Попътни бележки

проф. Велко Вълканов

            1.  Хвана я демокрацията
        На 2 юни пътувах с д-р Владимир Калайджиев за Пловдив — той искаше да поднесе цветенце пред гроба на загиналия в Отечествената война негов партизански командир Стефан Халачев (Велко). По пътя д-р Калайджиев ми разправи за разговора си с една циганка — сравнително добре образована жена, но дъщерята на която се оказала напълно неграмотна. Защо така, попитал изненаданият д-р Калайджиев.

        Жестоко изречение. “Хвана я демокрацията” — звучи като “Пипна я пипката”.
        Не мога да си представя по-тежко обвинение срещу установилата се у нас «демокрация».  Тя безогледно посегна на основните права не само на циганското население, но и на всички други български граждани (с много малки изключение). На едни тя отне възможността да се образоват, други лиши от работа, трети остави без здравна помощ, четвърти ... можем да продължим още дълго. Когото не е пипнала демокрацията, само него тя не е осакатила.

        Установената у нас демокрация е демокрацията не на хората, а на парите, което означава, че  решенията  в държавата  и обществото се вземат не от мнозинството на хората, а от мнозинството на парите. Който има повече пари, той и решава. Изобщо който има пари, само той ще може и да се ползва от възможностите, предлагани от тази демокрация.

        Изречените  от циганката думи са едно велико прозрение. В него са разбиват всички красиви теории  за  натрапената ни отвън  буржоазна  демокрация. Остава ни проблемът как да се спасим от нея.

        2. Узаконен обир
        Разговарях неотдавна с една лекарка —  общопрактикуващ лекар.  В кабинета си тя ползва компютър, съвършено обикновен компютър, какъвто имат  вече много български граждани. Но компютърът й се оказва все пак не съвсем обикновен, защото е трябвало да бъде застрахован върху цена от 4900 (четири хиляди и деветстотин)  лева, т.е. на цена най-малко пет пъти по-висока от реалната му цена.   Тази лекарка е платила застраховка за 2003 г. 62 лв.,   за 2004 г. — 64 лв., за 2005 г. — 64 лв., за 2006 лв. — 36 лв. или общо досега  226 лв. Като имате предвид високия брой на общопрактикуващите лекари, можете вече да придобиете представа за печалбата, която е осигурена на съответната застрахователна компания.

        Каква ли «законна» форма няма да измислят господата, за да ни ограбват. Мисля си, че ние  страдаме може би не толкова от незаконното, колкото  от законното ни ограбване. Във всички случаи то е по-противно, защото използва една уродлива, несъответна на природата му форма. То е изпълнено с пренебрежителен към нас цинизъм. Ограбваха ни със «законна» приватизация, със «законна» реституция, със «законни« търгове  и т.н. Всъщност цялата им законност е незаконна.  И няма да можем да се освободим от грабежите, докато не се освободим от нея. Необходима е друга обществена система, в която да се възстанови господството на човека, а не на парите. Парите не признават никакви закони, те  не признават и никакъв морал.

        3. Вездесъщият простак
На 9 юни т.г. заедно със стотици други български граждани участвах в шествието, с което изразихме  протеста си срещу посещението в страната ни на    президента на САЩ Джордж У. Буш. Всъщност това бе протест срещу следваната от Буш политика,    угоднически подкрепяна от българските власти.

        Движехме се  по бул. Витоша по посока на Народния театър, когато покрай нас мина сравнително млад човек,  който, яхнал велосипед, гръмко и злобно ни напсува на майка. Какво друго може да се каже в този случай освен:  Простак!  Друга дума  не би могло да се използва, защото простакът дефинитивно изключва  всякаква възможност за диалог с него.   Диалогът предполага поднасяне на доводи, а простакът няма доводи. Той  има самочувствие, което не признава никого другиго освен самия него. С другите той изобщо не иска да се съобразява.  

        Простакът се проявява навсякъде. Особено често можем да го наблюдаваме  в средствата за обществен превоз.  Седнал, той се разкрачва така, че да не можете да заемете свободното до него място. Той говори на висок, креслив глас, сякаш е в собствения си дом.  Често пред мълчаливия поглед на останалите пътници той буквално хулиганства. От него не може да се очаква  да отстъпи мястото си на някой престарял гражданин.  С най-голямо огорчение ще отбележа, че такова поведение твърде често се наблюдава при  някои от учениците (така наречените тинейджъри). Дори и в собствения си дом няма да намерите спасение от простака. Ще пуснете телевизора и скоро   ще се изправите пред простащината на водещия на  някаква шоупрограма, който смята, че е проява на висш хумор да ни поднесе своята вулгарна представа за секса. 

        Уверяват ни, че сме напълно   свободни, но не ни осигуряват най-простата свобода — свободата от простака  Простащината  е неизтребима, защото извира от нарастващата бездуховност на обществото ни. 

Статията е публикувана във в-к "Дума" на 25 юни 2007 г.