БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ
|
|
|
|
|
Един противоестествен съюз
|
Поштовани професоре,
Вероватно Вам све ово што се дешава на политичкој сцени Србије изгледа чудно и нелогично. Тек када се познају све чињенице око политичких игара које су се ирале послењих седмица око формирања Владе Србије и парламентарне већине постаје јасније. Наиме без познавања ширег контекста свега онога што се и раније дешавало на овим просторима и интереса великих сила ннеможе се објаснити огромни притисци који су Вршени на Колалицију око СПС (Партија уједињених пензионера и Странка Српског Јединства) да прихвати калицију са Демократском странком – Бориса Тадића. Иако су разговори са Српском радикалнм странком – Томислав Николоћ и Српском Демократском Странком – Војислав Коштуница били приведени готово до краја и договорена колалиција, Светски центри моћи суизвршили невиђен притисак на Руководство СПС да то не чини. Рројни потиви из Брисела (Оли Рен, Хавијер Солана), амерички амбарсадор у Београду, енглески амбасадор, француски амбасадор, италијански амбасадор, немачки амбасадор и бројни други су вршили велики притисак на Ивицу Дачића са претњама да ће нас поново изоловати, отворити питање Санџака (Рашке) и Војводине, да ће обутавити финансијску помоћ и одложити свако наше приближаање Европи. Грчки Социјалисти су нам за узврат као председници Социјалистичке интернационале обечавали чланство у Интернационални ако направимо коалицију са ДС. Огроман део чланства и грађана који су гласали за нас на послењим изборима није за то. Посебно су радили на рушењу наше калиције са Партијом уједињених пензионера - Кркобабић и Странка Српског Јединства – Драган Марковић – Палма. Драгану Марковићу – Палми као председнику Странке Српског Јединства је прећеном отварањем афера и он је први попустио и подржао коалицију са ДС. Алтернатива су били само нови збори на којима би СПС оптужили да је крив зашто није формирана Влада и вероватно да у тим условима неби прошли цензус и не би ушли ни у Парланент. То би знаћило тотално уништење левице у Србији. Избора нисмо имали. Бирали смо најмање могуће зло. Време ће показати клико је руководство СПС било у праву, а колико погрешило. У свакм случају биће негативних последица по партују. Де чланства ће се осути и у овом случају постоји опасност да нас ДС «прогута». Ишло се са идејом о националном помирењу и ДС и СПС ће потписати декларацију о томе. Да се превазуђу старе свађе (али да се ништа не заборави), да се покуша у Ваду наћи местои за ДСС, али и да се Београд као град држи са СРС и ДСС. Све је то веома тешко и компликовано, али таква нам је историјска судбина. Надам се да Вам је бар мало јасније шта се све дешава око и поводом формирања парламентарне већине и Владе у Србији. Срдачно Вас поздрављам! Колев Драган |
Вероятно всичко, което
става на политическата сцена на Сърбия, Ви изглежда странно и нелогично. Сега, когато се знаят
всички фактори в политическата игра, която се разигра през последните седмици около съставянето
на правителството на Сърбия и парламентарното мнозинство, нещата стават ясни. Без да се познава
широкият контекст на всичко това, което и по-рано е ставало у нас, както и интересите на
великите сили, няма да може да се обясни огромният натиск, който бе упражнен върху образуваната
около Социалистическата партия на Сърбия коалиция (Партията на обединените пенсионери и Партията
на сръбското единство), да влезе в коалиция с Демократическата партия на Борис Тадич. Когато
преговорите със Сръбската радикална партия на Томислав Николич и със Сръбската демократическа
партия на Войслав Кощуница, бяха приключили и бе договорена коалицията между тях, Световният
силов център извърши невиждан натиск върху ръководството на Социалистическата партия на Сърбия
да не прави това. От Брюксел (Оли Рен, Хавиер Солана), американският посланик в Белград,
английският посланик, френският посланик, италианският посланик, немският посланик и много
други упражниха огромен натиск върху Ивица Дачич, използвайки довода, че нас отново ще ни изолират,
че ще поставят въпроса за Санджак (Рашка) и Воеводина, че ще прекратят финансовата помощ
и ще отложат нашето приобщаване към Европа. Гръцките социалисти, като председатели на Социалистическия
интернационал, ни обещаха членство в Интернационала, ако направим коалиция с Демократическата
партия. Огромната част от членовете и гражданите, които в последните избори гласуваха за нас,
не са за това.
Особени усилия положиха за разрушаване на нашата коалиция с Партията на обединените пенсионери на Кръкобабич и Партията на Сръбското единство на Драган Маркович – Палма.
Драган Маркович – Палма като председател на Партията на Сръбското единство бе заплашен с разкриването на някаква афера и той бе първият, който се разколеба и се обяви за коалиция с Демократическата партия.
Алтернативата бяха нови избори, при които Социалистическата партия на Сърбия щеше да бъде обвинена, че е виновна за несъставянето на правителството, в резултат на което тя вероятно не би минала изборния праг и не би влязла в парламента. Това би означавало тотално унищожение на левицата на Сърбия.
Нямахме избор. Избрахме най-малкото зло. Времето ще покаже доколко ръководството на Социалистическата партия на Сърбия е било право и доколко е грешало. Във всички случаи ще има негативни последици за партията. Съществува и опасността Демократическата партия да ни “погълне”.
Стигна се до идеята за национално помирение, като Демократическата партия и Социалистическата партия на Сърбия ще подпишат декларация за това. Да се преодолеят старите кавги (но нищо да не се забрави), да се опитат в правителството да намери място и Демократическата партия на Сърбия, както и да се запази Белград за Социалистическата партия на Сърбия и Демократическата партия на Сърбия.
Всичко това е твърде тежко и комплицирано, но такава е нашата историческа съдба.
Надявам се да Ви е станало поне малко ясно какво се върши по повод формирането на парламентарното мнозинство и правителството на Сърбия.
Сърдечно Ви поздравявам!
Драган Колев
Трагична е наистина съдбата на Сърбия. Довчера върху нея падаха бомбите на НАТО, днес отново НАТО я бомбардира с брутални заплахи, за да я подчини на своята воля. Използвана е и особено болезнената заплаха, че ще продължат осакатяването на Сърбия, като й отнемат Санджак и Воеводина. Така НАТО успя най-после да наложи противоестествения съюз между Демократическата партия и Социалистическата партия на Сърбия. Демократическата партия, оглавявана днес от Борис Тадич, е партията на Зоран Джинджич, т.е. същата тази партия, която изпрати Слободан Милошевич на смърт, като го предаде на подръчния на НАТО Хагски трибунал. Социалистическата партия на Сърбия, оглавявана днес от Ивица Дачич, е партията, чиито лидер довчера бе същият този Слободан Милошевич, когото Демократическата партия изпрати на смърт. Изправяме се следователно пред съюз между партията-убиец и партията-жертва. Какво по-неестествено от това.
В писмото на моя приятел е изразено и опасението, че ако не приеме налаганата й коалиция с Демократическата партия, Социалистическата партия на Сърбия, изправена пред обвинението, че е провалила усилията за съставяне на правителството, в следващите избори няма да може да премине изборния праг и да бъде представена в парламента. Но едно такова обвинение нямаше да бъде възможно, ако СПС бе приела коалицията със Сръбската радикална партия на Томислав Николич и с Демократическата партия на Войслав Кощуница, защото в този случай правителството щеше да бъде съставено.
Струва ми се освен това, че Социалистическата партия на Сърбия тъкмо сега, когато влезе в съюз с Демократическата партия, би могла да очаква провал в бъдещите избори. Сериозното недоволство на по-голямата част от членския й състав би могло да доведе до нейното разцепление или до значителен отлив от нея.
Тъй или иначе в Сърбия бе създаден политически урод, който оскърбява достойнството не само на сръбския народ. Той доказва, че глобалистично действащият Запад забравя всички морални принципи и добродетели, когато трябва да осигури своите политически и икономически интереси.
Статията е публикувана във в-к "Дума" на 7 юли 2008 г.