актуална политика, новини

                                     За политическата отговорност

на народния представител

 

                                                       проф. Велко Вълканов

 

            Гражданите у нас не изпитват особени симпатии към народните представители. Социологически проучвания показват, че  51.3% от гражданите нямат доверие в  парламента. Обяснението трябва да се търси преди всичко  в утвърдилото се убеждение, че колкото и да са обществено  укорими   в своето поведение, народните представители остават  неотговорни.  Няма как безотговорността да поражда симпатии.

 

            Създалото се  убеждение не е съвсем основателно.  Народните представители  са най-напред гражданскоправно отговорни. В това отношение техният правен статус не се различава от правния статус на останалите граждани. Срещу народните представители може да бъде предявен на общо основание граждански иск. Срещу тях може да бъде предявен граждански иск дори и за вреди, настъпили от престъпление, т.е.от деяние, което поради имунитет не може да бъде наказателно преследвано. 

 

            Народните представители са отговорни и наказателноправно.  Те  притежават наистина имунитет срещу наказателното преследване, но при определени предпоставки имунитетът може да бъде снет и те да бъдат подложени на наказателно преследване по общия ред. 

 

            Трябва обаче да признаем, че народните представители не носят  отговорност за допуснатите от тях  политически нарушения, за нарушения в частност на задълженията, които имат  като народни представители.  

 

            Твърде много  са наистина народните представители, които грубо и системно нарушават своите   задължения. Но колкото и съществени да са, нарушенията им не водят до съответна политическа  отговорност.  

 

Наблюдаваме странно явление. Всички лица, на които е възложено упражнението на държавни функции, носят политическа отговорност, а народните представители такава отговорност не носят.  Президентът може да бъде  отстранен от поста си заради „нарушение на Конституцията” (чл.103, ал.1). Правителството може да бъде освободено от функциите си поради загубено доверие от страна на парламента. Съдиите при определени условия също могат да бъдат освободени от длъжност. Единствено народните представители стоят извън всякаква политическа отговорност. Веднъж избрани, те са завинаги избрани, т.е. избрани до края на мандата на съответното Народно събрание.  Това е неприемливо.

 

Става следователно необходимо да се обсъди възможността за  предсрочното прекратяване на мандата  на народните представители, неоправдали доверието на избирателите.  В тази насока се изправяме най-напред пред идеята за отзоваването на народните  представители.

 

Институтът на отзоваването не е непознат на нашата държавноправна система. В Конституцията от 1947 г. имаше текст, който постановяваше, че народните представители „могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани” (чл.4). Подобна разпоредба се съдържаше и в Конституцията от 1971 г. (чл. 7). Имаше и няколко случая на отзоваване на народни представители, за които се смяташе, че не са оправдали народното доверие.

 

Идеята за отзоваването е несъмнено правилна, но тя се натъква на непреодолими юридически затруднения.  Отзоваването трябва да е възможно само ако протече при същите предпоставки, при които е станало призоваването, т.е. избирането на  народния  представител. Необходимо е, с други думи, той да бъде отзован от  същите избиратели, които са го и избрали, т.е. от избирателите, чието доверие той не е оправдал. Тъкмо това обаче не е възможно.  Гласоподаването е тайно, което означава, че няма как да знаем  кои избиратели са  гласували за избирането на   народния представител,   за да могат същите те да гласуват за отзоваването му. Пренебрегнем ли това обстоятелство, можем да стигнем до там, че народен представител, избран от гласоподаватели на една партия, да бъде отзован от гласоподаватели на друга партия.  Некоректността в случая е очевидна.

 

Трябва да се търси друго решение на проблема. Струва ми се, че отговорността на народния представител би могла да се постави върху същата основа, върху която е поставена отговорността на президента. Защо  наистина да не е възможен определен вид импийчмънт за народен представител, нарушил Конституцията или грубо и системно нарушаващ своите задължения, определени в избирателните закони и  Правилника за организацията и дейността на НС. Много народни представители нарушават всекидневно Конституцията, като гласуват с чужди карти, фалшифицирайки по този начин вота на Народното събрание. Други народни представители не с дни, а с месеци, че дори и с години не се явяват в Народното събрание, където те преди всичко трябва да изпълняват своите  задължения.   Такива народни представители, сами абдикирали от функциите си, следва да бъдат и формално освободени от тях.

 

Необходимо е да се обсъди процедурата, при която народните представители   ще могат да бъдат лишавани от мандата си. Възможно е това да става от Конституционния съд по внесен от председателя на НС доклад, в който са надлежно удостоверени основанията за лишаването на съответния народен представител от мандата му. Възможно е това да става и с решение на Народното събрание по доклад  било на председателя на НС, било на една постоянна комисия по мандатите. В този случай решението би могло да се приеме с квалифицирано мнозинство (например повече от половината от всички народни представители).

 

Лансираната идея предполага, разбира се, съответни изменения  както в Конституцията, така и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

 

 

Това са само някои от мислимите  решения на проблема за политическата отговорност на народния представител. Те може да не са най-добрите, но проблемът така или иначе стои и той трябва да бъде решен.

 

Статията е публикувана във в-к „Труд” на 2 декември 2008 г.

 

 

 

 

 

 

 
Последно обновяване


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org