До сега производствените задания се формираха или чрез централно планиране, както в бившия Съветски съюз или чрез механизмите на пазарното стопанство при капитализма. В системата на централното планиране съществува бюрокрация, която събира всичката информация, изработва предложения и ги изпраща на предприятията и на търговските обекти. След това на основата на обратните съобщения тя прави промени в първоначалните проекти и ги изпраща за изпълнение като задължителни задачи на производството. При пазарното стопанство има само продавачи и купувачи. Всеки определя в свободна конкуренция цената за своята стока, ресурс или работна сила, постоянно внимаващ да получи по-голяма изгода за себе си от своя конкурент.
Проблемът е, че и двата подхода се отразяват вредно на солидарността, справедливостта, многообразието и самоопределението в обществото. Така например, на всички пазари, дори там, където липсва капиталистическа собственост, възниква не равновесие между привилегированите частни интереси и ощетените обществени интереси, което развива в участниците антиобществени нагласи, които унищожават солидарността. Пазарите възнаграждават не участието, а силата и успеха. Те създават една отчуждена, послушна класа от изпълнители на досадни, рутинни дейности и една привилегирована класа изпълнители, която има право да взема решения и която получава по-високи доходи. Конкурентната борба възпира имащите право на решение да се съобразяват с екологическите последици от своята дейност. Икономиката на централното планиране, от друга страна, е несъвместима със самоуправлението, като и тя създава същите класи и йерархични структури както пазарното стопанство с тази разлика само, че разделителната линия тук преминава между елита на планиращите и изпълнителите на плановете и продължава и във вътрешнозаводската йерархия.
Трябва да констатираме, че и двете системи не само че не стимулират нашите ценности, но дори ги и застрашават. Как тогава изглежда алтернативата на Парикон? На мястото на йерархичното централно планиране и на движената от конкурентна борба пазарна икономика ние предлагаме като механизъм за вземане на решения по въпроса за производството и потреблението кооперативна процедура, която след като запознае участниците със съответната информация дава на всеки от тях право на глас според степента на неговата (или тяхната) заинтересованост. Разпределението на икономическите задания от най-високото до най-ниското ниво се отличава със структура, базираща се на обществени съвети, която работи на основата на партиципативно самоуправление, балансирано съставяне на набора от производствени задания, заплащане според участието в производството, безкласово общество и достатъчно съобразяване с екологичните и социални последици от взетите икономически решения.
Всичко това трябва да бъде постигнато чрез партиципативно планиране, при което работниците съгласуват своите предложения с нуждите на потребителите, отчитайки при това споразумение действителното обществено съотношение според критерия "разход - полза".
Задачата се реализира посредством просто организирана кооперативна информация за насрещните предпочитания. Инструментите, които ще подпомогнат съгласуването са: ориентировъчни цени, помощни бюра, итеративно събиране на информация и т.н. Всички участници в преговорите трябва да изразят и преценят своите желания и в светлината на това, което останалите искат, да стигнат най-накрая до решение, което да е в съответствие с техните етични ценности. ...
На твърдението на лейди Тачер: "Няма друга алтернатива" ("There is no alternative") ние вече знаем решаващия отговор: алтернативата трябва ние самите да осъществим... .
Парикон и други визоинерни практики
Днес съществуват мощни движения, които преследват подобни визии както Парикон и които са си поставили за цел борбата за един по-добър живот за онеправданите и унижените. Някои от тях се опитват чрез натиск върху елитите да постигнат подобрения в съществуващите институции. Други създават проекти за нови структури, за "да може още днес да живеем както утре". Много от тях са активни на локално ниво, други покриват с действията си цели региони. Ако разгледаме по-внимателно тези проекти, ще установим в тях много неща, които се съдържат и в нашите разсъждения. Идеята за Парикон следователно не плува в празното пространство, а е резултат от прозрението и надеждите на многобройни мислещи хора. Ето само няколко примера.
Винаги, когато обикновените хора искат да поемат съдбините си в свои ръце, те се съюзяват по местоживеене или месторабота във формации на директна демокрация. Това са съвети, събрания, форуми и други подобни формирования. Общото за всички тях е желанието да се създадат институции, чрез които да могат да дадат израз, да развият, да подобрят или реализират своите индивидуални или колективни потребности. Временно успешни, много от тях за съжаление претърпяват впоследствие поражение от противодействащите им сили. Във всеки случай те са пример и стимул нас, създателите на системата, за да поддържаме идеята на Парикон за обществените съвети и за усилията ни да създадем за тези съвети благоприятна обществена среда, в която те да функционират и да се развиват.
Във вековната борба срещу несправедливостта, стремежът на хората за равни условия винаги е играл важна роля. Хората трябва да могат да се наслаждават на шансовете, които им предлага живота, стига само да не пречат на останалите. Дали да печелим повече или по-малко пари трябва да решаваме ние, по наше усмотрение, а не това да ни бъде натрапвано чрез фалшиви внушения. Където и хората да са въстанали на борба и са установили самоуправление, независимо дали това и било в Испанската гражданска война или преди това, при Парижката комуна, или при американските стачни и освободителни борби, навсякъде предводителите в тази борба ясно са съзнавали чудовищната несправедливост, че тези които имат решаващ глас в обществото и които изпълняват по-приятните и леки дейности, са заплащани за това по-добре от онези, които вършат мръсната и тежка работа и нямат думата при вземането на засягащи ги решения. Точно по тези причини и тъй като искаме да им дадем нова основа на техните до сега напразни усилия, ние се застъпваме в Парикон за заплащане според участието в труда и според несгодите, които поема участникът в трудовия процес.
При това ние си задаваме въпроса, доколко Парикон и днешните дискусии съответстват на наблюдаваните наченки за нова икономическа организация на обществото. По целия свят се извършват експерименти за колективна организация на труда, като например, учредяване на кооперации, закупуване на фабрики от персонала, когато собствениците им възнамеряват да ги затворят и дори изграждане на "зелено" на нови предприятия. Разполагайки с лостовете за управление, работниците започват да изпробват силата на демокрацията, да търсят начини за ново разпределение на труда, за премахване на драстичните разлики в заплащането. Но след всичко това идва борбата за оцеляване на пазара, която утежнява задачата им. Този лош опит на управляваните от работници предприятия и потребителски кооперативи е подробно изследван в нашите анализи за системата Парикон. От неуспехите може да се научи също толкова много, както от успехите. Например, когато привнесените отвън схеми за разпределение на производствените дейности на дадено работно място често се използват за обосновка на ново разтваряне на ножицата в заплащането или когато пазарните механизми извън предприятието влияят отрицателно на установения дух на кооперативни взаимоотношения в него. Самите ние изпробвахме теоретичните постановки за справедливост и самоуправление в нашето новоосновано ляво издателство South End Press и от там се роди идеята на Парикон за създаване на балансиран набор от работни дейности за всеки участник в производствения процес. На много други места по света продължават да се изграждат структури на партиципативната икономика и по този начин се помага за усъвършенстване на системата.
Особено внимание обръщаме на движението за "солидарна икономика", което е много активно в Южна Америка (преди всичко в Бразилия) и в Европа. Неговата водеща идея е, да култивира в участниците в стопанския живот на обществото колективизъм и взаимна солидарност вместо индивидуализъм и нагласа за конкурентна борба на интереси. Според идеолозите на това движение стопанските взаимоотношения не бива да бъдат просто обществено неутрални и още по-малко да настройват хората един срещу друг, а да способстват за развитието на едно все по-разширяващо се взаимно разбирателство. На тази основа представителите на солидарната икономика се обявяват за местна работническа власт и за съответни способи за алокация (разпределение на производствените задачи и разпределение на стоките). Те се убедени, че институциите трябва да работят в подкрепа на споменатите по-горе ценностни представи. Всичките тези техни идеи намират последователното си развитие докрай в системата Парикон. Тя също се стреми към солидарна икономика, но още и към икономика на разнообразието, на справедливостта и на самоуправлението - и всичко това осъществено заедно в обществото. Солидарната икономика е призната като важен изходен пункт за създаването на системата Парикон.
Друг важен експеримент беше предложен преди няколко години от профсъюзите на Австралия, които се обявиха отговорни не само за заплатите и работните условия на своите членове, но и за резултата от техният труд. Те предложиха идеята за "зеленото отлъчване", за бойкотиране на строителни проекти по екологични или политически съображения. Работниците отидоха дори една стъпка по-далече и стартираха по своя инициатива на мястото на възложени от капиталисти частни поръчки свои проекти в полза на обществото и природата. По този начин те се превърнаха в предвестници на всеобхватната икономическа идея на Парикон за формиране на трудовата политика и за правото на глас при вземане на решения, засягащи интереси на част или на цялото общество.
Да отправим поглед към Порто Алегре и други бразилски градове или към щата Керала и други региони на Индия, където народът има демократично право на глас при вземане на решения за използването на обществените бюджети. (На тази основа общината на Порто Алегре успя да осигури средства и помещения в града за провеждане на Световния Социален Форум на алтерглобалистите. - Бел. прев.) Тази процедура се нарича в Бразилия "партиципативно бюджетно планиране". Под това се разбира създаването на локални структури, които позволяват на гражданите да се намесват директно при вземане на решения за инвестиране на обекти и обществени услуги от всеобщо значение като здравеопазване, образование, градски транспорт, обществени паркинги и пр. Предложеното в системата Парикон партиципативно планиране преследва същите цели, но ги разширява над колективните интереси върху всички произвеждани стоки и предвижда участие в процеса на вземане на решения не само на потребителите, но и на работниците - производители.
Бихме могли да приведем още много примери за партиципативно участие на обществото в управлението на икономиката и това дава оправдана надежда за обединение на всички привърженици на партиципативната икономика в едно по-широко движение. Разликата на всички партипацитивни активисти спрямо системата Парикон се състои в това, че тя представлява универсален проект за преход към нов икономически ред, който чрез нова инфраструктура и новоформирано съзнание ще ускори излизането на човешкото развитие от рамките на капитализма. И там, където нещата се уреждат според принципите на Парикон, ще се създадат възможности работниците да получат не само по-добро и балансирано разпределение на трудовите си задължения, но и съвършено нови механизми за алокация (организиране на производството и потреблението) и за начина на определяне на работната си заплата. "Партиципативното планиране на бюджета" в смисъла на Парикон ще поеме изпълнението не само на тези задачи, но и решенията за общото - а не само колективното - производство на стоки. А профсъюзите трябва, заедно с работническите съвети, да контролират не само условията на работа на своите членове, но и правомерността на различните изпълнявани от тях проекти, да поддържат връзка с правителствените институции и да влияят на поведението на потребителите.
В резюме: представеното в тази книга виждане за партиципативната икономика се нарежда в една редица с борбата на много хора в миналото и настоящето за по-добър живот, нещо повече то произхожда от историята на тези борби. В това отношение системата Парикон има и по-далечна цел: да обедини със своите ценностни представи и своята логика всички тези течения и допълнително да ги развие.
Най-новите и многообещаващи феномени на глобализиращата се планета са движението на алтерглобалистите и Световните социални форуми - едно впечатляващ конгломерат от движения, групи, комуни, активисти и проекти от целия свят, обединени от обща готовност за експерименти, от взаимно уважение един към друг и със структура, открита за партиципативността, многообразието и демокрацията. Доминиращото чувство на движението се съдържа в неговия девиз: "Един друг свят е възможен". Как би трябвало да изглежда този друг свят, за първи път бе конкретизирано от 50-те хиляди участника на форума 2002 г. Най-подчертаното единство на мненията бе изразено по отношение на отказа от пазарното стопанство за сметка на самоуправлението; на отрицанието на големите социални различия в подкрепа на справедливостта; на отхвърляне на уеднаквяващия всичко дух на меркантилността и в полза на многообразието, на заклеймяване на имперската арогантност в името на солидарността и най-накрая на осъждане на опустошението на природата и подкрепа на устойчивото развитие. Тези виждания на Социалните форуми за бъдещето на политиката, културата, семейството и околното среда Парикон иска да допълни със своята визия за икономиката, която да е съвместима с тяхната философия и да е свързана с тях в общата борба.
Партиципативната икономика е нов икономически модел, с нови институции, ръководни начала и резултати. Но тя е едновременно издънка на вековна борба за справедливост в производството и разпределението на благата за обществото, борба, която продължава и до днес и от която много може да се поучим. Какво може да добави Парикон към завещанието на тази борба, бъдещето ще покаже.
Пoдбор u превод: Любен Аладжов и Иван Аладжов
