Пришибеевското поведение
на  един министър-председател

                                              проф.  Велко Вълканов

         Още не мога да освободя съзнанието си от мъчителното чувство, което остави у мен онова състояло се преди няколко дни заседание на Народното събрание. Тогава    министър-председателят на България си позволи да отправи към народния представител г-жа Корнелия Нинова съвършено недопустими  — от всякаква гледна точка — думи по повод питането, която тя му бе отправила.   Отправяйки питането си,   г-жа Нинова освен това препоръча на г-н министър-председателя да идва все пак подготвен за заседанията на Народното събрание и да не си позволява да му поднася лъжи. По съдържание, език и тон, това бе питане, на което всеки народен представител има право и особено, ако той представлява опозицията. Дълг на опозицията е да изобличава  всяка грешно направена стъпка на правителството, защото само така държавният кораб може да се държи в необходимата вярна посока. Опозицията е огледалото за обратно виждане, без което нито едно движение не може да се смята за безопасно.

         Но как реагира г-н министър-председателят на критично отправените към  него думи?

— Няма да ми говорите така! — обърна се той гневно към г-жа Нинова. Можете  да се карате на мъжа си, на любовника си, на мен няма да говорите така!

Този човек, както изглежда, не всякога съзнава какво говори.  След като само минута преди това   се бе  обявил за „възпитан” човек, господинът прояви пълно отсъствие на всякакво възпитание.

Преди всичко един възпитан мъж не може да си позволи да говори по този несъмнено груб, назидателен, унтер-офицерски,   пришибеевски начин на една жена, още по-малко може  той да си позволи публично да предпоставя някакъв неин любовник. Това от гледна точка на общочовешките правила за поведение  е напълно неприемливо. Това е, извинете, направо просташко.

Но манифестираното от г-н премиера поведение е още по-малко допустимо от гледна точка на вътрешно-държавните отношения. България, господин министър — председателю, е парламентарна република. Правителството се избира от Народното събрание и се отчита пред Народното събрание. Взаимоотношенията следователно  са прости и ясни: не Народното събрание е подчинено на правителството, а правителството е подчинено на Народното събрание. В съответствие с това народните представители могат да поставят на министрите  каквито сметнат  за необходимо въпроси  и да ги подхвърлят на най-остра критика.  Г-н премиерът иска да обърне взаимоотношенията: не Народното събрание да стои над правителството, а правителството да стои над Народното събрание. Именно поради това той си и позволи да държи такъв тон и език към един народен представител. Той, господинът, явно смята, че народният представител г-жа Нинова  трябва да има към него онова коленопреклонно поведение, което имат към  него и  нещастните негови  министри

Странно е,  че не се намери народен представител, който да постави на мястото му този самозабравил се министър-председател. Бе категорично необходимо някой да стане и да му каже:

— Господине, такъв тон и език Вие можете да държите единствено и само към  своята жена и своята любовница и в никакъв случай към един народен представител..

          В по-мъжки времена този човек трябваше да бъде извикан на дуел и по този начин да се защити достойнството на една жена.

          Възможен бе и друг вариант.

          Народните представители от едно минало (мисля 36-то) Народно събрание   ще си спомнят, предполагам, как  народната представителка  Елисавета Миленова реагира на една не съвсем коректна проява на тогавашния председател на Народното събрание Стефан Савов. Застанала на трибуната, г-жа Миленова се обърна към него с думите:

- Защо не излезете навън, г-н Савов, за да Ви извъртя един шамар?

          Мисля си, че г-жа Нинова имаше всичките основание  да каже същото и на Б. Борисов:

           — Защо не излезете навън, г-н Борисов, за да Ви извъртя един шамар! 

           Не е позволено  мъже да  бият жени, но къде пък е казано, че не е позволено жени да бият мъже.

         Така или иначе Народното събрание, а чрез него и всички ние, българските граждани, които сме го избрали, бе дълбоко унизено — не за първи път и, боя се, не за последен път. Поне докато на власт е ГЕРБ.

Статията е публикувана във в-к „Земя” на 12 октомври 2011 г.