Позорният край на едно лъжеправосъдие
проф. Велко Вълканов
Съпредседател на международния комитет за защита на Милошевич *
Процесът срещу бившия президент на Югославия най-после – след четири мъчителни години - приключи, приключи по възможно най-позорния за Хагския трибунал начин. Господата от Хага нито осъдиха, нито оправдаха Милошевич. Прибягнаха до небивалата за един съд подлост – убиха го.
Всички знаеха, включително и съдиите от Трибунала, че здравословното състояние на Милошевич е повече от критично. Кръвното му налягане стигаше до възможните крайни стойности – 240 на 140. Необходима бе спешна кардиологична помощ. Но непрекъснато му я отказваха. Отказаха му я дори и когато правителството на Руската федерация даде гаранциите, че след приключване на лечението, Милошевич ще бъде върнат в Хага. Те не искаха обаче да го лекуват, защото разбраха, че именно неговата смърт е вече единственият изход за тях. В тези дълги четири години те стигнаха до печалния за тях извод, че е невъзможно да постановят осъдителна присъда срещу Милошевич – просто защото не можаха да намерят необходимите за това доказателства. Но беше и невъзможно да го оправдаят. Това щеше да бъде ужасен блам както за тях, така и за ония, които им възложиха недостойната задача. И го убиха.
Този изход не бе трудно да се предвиди. Не веднъж и в статии, и на конференции ние, членовете на Международния комитет за защита на Милошевич, (МКЗМ) предупреждавахме, че се подготвя такъв именно изход на казуса Милошевич. Ето например какво съм писал в статията си ”Процесът “Милошевич” открита гавра с правосъдието”, публикувана в сп. “Ново време”, кн. 5 от 2005 г.: “Позволявам си греха да мисля, че от Трибунала търсят може би извънсъдебен изход от този неправосъден процес. Един инфаркт на подсъдимия би ги избавил от безизходното положение, в което се оказват – да не могат да осъдят Сл. Милошевич, но заедно с това и да не могат да си позволят да го оправдаят” (с.116)
Съзнавайки все по-нарастващата опасност за живота на Милошевич, ние, членовете на МКЗМ изпратихме преди два дни тревожно писмо и до Съвета за сигурност. Но смъртта изпревари очаквания оттам отговор.
Не ме изненадва поведението на тия от Хага. Те всъщност не са съдии, защото самият съд не е съд. Хагският трибунал е едно изцяло нелегитимно образувание, на което бе поставена не правосъдна, а политическа задача: да накаже отказалите да се подчинят на диктата на САЩ и НАТО. Хагският трибунал бе създаден от Съвета за сигурност, който съвет обаче няма правомощието да създава правосъдни органи. Съгласно чл.29 от Устава на ООН, Съветът за сигурност може да създава единствено и само “помощни органи”, т.е. вътрешни органи, които да обслужват неговата дейност. Но един съд не може да се смята за помощен орган на Съвета за сигурност.
Този нелегитимен орган с цялата възможна енергия се зае да изпълни поставената му политическа задача. Стотици бяха призованите от прокуратурата свидетели. Обвинението обаче така и оставаше без своята опора. Ще се съглася напълно с един от най-достойните журналисти, които при това изключително внимателно следиха процеса срещу Милошевич – Жерминал Чивиков: “Аз не зная дали Милошевич е извършил престъпленията, в които го обивняват. Аз само констатирам, че всички призовани от прокуратурата свидетели просто лъжат”. Но Трибуналът упорстваше. Разтягяше процеса с все нови и нови, все така безполезни за каузата му свидетели, надявайки се на извънредно произшествие, което да го изведе от собственото му блато. И го дочака.
Нека припомня, че преди да бъде предаден на Хагския трибунал, бившият югославски президент бе изправен да отговаря пред Белградския окръжен съд След като обаче Белградският окръжен съд не намери за какво да осъди Милошевич, правителството на Джинджич го предаде на палачите му от Хага.
Удивителното е, че Милошевич успя да издържи жестокостта на тези четири години. Той се оказа човек с наистина твърд, непреклонен, горд характер. Бил съм два пъти при него в затвора, разговаряли сме и няколко пъти по телефона. Не забелязах нито веднъж унило настроение, паднал дух, сломена воля. Не отстъпи и пред болестта си, за която знаеше, че е сериозно опасна. Имаше съзнание за възложената му историята, от съдбата на неговия народ мисия. Своите опоненти измерваше с една много точна мярка: “малки хора” (small people). Не прие никакви компромиси, които можеха да уронят неговото име и достойнството на Родината му. Ще се позова на Рамзи Кларк, който е един от последните, които бяха при него: “Духът на бившия югославски лидер остава несломен. В продължение на четири години незаконен арест той е откъснат от семейството си, откъснат от приятелите си, от всички форми на подкрепа и непрекъснато демонизиран. Отдавна се занимавам с право, но не познавам по-героична съпротива на човек, подложен на всички форми на тормоз, който да остава с гордо вдигната глава”.
Кларк казва самата истина. Държаха Милошевич в пълна изолация от света, за да му внушат усещането, че е напълно забравен, но държаха и света, изолиран от него, за да не научи той, светът, истината за него. Не му позволяваха да прави никакви предназначени за външния свят разговори, интервюта и пр. Нищо от това, което ставаше в затвора, не биваше да излиза навън. Когато бях последния път при него, той изрично ме помоли да не публикувам нищо от нашия разговор. Обясни ми, че ако разговорът му мен излезе в публичното пространство, на него ще му забранят всякакви свиждания с външни хора.
Милошевич бе намерен мъртъв в килията си. Предполага се, че е жертва на отказаното му лечение. Но не се изключва и друго обяснение. Днес получих от Белград съобщение, в което се говори за “убийството” на Милошевич. Появи се версията, че му е дадено неподходящо за лечението му лекарство, което е довело до фаталния край.
Убиха Милошевич. Но грешат ония, които смятат, че са убили и неговия дух. Не може да има никакво съмнение, че със смъртта си Милошевич се превърна в национален герой на Сърбия. Така той повече от всякога ще участва по един решителен начин в историята на своя народ. Но той ще влезе и в историята на човечеството със своята непреклонна борба срещу империята на действителното на зло.
А ония от Хага са направо за окайване. Те, нещастниците, едва ли си дават сметка за позора, с който с покриха - днес и завинаги.
*Другите съпредседатели на комитета са Рамзи Кларк и Александър Зиновиев
12 февруари 2006 г.