По следите на загубените мажоритарни избори

Какво прави добрият скалпел в лошите ръце

                                                          Проф. Велко Вълканов

            Някои хора продължават да се удивляват. Как  е възможно, питат се те, една крупна личност като проф. Гайдарски да загуби мажоритарно във Видин от едно никому неизвестно момче! Не само проф. Гайдарски и не само във Видин мажоритарните кандидати на БСП загубиха все от такива, никому неизвестни личности.   Причината  за тези потресаващи загуби не е очевидно в самите личности. Тя може да бъде търсена в различни направления, но тя трябва да бъде търсена преди всичко  в законодателната уредба на мажоритарния вот. Една сама по себе си добра система (избирателна и всякаква друга) може да бъде напълно опропастена от една зле осъществена законодателна уредба. И най-добрият скалпел може, попадайки в лоши ръце,  вместо да спаси, да убие.  Това за съжаление често е ставало и става.

            Законодателната уредба на   мажоритарно избираните 31 народни представители бе възможно най-лошата.  Тя придаде превратен смисъл на мажоритарния вот, като доведе до резултати  обратни на очакваните. Мажоритарните избори трябва да излъчат представител на мнозинството, т.е. на мажоритарната част  от избирателите в даден район. Но произведените преди седмица мажоритарни избори  осигуриха избирането  на лица, представляващи не мнозинството, а малцинството в съответния избирателен район.  

            Същинска мажоритарност  има само когато кандидатът е избран с абсолютно мнозинство, т.е. с гласовете на повече от половината от всички участвали в изборите гласоподаватели. Възможно е все пак на първия тур от изборите никой от мажоритарните кандидати да не е успял да събере гласовете на мнозинството от гласувалите. Тогава логиката на мажоритарния принцип изисква да се произведе втори тур, сиреч  да има балотаж и едва тогава за избран да се смята онзи кандидат, който е получил повече гласове от останалите кандидати. Мажоритарни избори без балотаж не са никакви мажоритарни избори. Те са пародия на мажоритарност. Нашите законодатели обаче решиха мажоритарните избори да са без балотаж.

           Да прибегнем до простата сметка.

При мажоритарни избори без балотаж ще се смята за избран онзи кандидат, който,  казахме, без да е получил гласовете на мнозинството от гласувалите, е получил повече гласове от останалите кандидати. Нека сега си представим, че в изборите в
N-ския  избирателен окръг участват мажоритарните кандидати Х, У и Z, при което кандидатът Х е получил 40 процента от гласовете на участвалите в гласуването избиратели, кандидатът У —  35 процента,   а кандидатът  Z  — 25 процента. Ако няма балотаж, за избран ще се смята кандидатът Х. Но очевидно е, че така избраният кандидат не представлява мажоритарната (по-голямата) част от гласувалите избиратели. Мажоритарната част от избирателите се представлява от другите двама кандидати — кандидатите У и Z, доколкото те имат общо 60 процента от гласовете на избирателите. При това, ако в изборите са участвали примерно  50 процента от избирателите, тогава  за кандидата Х, оказва се,  ще са гласували само 20 процента от общия брой избиратели в избирателния окръг. Къде тогава остава мажоритарният характер на изборите, защото нали, нека повторя,  този е смисълът на мажоритарните избори — да бъде избрана не просто една или друга личност, а личност,  която ще представлява мнозинството  (мажоритарната част)  от избирателите?

             Следователно  мажоритарните избори без балотаж се оказват в крайна сметка своето собствено отрицание. На думи мажоритарни, те по същество са антимажоритарни. Те осигуряват избирането на кандидат на определена част от избирателите, които в дадения избирателен район могат да съставляват спрямо всяка една от останалите части избиратели съвършено незначително мнозинство,  но които спрямо съвкупността от всички останали  избиратели да се окажат твърде  значително малцинство. При определени условия това малцинство би могло да се окаже  мизерно малко, оскърбително малко.  И ето го парадоксът: малкото да решава съдбата на голямото. Същият парадокс ни се предлага в друго изражение: незабележимото с просто око  момче от  Видин да спечели срещу крупната, видимата от цяла България фигура на проф. Гайдарски.

            Балотажът при мажоритарните избори позволява да се внесе съществена корекция във вота на избирателите. Ако на първия тур относително мнозинство е получил кандидатът Х, т.е. кандидат, който не представлява мажоритарната част  от избирателите, става възможно на втория тур останалите избиратели, т.е. избирателите, представляващи мажоритарната част,  да се обединят и да изберат друг кандидат — У или Z.  Изборът става действително мажоритарен.

Не бива при това да се пренебрегва обстоятелството, че при такъв вид мажоритарни избори (без балотаж) осигуряването на необходимото малцинство става значително  по-лесно. Много по-лесно е да купиш малцинството, отколкото да купиш  мнозинството.  

Стигаме до заключителните акорди.

Законодателите от 40-то Народно събрание явно не са проявили необходимата проницателност. Те не са си давали сметка, че „техният” мажоритарен избор (мажоритарен избор без балотаж) ще се окаже далеч от собствения си смисъл. Но в случая става дума може би не толкова за липса на  проницателност, колкото за корист. Законодателите от БСП, които доминираха в 40-то НС, са се надявали, предполагам, така предложените от тях мажоритарни избори да им осигурят предимство пред останалите участници в изборите. Жестоко се излъгаха. Всъщност именно така БСП осигури предимство, отчайващо предимство на две други партии —  на ГЕРБ и на ДПС. Лидери на БСП се оказаха неспособни да разберат, че при възникналата в страната ни ситуация не БСП  е партията, която ще има относителното мнозинство в избирателните  райони. И бяха наказани.

Във всички случаи става достатъчно ясно, че освен жажда за власт и воля за победа е необходима и интелигентност.

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 11 юли 2009 г.