Първанов –

човекът, който може да укрепи, но  който може и  да  разложи БСП

                                            проф. Велко Вълканов

          През  последните месеци  президентът  Първанов се радва на нарастващо внимание. Той е в края на своя мандат, поради което нашата общественост, заедно с него,  вече се пита: – Ами сега накъде?  Въпросът тъне в мъгла, но нека добавя – в преднамерено създавана мъгла.

         Първанов отбягва  ясните отговори. Той няма да излъже, но няма да каже и истината или поне цялата истина. Той обича да е загадъчен, което намери израз и в    публикуваната  в ДУМА негова статия,   подписана  като „сеньор Позитано”. Нерядко Първанов се изразява  иносказателно, понякога дори с помощта на  поизносен виц или анекдот. Във всички случаи той търси такива отговори  на поставяните му въпроси, които да му позволят, ако това  се наложи,  да  се отдръпне от тях. Той инициира формацията АБВ, но така и не стана ясно що за формация трябваше да е това. Веднъж АБВ ни се представи като бъдеща партия, друг път – като обикновен клуб на единомишленици. Оставаше да се попитаме дали   АБВ не бе замислена  като упражнена от него форма на натиск върху БСП: ако не приемете някои поставени от мен условия,  ще си направя собствена партия.

          Отношенията на Първанов с БСП са достатъчно неясни. Първоначално той заяви, че няма намерение да се връща в БСП. Това не бе, разбира се, проява на висок политически морал. Съвършено неприемливо  е той да откаже да се върне в партията,   която именно му даде всичко, на което той днес се радва.   След няколко пируета обаче Първанов обяви, че все пак ще се върне в партията – кърмачка. Но като какъв все пак?  Отново се изправяме пред  активно поддържана неяснота, която позволява да се мисли, че той всъщност не би имал нищо против да бъде избран за председател на БСП. Свикнал да бъде първи, той продължава да иска да бъде първи. А думите, че ще седне на последния ред, бяха  само лека диверсия, която трябваше да накара отговорните в БСП да му кажат, че не, той няма да бъде на последния, а на първия, дори на съвсем първия  ред.

         Първанов си дава, изглежда, сметка, че няма да му бъде лесно да измести Станишев от  председателското място в БСП. Станишев днес не е Станишев отпреди десет години. Той несъмнено допусна неприятни  грешки, но той съумя да извлече от  грешките си поуки, които го осветяваха в бъдещата му дейност.  Той понесе и някои тежки удари, но те не го лишиха от волята да продължи борбата за едно по-добро бъдеще на БСП и на страната. Станишев очевидно не спада към породата на капитулантите.   Той освен това силно укрепи позициите си с избирането му за председател на Партията на европейските социалисти. Онзи, който ще застане  срещу Станишев, ще застане заедно с това и срещу ПЕС.

 Първанов показва все пак едно добре разиграно  самочувствие. „Свикнал съм да побеждавам” – казва той, без обаче да посочи случаите, в които наистина е побеждавал.  Като народен представител  в продължение на единадесет години   имах възможността да наблюдавам отблизо поведението на Първанов. Внимателно съм следил неговите прояви и след това. И трябва да кажа, че не си спомням той да е водил и спечелил битки в защита на определена  кауза.  Той изобщо не обича  битките, поради което старателно отбягва  всяка по-остра ситуация, която  изисква да се вземе отношение към нея. В такива случаи има навика да повдигне рамене:  Не знам. Той никога не бърза, винаги търпеливо чака развитието на един или друг конфликт, за да избере  накрая собствения си ход.  (Той има тази дарба – дарбата да чака.) 

Първанов влезе без бой – дори в някаква степен случайно -  във висшето ръководство на БСП. След като Искра Баева отказала да бъде избрана в Изпълнителното бюро на БСП,   на въпроса кого на свое място предлага за член на ИБ, тя, Искра Баева, посочва Георги Първанов. Гласът отдолу е винаги  глас народен и  така  Първанов най-неочаквано се оказва във  висшия ръководен състав на  БСП.

Първанов стана председател на БСП също без да води битка за това.   Председателското място му бе поднесено на тепсия от Жан Виденов. Смея да твърдя, че ако бе поискал да се бори за запазване на председателското си място,    Жан Виденов щеше да успее. При всичките грешки,  мними и действителни,  които допусна, Жан се радваше на симпатиите на по-голямата част от партийната членска маса. Той впечатляваше със своята неподправена почтеност, с каквато малко политици днес могат да се похвалят.

Междувременно Първанов успя да загуби две битки за място в Народното събрание. Той бе издигнат  от  националистическата партия   Общонароден комитет за защита на националните интереси като кандидат за народен представител в Седмото велико народно събрание, Не можа да се избере. Не можа  да се избере и в 36-то Обикновено НС. Народен представител  той стана едва в 37-то НС като кандидат вече на БСП.

Без особени усилия Първанов спечели изборите за президент през 2001 г. Всъщност не той спечели президентската битка, а Петър Стоянов я загуби, защото бе изключително слаб боец. Предварителните данни показваха, че той има значително предимство пред останалите двама кандидати – Георги Първанов и Богомил Бонев. В класацията Първанов бе вторият, а в някои случаи дори и третият – след   Бонев. Но Стоянов си проигра възможностите, когато в организирания по телевизията диспут той и Бонев започнаха да се замерят с кирливи ризи. Хората видяха колко   струва и се отвърнаха от него. Първанов трябваше само да инкасира морално-политическия провал на Стоянов. 

Първанов спечели президентските избори и през 2006 г. Но възможно ли бе той да не спечели срещу толкова слаб кандидат като Неделчо Беронов, а след това – на втория тур  -  срещу  онова  карикатурно подобие на Хитлер, каквото бе Волен Сидеров?  При  крайно благоприятните тогава  условия, при един успешно изкаран, както се приемаше, първи мандат, Първанов получи 2 050 488 гласа или само 7045 гласа повече в сравнения с изборния резултат през 2001 г. При това този изборен резултат съвсем не е най-високият за кандидат-президенти на БСП. Нека припомня, че в изборите през 1992 г. подкрепяната от БСП кандидат-президентска двойка В. В.- Р. В. успя да получи – въпреки ожесточената съпротива на обединените  десни сили и пълната подкрепа, която ДПС оказа на Ж.Желев - 2 443 434 гласа.

Първанов имаше да води една наистина  сериозна битка през  1997 г., но той за съжаление я загуби преди да я бе  започнал. Това бе битката за  мандата на  БСП  да състави правителството на страната  (след като Ж. Виденов подаде оставка). Но той и Николай Добрев, на когото БСП възложи мандата да състави правителството, просто абдикираха от възложената им задача. Спомням си добре дългите заседания на парламентарната ни група от онова време. След като преди това ни уверяваха, че няма да се откажат от възложения мандат, те, Първанов и Добрев, отидоха при Петър Стоянов и кротко му го върнаха. Това бе проява, която унизи БСП и всички, които вярваха в нея. Но Първанов и Добрев се обявиха едва ли не за благодетели на нацията, защото, като върнали мандата, я били  спасили от неизбежната  иначе гражданска война. Това бе блъф, който и до сега се поддържа, но едва ли има някои, който да продължава да му вярва.

Позволявам си да изкажа мнението, че Георги Първанов ще допусне изключително груба грешка, ако, след като се завърне в БСП, започне борба за председателското място в нея. Шансът му да победи в тази борба не е голям. Но големи   могат да  бъдат пораженията, причинени на БСП. В нея ще настъпи разкол с далеч отиващи негативни последици. Първанов не бива да поема  риска да извърши този грях.

Трябва заедно с това да се съглася с Първанов, че той наистина би могъл да  бъде много полезен на БСП. Но успех в това отношение той ще има  само ако, завърнал се  в нея, заеме мястото на обикновен  неин член. Тъкмо като  обикновен член на БСП той ще има  възможността  да се издигне до положението на истински старейшина в нея. С натрупания многогодишен опит на държавник, с мъдростта на изминалите години той може да се превърне в основен стожер на тази партия – една позиция, която ще му осигури трайно място в нейната история. България се нуждае от една силна БСП и Първанов трябва, използвайки целия свой капацитет, да съдейства за нейното укрепване и по-нататъшно развитие.

В едно свое интервю Първанов, полемизирайки  с неназован опонент, използва като довод библиотеките, които човек имал зад гърба си. Не зная колко библиотеки има той зад собствения си гръб, но зная, че не библиотеките създават морала у човека. Моралът е естествен продукт на съвестта, а човек или има, или няма съвест. Много искам  да се надявам, че в тази трудна за БСП и за България ситуация Първанов не само ще прояви разум,  но ще покаже и съвест.

И така на Първанов му предстои да се яви на сериозен изпит пред Историята. Задължително е той, историкът, да го издържи.

Статията е публикувана във в-к „Земя” на 9 януари 2012 г.