Политиката на “омарите”

"Зора"

      Както по всичко личи, опъването на нерви се оказва дори полезно, защото онези, които бяха забравили, че Русия освен олигарси и перестройчици, може да има и категорични позиции в защита на националните държави, се оказаха меко казано смутени. Още повече че президентът Вл. Путин се радва на все по-висок рейтинг сред избирателите в Русия и неговите послания се приемат положително от преобладаващата част от населението.

      Как ще бъде разплетен възелът, който международната общност толкова стегнато връзваше в Косово, как ще завърши словесният дуел по повод разполагането на елементи от система за ПРО в Източна Европа, засега не е ясно. Вероятно ще са необходими компромиси. При това и от двете страни в този спор. Засега обаче е ясно, че в подобен контекст безгласната българска политическа класа е свила уши и вероломно подлайва на силните на деня. Какво ли би станало, ако се осъзнае, че силните на деня не са «нашите приятели от НАТО и ЕС»?

      Никой не би се наел да отрича гастрономичните достойнства на прочутите омари от Мейн. Но президентът на Русия Путин не можа да се размекне дори и от такъв ефектен прием. По пътя към Кенебанкпорт, където «приятелите на Владимир», цялата фамилия Буш, се готвеше да приеме госта, Путин не един път изразяваше безпокойство от предстоящото разполагане на системи на ПРО на САЩ в Европа. Тези ПРО трябвало да защитават от ракети, които деструктивните държави, в частност Иран, можело да изстрелят в бъдеще.

      Като допълнение към системата на ПРО, която по мнението на Путин заплашва Русия, страните от НАТО не ратифицираха Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Това е базовият договор за контрол върху въоръженията на континента Европа. В неговите рамки още от 1990 г. се регулира разполагането на войските и се проверява количеството на оръжията. Обратно на всички очаквания, риболовът в Кенебанкпорт бе прекрасен, разговорът — приятелски, и още малко да изчезне и последното петънце от напрежение между Русия и Америка. И какво стана? Не минаха и две седмици от райския улов на омари, когато Путин изпълни заплахата, за която толкова време говореше.

      В ранното утро на 14 юли Кремъл неочаквано обяви новия указ на президента - като отчита «възникването на извънредни обстоятелства, които имат негативно влияние върху сигурността на Руската федерация и които изискват приемане на неотложни мерки», Русия преустановява своето участие в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).

      Разбираеми са «извънредните обстоятелства» — първо, според Путин, с помощта на противоракетния щит в Европа всички руски отбранителни системи могат да бъдат проследявани чак до Урал. Това Русия просто не може да го допусне, защото няма как да противодейства, без да наруши договора. Второ, страните от НАТО не ратифицираха редакцията на договора от 1999 г., което според Вл. Путин нарушава баланса на силите. Страните от НАТО по този повод отговарят, че според новата редакция на договора Русия се е задължила да изтегли войските си от Молдова и Грузия, и докато не изпълни тези задължения по извеждането им докрай, те няма да ратифицират договора.

      Само няколко часа след изявлението на Кремъл Министерството на външните работи на Русия направи друго изявление, според което се прекратяват инспекциите и проверките на руски военни обекти от делегации на натовски страни и че Русия премахва ограниченията върху количеството на своите конвенционални оръжия. Всъщност Русия спря да допуска проверки още преди заявлението, веднага след конференцията на ДОВСЕ във Виена, където участниците не пожелаха да чуят претенциите на Москва. На делегациите на България и Унгария не им бе разрешен достъп до руските военни обекти. А през юни Русия отказа да участва и в съвместни учения със САЩ, Румъния и България. Ген. Владимир Шаманов, съветник на министъра на отбраната и известен с нападателната си тактика в Чечения, заяви: «Съветският съюз участва в съвместни учения с фашистка Германия, и това завърши с вероломното нападение на Германия. За какво доверие сега може да става дума, при положение че САЩ разполагат свои бази в България и Румъния?»

      През юни Сергей Иванов, зам. министър-председател на Русия, заяви, че ако САЩ не се откажат от плановете си за разполагане на “щита” в Полша и Чехия, то Русия ще разположи в най-западните райони — Калининградска област (между Полша, Литва и Беларус) току що изпитаните ракети «Искандер - М». Иванов обаче нахъси Полша и застави Литва да се замисли дали да не предложи на САЩ територията си за разполагане на ПРО... Все пак трябва да преброим козовете, които Путин държи в ръката си. Трябва да помним не само обещанията му да насочи крилати ракети към Европа, но и такива с разделящи се бойни глави, а също и да вземе различни други «неотложни мерки» - например увеличаване на войските по южните граници на Кавказ, засилване натиска към Украйна, за да осигури присъствието на руския черноморски флот в Крим и след 2017 г., когато той трябва да напусне района, и също така възможен отказ да изведе и последните руски части от Приднестровието, където преди месеци за пореден път бе проведен референдум за присъединяване към Русия.

      Какво е френското мнение за действията на Путин? В «Льо Монд» от 16 юли, твърдят, че «дипломацията на омарите» се оказала само един прибързан лов. Въпреки любезностите, които си разменили Буш и Путин в семейната резиденция в Кенебанкпорт, щат Мейн, руско-американските отношения продължават да се влошават. ДОВСЕ — документ, който урежда отношенията между НАТО и страните от Варшавския договор, след разпадането на съветския блок бе преразгледан при отчитане на новата ситуация в Европа. Русия упрекна западните страни, че не ратифицират променения вариант на договора. Западът обвинява Русия, че не изпълнила поетите през 1999 г. ангажименти да изведе изцяло войските си от Грузия и Молдова.

      Всъщност разногласията били много по-дълбоки. Създава се впечатление, че Путин иска гаранции, които принуждават Запада, и на първо място американците, да започнат мащабни преговори за разделянето на властта в Европа. Путин се стреми да не допуска НАТО непосредствено до своите граници, но вероятно не се усеща достатъчно силен, за да спре тази тенденция. Какво мислят европейците? Те са разсеяни и търсят образа на «новата руска политика». Най-вероятно това търсене ще се окаже безнадеждно.

      Сп. “Нюзуик” пък вижда промяна в Путин, като не става дума за срамежливата му усмивка, а за това, че е по-рязък. През февруари т.г. на конференцията в Мюнхен
Вл. Путин нападна САЩ заради «хипертрофираното прилагане на сила» и пренебрегването на международното право. По-късно той сравни политиката на Вашингтон с хегемонизма на Третия райх, и заплаши, че ще насочи руските ядрени ракети към Европа. Какво се промени? Защо Путин от «приятел» и «съюзник» на Буш се превърна в напорист националист? Според руснаците Вашингтон излъга доверието на Путин. САЩ пренебрегнаха възраженията на Москва по повод нахлуването в Ирак, после посегнаха на традиционната руска сфера на влияние - Прибалтика, Кавказ, Украйна. «Вместо уважение към гледната точка на Русия, Западът поддържа опонентите на Путин, което предизвика дълбоко разочарование и болка», смята Георгий Арбатов, бивш шеф на Комитета по отбраната при Руската Дума. Преломът дойде с подкрепата на САЩ за «цветните революции» през 2003-2004 г., които свалиха правителствата в Грузия и Украйна, приятелски настроени към Москва. И внезапно стана ясно, че врагът е пред портите. Той дори създава прозападни правителства в «руския заден двор». Отношението към медиите в Русия се затегна. На неправителствените организации бе забранено да получават финансова помощ от чужбина. Бяха приети и нови закони, които обявяват за углавно престъпление «екстремистка» дейност, която «клевети» държавата, а руските спецслужби получиха разрешение да ликвидират руските врагове зад граница. «Путиновите илюзии за Америка рухнаха — коментира политологът Вячеслав Никонов, консултант към президентството. — Колкото и да поддържаше САЩ, Русия разбра, че Вашингтон отново заема същата враждебна позиция». Реакцията на Путин към разполагането на натовски ПРО в Полша и Чехия, бе радикална. «Светът трябва да знае, че ще си има работа със силна Русия».

      Всъщност Путин иска не само да възвърне на Русия загубеното влияние, но и да я превърне в основна противотежест на влиянието на САЩ на световната арена. През 2005 г. Путин нарече разпада на СССР «най-голямата геополитическа катастрофа» на 20 век, и оцени положително «двуполюсната» система, в чиито рамки всяка от суперсилите сдържаше амбициите на другата. За щастие на Путин световната икономическа конюнктура е благоприятна, за пет години, благодарение на рекордните цени на енергоносителите руският БВП се повиши с
40 %. Значителна част от печалбата отива за възстановяване на руската армия, която се намираше в печално състояние. Путин обещава да отдели 189 млрд. долара за пет години, поръча да се разработят между континентални балистични ракети от ново поколение, както и да се създадат шест нови ударни групи авионосци, които за 20 години трябва да направят руския флот по-мощен от ВМФ на СССР.

      Още по-тревожно за Вашингтон бе, че Путин се възползва от изригването на антиамериканизма по повод Ирак. Путин е в добри отношения с много недоволни от съвременния свят като Венецуела, Сирия и Иран, Бирма и Саудитска Арабия. В навечерието на визитата си в Кенебанкпорт през юни той покани в Москва президента на Венецуела Уго Чавес и подписа договор с него за доставка на въоръжения за 3 млрд. долара. През февруари Путин сякаш се присмя над усилията на САЩ по демократизацията на Близкия изток и направи турне из страните от региона с цел да подобри отношенията с Йордания и Саудитска Арабия, които са съюзници на САЩ. Олга Криштановска от Руската академия на науките твърди, че Путин планира да развее знамето на антиамериканизма над целия свят. Но дали това означава, че той търси нова «студена война»? Съвсем не е задължително.

      За Путин равенството означава, че не е нужно да се слушат покровителствени лекции от страна на Запада, засягащи историята на Русия, или за безнадеждното положение в сферата на човешките права. «Не бива да позволяваме да ни внушават чувство за вина - ние все пак не сме употребили ядрено оръжие спрямо гражданското население (както САЩ в Хирошима и Нагасаки)»— отбелязва Вл. Путин. Равенство означава да разгромим враговете си толкова жестоко, както прави Америка...

       И така, новият Путин, както по всичко личи, настоява да бъде уважаван. А също и да очертае руската сфера на влияние, където Западът не бива да се намесва... Към днешна дата на практика САЩ са безпомощни пред възраждането на имперските традиции на Москва, тъй като се нуждаят от подкрепата на Путин за приемане на санкциите срещу Иран в Съвета за безопасност при ООН. И все пак поведението на Путин, въпреки известната войнственост в риториката, не е задължително да доведе до сериозна конфронтация.

      Путин направи важен примирителен жест, като предложи на юнската среща на върха на Г-8 в Германия да направи Хабалинската РЛС в Азербайджан част от алтернативен противоракетен щит, с надеждата да се избегне разполагане на елементи от системата на ПРО в Полша и Чехия. Освен това в Кенебанкпорт той заяви, че «споделя много от загрижеността на Америка» по повод на Иран. Но цените на енергоносителите няма да останат задълго толкова високи, а пък и САЩ все някак ще се измъкнат от иракското тресавище... Европа пък търси алтернативни източници на енергийни доставки, за да избегне пълна зависимост от Русия.

      Още едно притеснение обаче легна на плещите на т. нар. развити демокрации. Русия не е съгласна с плана на ООН за Косово. В понеделник, 16 юли, САЩ, Франция и Великобритания внесоха за разглеждане в Съвета за безопасност нов проект на резолюция за Косово. Русия го отхвърли. Според Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН, резолюцията ще доведе дотам, че Косово ще получи независимост, без да се отчита мнението на живеещите там сърби. Според Чуркин в този проект има твърде много «не еднозначни моменти». Затова Русия настоява да се вземе предвид и мнението на Белград при разглеждането на плана на Ахтисаари. «Запазването на двусмислието и неопределеността, в частност и по отношение съдбата на фундаменталната резолюция 1244 на СС на ООН, в бъдеще ще доведе единствено до нови политически стълкновения и дестабилизация на Балканите, както и до нови по-остри спорове в Съвета за сигурност», заявява Виталий Чуркин.