Потресение с изводи

Проф. Велко Вълканов

            Вчера бяхме свидетели на протеста на няколко хиляди - две или три - български граждани, преобладаваща част от които бяха млади хора,  твърде млади хора, някои дори направо деца.

          Не можах да разбера срещу какво протестираха, какво всъщност искаха.  Обстоятелството, че протестиращите се събраха пред Народното събрание трябваше да подскаже, че исканията им се предявяват към държавата. Много искания могат, разбира се, да се предявят към държавата, но все пак не всички. Не бива да се забравя, че обществото у нас е изградено върху   пазарната икономика, от която държавата е практически  изтеглена. Икономическите искания трябва следователно да се предявяват не към държавата, а към съответните икономически субекти (различните форми на частната собственост).

            Обосновани или не, исканията бяха предявени в една крайно неприемлива форма. Гледах предаванията на телевизиите, самият аз около 14 часа се намирах на „Орлов мост". Там неголяма група млади хора блокираха движението, като ме заставиха, повече от час, да чакам, мръзнейки,  автобусите и тролеите най-после да  тръгнат. Младежите пред Народното събрание хвърляха ледени парчета срещу полицаите, размахваха тояги срещу тях, опитвайки се да ги ударят. На „Орлов мост"   видях същото: срещу полицаите се хвърляха ледени парчета, а когато полицаите тръгваха да задържат някого от нарушителите, срещу тях се надигнаха викове – „Убийци, мафия, у-у-у!". Най-после движението бе възстановено. В тролея, в който се качих, можах да се порадвам на компанията на четири момчета, участвали в „протеста". Държаха се вулгарно, псуваха невъздържано.  

            Неизбежно бе чувството на потресение. Питах се: Това ли, господи, е нашата младеж? Това ли са младите хора, които утре ще градят бъдещето на България?!

            Питах се без гняв, насочен  към самите тези млади хора. Те не бяха виновни за неприемливото само по себе си тяхно поведение. Те бяха жертва. Те бяха жертва на възпитанието, което нашето пазарно общество вече двадесет години им насажда. Десетките телевизии,   вестниците, различните други медии непрекъснато  бълват антикултура,  възпитават чувството на безогледен егоизъм,  разврат, внасят възторжено отношение към насилието и пр. и пр.  Поведението на младите хора вчера не се различаваше от поведението, което сме наблюдавали след някои футболен мач между ЦСК и „Левски". Същата наглост, същата агресия,  същата жажда да рушат.

            Когато вечерта гледах някои от телевизионните предавания, чувството ми на потресение се насочи към съответните водещи. Някои от тях  (например одиозният вече Велизар Енчев) гневно питаха защо полицията не е изолирала още в самото начало провокаторите, за да може след това протестът на останалите да протече нормално и законосъобразно. Питат, без да ни кажат как полицията щеше да може да определи кой от участниците в протеста е провокатор и кой не е? И как тя щеше да може – при това още в самото начало! – да арестува провокаторите. Веднага щяха да викнат  срещу полицаите така, както ги чух да викат срещу полицаите на „Орлов мост". Полицията била, според тях, виновна, че се е стигнало да изстъпленията. Те, телевизионните коментатори,  проявиха  едно изцяло  некоректно отношение към полицаите, запазили   максимална търпимост към вандалското поведение на много от участниците в протеста. При това не е задача на полицията да изолира провокаторите в протеста. Това е задача на организаторите на протестната акция. Всяка от организациите, включили се в  акцията, трябваше да държи под контрол своите хора и при първите излизащи извън закона прояви, веднага да вземе мерки за изолиране на техните носители.

            Събитията, наблюдавани вчера, налагат и някои изводи.

            Младежта у нас е оставена без грижи за нейното социално и гражданско възпитание. Преди имаше младежки организации, които възпитаваха отговорно чувство към обществото. Съществуваше и задължителна военна служба, при изпълнението на която младите хора се изграждаха като характери. Поделенията на бившите „Трудови войски" също имаха огромен принос за обучението и възпитанието на призованите в тях млади хора. Сега тези структури ги няма, „демократите" ги разпуснаха. Остра е необходимостта от създаването на обща младежка организация, която да внедрява лични и обществени добродетели у младежта.  Една скаутска организация е може би за предпочитане пред нищото.

            Поставя се най-после и въпросът за отговорността на лицата, уличени в безотговорно, антиобществено, хулиганско поведение. Необходима е, мисля, определена трудова терапия на този тип лица. Преди хулиганите ги изпращаха да работят две седмици в намиращите се в окрайнините на София тухларна. Една такава тухларна ни трябва очевидно  и сега. Преди да се научат да искат, някои хора трябва да се научат да дават.

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 16 януари 2009 г.