Инал Плиев: Вече няма аргументи

срещу независимостта на Южна Осетия

 

20 февруари 2008 | 17:38 | Агенция "Фокус"

 

 

Инал Плиев, журналист, началник на информационния отдел на южноосетинската част на Смесената контролна комисия по урегулране на грузино-осетинския конфликт пред Агенция “Фокус”. Инал Плиев е заместник-председател на дружеството за приятелство с България в Южна Осетия.

 

 

Фокус: Как гледате на обявената независимост от Косово? Подкрепяте ли я и защо?

Инал Плиев: Признаването на косовската независимост не зависи от Южна Осетия. Но то не се явява нищо друго, освен прецедент, в частност, за грузинско-осетинския конфликт, в който позицията на Грузия се основава изключително на приоритета на принципа за териториалната цялост. САЩ и другите страни, които признаха независимо Косово, игнорират принципа за териториалната цялост в международното право. Това означава, че е завършил дългогодишният спор за това – кой принцип е приоритетен: ненарушимост на границите или правото на народите на самоопределение. По-нататъшното спазване на принципа на териториалната цялост в сложната ситуация означава загуба на сили и потъпкване на главния принцип, който дава право на народите на самоопределение. В тази ситуация ние поддържаме позицията на Русия, която се обявява не против правото на нациите на самоопределение, а против нарушаването на основополагащи принципи на международното право.

Аз гледам на признаването на косовската независимост като на факт, който от юридическа гледна точка променя международното право. И ако до днес, независимо от наличието на безупречна политико-правна база за признаването на Южна Осетия, западните държави отхвърляха тази възможност, то сега не остава нито един аргумент за противниците на нашата независимост.

Фокус: Президентът на Южна Осетия Едуард Койкоти казва, че Грузия трябва да признае Абхазия и Южна Осетия. Защо? Кога трябва да стане това?

Инал Плиев: Не ми е известно това изказване на нашия президент, но искам да подчертая, че той, както и президентът на Абхазия Сергей Багапаш, имат категорично намерение да обсъждат въпроса за независимостта с ООН, със страните от ОНД и преди всичко – с Русия.

Това, което касае Грузия, е, че би било справедливо, ако тя признае независимостта на Южна Осетия, която никога не е била част от независимата грузинска държава. Но аз не вярвам в тази възможност, като се има предвид, че в последните 20 – 25 години в Грузия на държавно ниво се насаждат активно националистически настроения. А сто години по-рано дори грузински учени, сред които Кикодзе, Гогебашвили, Джавахишвили, Чичинадзе и др. открито са заявявали, че Южна Осетия не е част от Грузия, а съседна страна. Днес обаче в Грузия имаме поколение, което искрено вярва в мита, че Южна Осетия исторически е част от Грузия.

Аз мисля, че не бива да се приема позицията на недемократичните грузински власти за признаването на независимостта на Южна Осетия – по същия начин, по който защитниците на косовската независимост пренебрегват не само позицията на Сърбия, а и на държави като Русия и Китай. Признаването на Южна Осетия трябва да стане по мирен път, а ако някой избере военното вмешателство, за да дестабилизира региона, то той трябва незабавно да бъде спрян в името на развитието на мирния процес и мирното решаване на проблемите чрез политически средства и на масата за преговори.

Фокус: Защо Осетия иска да бъде част от Русия? Защо не - част от НАТО с Грузия, например?

Инал Плиев: Осетинците виждат как се отнасят към тях в Русия и как – в Грузия. Ако в Русия съществува равноправната Република Северна Осетия, където работят осетински театри, учебни, културни и научни учреждения, то в Грузия няма нищо такова. Нещо повече – в периода 1989 – 1992 г. 90 % (около 100 000 души по грузински източници от осетинското население бяха прогонени от Грузия и намериха убежище в Русия).

Много са причините, поради които Южна Осетия не иска да е част от Грузия. За да сме кратки, ще приведа три примера:

За цялата 2007 година грузинското правителство не пропусна до територията на Южна Осетия строителни материали, за изграждането на домове на бежанци от Грузия, по линия на Комисариата за закрила на бежанците към ООН.

Втори месец продължава водната блокада на Цхинвали, организирана от грузинското правителство. Предишната такава водна блокада беше през пролетта и лятото на миналата година, когато температурата в Цхинвали беше 35 – 40 градуса.

В края на октомври миналата година Министерството на образованието на Южна Осетия, по молба на обществена организация от Грузия й предаде учебници по осетински език за осетински деца от първи до пети клас. Но тези учебници бяха конфискувани от полицията в Грузия и до днес се намират в полицейския участък на град Гори. Ако ставаше дума за учебници по история, обществени науки, литература, грузинската страна би могла да изтъкне политически мотиви. Но в учебниците по осетински език от първи до пети клас не може да има нищо политическо, тъй като децата не разбират нищо от политика. Единствената цел на подобна конфискация може да бъде тази, че осетинските деца в Грузия няма да учат родния си език.

Такова отношение ни очаква, ако, не дай Бог, ни включат в състава на Грузия.

Грузия показа нежелание да спазва подписаните по-рано съглашения за урегулирането на грузино-осетинския конфликт, нейният президент Михаил Саакашвили отказа да се среща с нашия Едуард Койкоти.

Страните – членки на НАТО, вместо да осъдят действията на Грузия, активно я въоръжават, без да се съобразяват с това, че Грузия използва това въоръжение срещу мирното осетинско население. Така през 2004 година по време на артилерийски обстрел на жилищни квартали в Цхинвали, въоръжените сили на Грузия, с натовско оръжие, убиха мирни жители – двама ветерани от Втората световна война и един ученик в десети клас от едно от цхинвалските училища. По тази причина ние нямаме доверие на НАТО и не искаме да бъдем в неговата сфера на влияние.

В 2000 година беше подписано руско-грузинско съглашение за взаимодействие по икономическото възстановяване на зоната на грузино-осетинския конфликт. Но Грузия във всички тези години не направи нищо за неговото изпълнение. А през май 2006 година обяви официално отказ да изпълнява задълженията си по това съглашение. Грузия ни дава само разорение и куршуми, а Русия – пенсии и икономическа помощ в рамките на същото това съглашение.

Грузия спря електрическите доставки за Южна Осетия през февруари 1991 година (а тези доставки и по-рано бяха силно ограничени) – в резултат на това много хора умряха от студ. Тогава Русия доставяше енергия за Южна Осетия. Грузия организира водна блокада, от която страдат мирните жители на Осетия, а Русия изпрати свои специалисти, за да открият алтернативни водоизточници. В Грузия пречат на осетинските деца да учат родния си език, докато Русия отпуска на нашите абитуриенти места в уважавани ВУЗ-ове. И т.н. Видно е кой искрено го е грижа за нас и кой потъпква опитите за развитие.

Фокус: Русия променя политиката спрямо непризнани държави, стана ясно преди два дни. Какви са очакванята на осетинците по този повод?

Инал Плиев: Русия, както и другите страни, към днешния ден не признават независимостта на Южна Осетия. Не ми е известно Русия да е променила позицията си по този въпрос. На 18 февруари руският парламент излезе с изявление, в което се казва, че признаването на независимия статут на Косово създава необходимите предпоставки за поява на нов формат на отношенията на Русия, преди всичко със страни от постсъветското пространство”. Затруднявам се да кажа какво се разбира под „нов формат на отношенията” – признаване или нещо друго...

Що се отнася до надеждите на осетинците – те са свързани само с признаване на независимостта на Южна Осетия и обезпечаване на мирното развитие на нашата държава.

 

http://www.focus-news.net/?id=f8427