Показност вместо ефективност

Проф. Велко Вълканов

            Не съм изпълнен с предварителна враждебност към полицията. Напротив. Имам ясното съзнание за голямата й отговорност в борбата срещу все по-нарастващата престъпност.  Решително защитих полицаите, изправени пред съда заради «убийството» на «Чората».  Заедно с това обаче също така решително ще се  противопоставям  на всяка проява на полицейския произвол.

Повод за тези разсъждения ми предложи арестът на бившия министър на отбраната Николай  Цонев.

Телевизията ни показа впечатляващи моменти от този арест. Видяхме една съвършено неоправдана от обстоятелствата грубост, която плашеше. Задържаха все пак не търсен от месеци масов убиец, а  бивш министър, намирал се при това под постоянно полицейско наблюдение. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов лансира тезата, че поведението на едно подлежащо на задържане лице е непредсказуемо, поради което полицаите е трябвало да бъдат готови за всякакви крайности. Общо взето, това е вярно, но поведението  на Николай Цонев бе все пак достатъчно предсказуемо. Съвършено очевидно бе, че  той нямаше да извади пистолет, за да стреля срещу полицаите.  Той не би могъл да е толкова глупав, че за да избяга от едно  (предполагаемо при това)  престъпление — подкупът, да се насади на друго, далеч по-тежко и вече несъмнено престъпление — убийството или най-малкото опита  за убийство на полицай.

При задържането на Николай Цонев  бяха извършени редица недопустими от правото прояви. Извършено бе най-напред едно престъпление.  

Престъплението бе обида от длъжностно лице при  и по повод изпълнение на службата му (чл.148, ал.1, т.4 от НК). То бе извършено от длъжностното лице прокурорът Роман Василев, който при задържането на Цонев му казва:«Вие сте абсолютен престъпник». Думата престъпник е обидна дума. Всеки на всекиго може да каже, че е извършил престъпление, но никой на никого не може да каже, че е престъпник. Думата «престъпление» квалифицира отделна проява на човека, а думата «престъпник» квалифицира самия човек. Срещу квалификацията «престъпление» човек може да се защити, а срещу квалификацията «престъпник» защита няма. Тя е дамга. Никой и още по-малко  длъжностно лице от съдебната система не може да си позволи да дамгосва     когото и да е било. При това всеки човек може да извърши престъпление и без да е престъпник.

Нарушени бяха по-нататък редица други норми на вътрешното и международното право.

Нарушени бяха най-напред норми на Конституцията. Нарушен бе в частност чл. 29, съгласно който «Никой не може да бъде подлаган на … унижаващо  отношение…» Нарушен бе чл.30, ал.4: «Всеки има право на адвокатска защита от момента на  задържането му…» Нарушена бе разпоредбата на чл. 31, ал.3, съгласно която «Обвиняемият се смята за невинен  до установяване на противното с влязла в сила присъда.» Нарушена бе и ал. 4 на същия чл.31: «Не се допускат  ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.» Нарушен бе, ако искате, и смисълът на чл.32, ал.2, който не допуска някой да бъде филмиран и показван без  неговото съгласие.

Нарушени бяха и норми от Закона за МВР. Съгласно чл. 4 от този закон «Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи: … 2. Зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство». Нарушен бе и чл.64 от същия закон, който в една по-разгърната форма възпроизвежда  чл. 31, ал. 4 от Конституцията. Нарушен бе и чл.72, който допуска използването на физическа сила или помощни средства при задържането на правонарушител само доколкото последният не се подчинява или оказва съпротива на полицейския орган.

Нарушени бяха и  норми на международното право. 

Нарушена бе разпоредбата на чл.10, ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, която гласи: «Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на човешката личност и достойнство». В определена степен бе нарушена и разпоредбата на  ал. 2 от същия чл.10, съгласно която  обвиняемите лица трябва да се поставят при режим, съответстващ на положението им на неосъдени лица.  

Нарушени бяха разпоредби и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Нарушени в частност бяха чл. 3 от конвенцията, която  постановява, че «Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително  отнасяне или наказание», както и т. 2 на чл. 6, в която е закрепена  презумпцията за невинност:  «Всяко лице, обвинено  в криминално престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.»

При задържането на Николай Цонев като на екран се видя нарушаването на   всички посочени по-горе разпоредби.

Николай Цонев не бе оказал никаква съпротива при задържането. Въпреки това спрямо него бяха  използвани физическа сила и помощни средства. Цялото поведение на полицаите при задържането бе преднамерено насочено срещу достойнството на Цонев. Без всякаква необходимост те го свалиха на пода, като при това държаха изключително груб език. Доколкото не е осъден, Цонев има право да изисква към  него да се държат като към  всеки друг неосъден гражданин. Никой полицай няма право да му говори дори на „ти”. (Преминаването на тази граница  е мислимо само при една яростна съпротива от страна на задържаното лице). Не се чу някой да казва на Цонев, че има право на адвокатска защита.

 Особено тежко посегателство срещу достойнството на Цонев бе  показаният по телевизията филм за задържането на Цонев. На какво законно основание полицията си позволява да филмира и показва   този нямащ нищо общо с борбата срещу престъпността филм?  Неотдавна държавата ни  бе  интензивно   занимавана с уж унизеното достойнство на един действащ  министър,  а при задържането на един бивш министър се манифестира такова безогледно  унижаване на човешкото достойнство, че всеки от нас, гражданите, се почувства в някаква  степен сам унизен.

Няма как да не  кажа, че този филм  е  всъщност пошъл рекламен клип. Той трябваше да ни покаже какъв неустрашим борец е този изпратен ни сякаш от бога министър на вътрешните работи.  Но, както е казал поетът, ресто, не струва.  Този филм не увеличи престижа на г-н министъра, не породи симпатии към полицията. Напротив, при цялата  непоносимост, която хората изпитват към корумпираните чиновници,   симпатиите им  този път бяха насочени не към полицията, а към задържания Цонев. Никой не видя в задържането решителност в борбата срещу престъпността, а само зле разиграна показност. Вместо ефективност, ни предложиха ефектност. Някои явно не разбират, че между тези две думи има твърде съществена разлика.

Трябва най-после да е дефинитивно ясно, че полицията ще има обществената подкрепа в борбата срещу престъпността само когато тя самата строго се придържа  към действащия правен ред. Полицията трябва  да спазва   правата на всяко задържано лице. Само когато се спазват правата на „лошите”, само тогава можем  да бъде сигурни, че ще бъдат спазвани правата и на „добрите”. Вън от тази хипотеза всички ще живеем с чувството за собствената си несигурност. Следователно, като защитаваме правата на Цонев, ние защитаваме не Цонев, а самите себе си.

Г-н Цветан Цветанов трябва най-после  да прояви и мъдростта, и куража да си направи необходимите изводи.

А за поведението на прокурора Роман Василев думата има  главният прокурор.