Помирение или реабилитация на фашизма?

Нако Минчев

      На фона на скандалите с паметника на съветския войн в Талин, някак незабелязани остават опитите на определени кръгове в Украйна, начело с президента Виктор Юшченко, да реабилитират украинските радикално-националистически и профашистки организации, които по време на Втората световна война активно са сътрудничели с нацистките окупатори. Тези опити очевидно отговарят на конюнктурните политически цели на въпросните кръгове, но в същото време рискуват, вместо да доведат до „помирение” (каквато е официално прокламираната цел) да задълбочат още повече разделението в украинското общество.

      Какво всъщност представлява Организацията на украинските националисти (ОУН), както и създадената от нея през 1943 Украинска въстаническа армия (УПА), които президента Юшченко призна наскоро със специален указ за «воюваща страна във Втората световна война» и «борци за независимост»?

      Става дума за типична за онова време терористично-колаборационистка формация по фашистки модел. Организацията на украинските националисти е създадена през 1929 от Степан Бандера и неколцина поклонници на италианския фашизъм и германския нацизъм. Повечето от лидерите на ОУН са едновременно и офицери на германското военно разузнаване (Абвера), вербувани далеч преди началото на Втората световна война. В основата на нейната идеология е т.нар. «интегрален национализъм» на Дмитро Донцов, основните пунктове на чиято програма са заимствани почти буквално от Хитлер и Мусолини. Програмата на ОУН, приета през 1939, също представлява синтез между радикалния украински национализъм, фашизма и националсоциализма.

      През 1941 украинските крайни националисти, начело с Бандера, влизат в Лвов, заедно с нацистките части. През следващите три години те активно участват в изтребването на милион и половина евреи, петстотин хиляди поляци (от тях около сто хиляди са ликвидирани пряко от ОУН-УПА) и около милион украинци (сто хиляди от тях персонално тежат на съвестта на «борците за независимост» на Бандера). Междувременно, въпреки твърденията на лидерите на ОУН, че се борят за независима украинска държава, те доброволно предават своите батальони „Нахтигал” и „Роланд” под командването на генерала от СС Бах-Залевски.

Само по време на един от погромите, извършени от частите на ОУН в украинското село Кортелиса през септември 1942 са убити 2875 украински селяни, включително 1620 деца.

      

 

 

 

Паметник на обесените
от бандеровците деца

Твърденията на някои съвременни украински историци, че националистите от ОУН воюват едновременно срещу съветската и германската армии и срещу нелегалната полска въоръжена съпротива, не издържат сериозна критика. Истината е, че те активно съдействат на окупационните германски власти за колонизирането на Украйна, като срещу това претендират да им бъде предадена единствено Галиция, където, между другото, извършват истински геноцид срещу местното население от полски произход. Според един от командирите на УПА – хауптщурмфюрера от СС Роман Шухевич, «няма нищо страшно, ако от 40-те милиона украинци оцелеят само половината». Днес обаче именно неговите портрети могат да се видят по улиците на редица градове в Западна Украйна.

      От юридическа и политическа (да не говорим за морална) гледна точка, ОУН и УПА са незаконни военни формирования, създадени, подкрепяни и използвани от нацистка Германия за събиране на шпионска информация и въоръжена борба срещу страните от антихитлеристката коалиция (в случая – срещу Съветския съюз и Полша).

      Дори и за чисто пропагандни цели немските окупационни власти никога не са поемали обещание да разрешат създаването на марионетна украинска държава, пък  макар и само в рамките на Галиция. Освен това и Степан Бандера, и Андрей Мелник, и останалите водачи на ОУН са били наясно, че нацистите възнамеряват да изтребят физически почти половината украинци, а останалите да изселят на изток. Тоест, въобще не е могло да става дума за създаването на «независима Украйна» под покровителството на Хитлер и по модела на Хърватия на Анте Павелич или Словакия на Тисо, например.

      В материалите от Нюрнбергския процес срещу нацистките военнопрестъпници, ОУН и УПА фигурират сред многобройните колаборационистки организации в окупирана Европа, активно сътрудничели с нацистите и в частност с Абвера и неговия шеф адмирал Канарис. В този смисъл, реабилитацията на ОУН и УПА означава и частична реабилитация на фашизма, преразглеждане на решенията на Нюрнбергския процес и стремеж да се оправдае геноцида, извършен от активистите и бойците на двете организации срещу поляци и евреи, както и срещу самите украинци. Тази реабилитация обаче, има своето обяснение, особено ако вземем предвид, че сред участниците в пропрезидентския блок „Нашата Украйна” са Конгресът на украинските националисти и редица други ултранационалистически партии, които официално се обявяват за наследници на ОУН от времето на Втората световна война.

      Впрочем, да не забравяме, че подривната и терористична дейност на ОУН и УПА продължава и в годините непосредствено след края на войната, при това не само на съветска, но и на полска територия. Така, през 1947, терористи на ОУН убиват полския генерал и герой от Гражданската война в Испания Карол Сверчевски, което пък се използва от полските власти за изселването на украинското население от Западна Полша в Украйна.

      Опитите със задна дата да бъдат оправдани престъпленията на украинските колаборационисти, предизвикват определена тревога в редица страни-членки на Европейския съюз, в който Украйна също би искала на влезе. Освен това реабилитацията на профашистките организации на украинските крайни националисти от времето на Втората световна война е прецедент, от който със сигурност ще се опитат да се възползват неофашистките групи в цяла Европа. Тя едва ли ще помогне за постигането на „помирение” между онези украинци, които воюваха с нацистките окупатори в състава на партизанските отряди или на съветската и полската армии, и сътрудниците на нацистите, а само ще задълбочи разделението, което и без това съществува в украинското общество, както и между западната и източната част на страната. Както отбелязва канадският професор от украински произход Виктор Полишчук: «ако ОУН и УПА действително бъдат реабилитирани от държавните институции, това би създало лош имидж на страната, който трудно ще може да бъде поправен през следващите сто години».