Предложената от Карла Дел Понте информация потвърждава по категоричен начин тезата, че АОК е била не само терористична организация, но и   морално  напълно деградирала  организация. Тя е криминална във всяко отношение структура. Няма престъпление, което тя да не е била готова да извърши в името на своите собствени мафиотски интереси. Налага се и изводът, че ако някои от участвалите в кървавата “косовска война “  трябва да бъдат сатанизирани, това са не сърбите, а албанците от АОК.  Именно те проявиха тази сатанинска, вампирска  кръвожадност.

Информацията на Карла Дел Понте поставя и някои твърде съществени правни и моралнополитически въпроси.
 

Поставя се преди всичко въпросът как така Хашим Тачи, главното действащо лице в операциите  по отвличането на сърбите, за да им бъдат отнети органите, не е привлечен от Хагския трибунал към наказателна отговорност? Повече от несъстоятелен е доводът на Тачи, че това са “сръбски измислици”, защото “измислиците” идват не от сърбите, а от бившия главен прокурор на Трибунала. Та Карла Дел Понте ли  няма да знае какво Тачи и другите като него са вършили през годините на своята терористична война срещу сръбската държава и сръбския народ?! Но вместо да заеме мястото си в затвора Тачи днес заема поста на министър-председател в марионетната държавица Косово. Освен Тачи ненаказани останаха  редица други главорези като  Рамуш Харадинай, бивш министър-председател  на Косово, неотдавна оправдан по всички 37 точки от обвинението срещу него,  Фатмир Лимай   (сега министър на транспорта в Косово), Исак Муслиу, Агим Муртези, Агим Чеку.

 Световната общественост няма правото да отмине с мълчание скандално  несъвместимите с едно истинско  правосъдие факти. Напълно опозорилият се Хагски  трибунал следва да бъде незабавно разпуснат. Отдавна трябваше да е ясно, че този така наречен тибунал не е нищо друго освен създадено от НАТО оръдие на политическата репресия спрямо отказалите послушание държавни дейци.    Заченат нелегитимно, той през цялото време и нелегитимно правораздаваше. Привлече към наказателна отговорност почти цялото сръбско ръководство,  а си затвори очите за престъпленията на Алия Изетбегович, Франю Туждман и ужасяващата терористична дейност на АОК. Благодарение именно  на този трибунал ръководителите на АОК успяваха да осребрят своята жестокост. Той е техен зле прикрит съучастник.

Необходимо е освен това да се потърси и пресонална  отговорност от хагските магистратите за извършените от самите тях престъпления. Престъпление е да е не се потърси наказателна отговорност за лица, за които има достатъчно данни, че са извършили подсъдни на Трибунала престъпления. (Тук в списъка на първо място  трябва да стои и самата Карла дел Понте). Престъпление е да не се окаже своевременна медицинска помощ на изправените да отговарят пред трибунала лица, в резултат на което те намират смъртта си.

Най-после трябва да се доведе до край наказателната отговорност на Хашим Тачи и неговите съучастници.  За извършените от тях престъпления против човечеството давност няма. Но наказателната им отговорност следва да се осъществи не пред банкрутиралия Хагски трибунал, а пред създадения с Римския статут Международен наказателен съд

Световната съвест е изправена пред изпитание. Предстои да разберем дали тя изобщо съществува. Във всички случаи силно потискащо е, че  нашата общественост отмина почти с мълчание  “марковата” жестокост на косоварите.

 

Дълбоко убеден, че небивало тежкото престъпление, за което по-горе става дума,  не бива да остане ненаказано, на 21 април  т.г. изпратих до главния прокурор на Международния наказателен съд  г-н  Serge Brammertz   следното писмо (в превод от английски)

 

“Уважаеми г-н Брамерц!  

Бившият главен прокурор на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия г-жа Карла Дел Понте публикува неотдавна своята книга “Ловът: аз и военнопрестъпниците”

В книгата си г-жа Дел Понте пише, че 300 млади сърби са били отвлечени от Армията за освобождаване на Косово и отведени в Албания. Там те са били убивани, а органите им изваждани и продавани в чужбина.

Организатор на операциите по отвличането на сърбите е бил Хашим Тачи – днес министър-председател на Косово. Той е действал не сам.

Съобщените от г-жа Карла Дел Понте деяния съставляват тежки престъпления против човечеността, които не се погасяват по давност. Ето защо Ви предлагам да започнете наказателно производство  против Хашим Тачи и неговите съучастници.”

 Подобно писмо - за всеки случай - изпратих и до главния прокурор на Международния наказателен съд за бивша Югославия.

От главната прокуратура на Международния наказателен съд ме уведомиха, че са получили писмото ми. Уверяват ме, че след като по  случая  се вземе решение,  то ще ми бъде незабавно съобщено.

От прокуратурата  на Международния наказателен съд за бивша Югославия отговор изобщо не получих.

 

Статията е публикувана на 30 май 2008 г. във в-к "Труд"