|
| Предаденият Девети септември проф. Велко Вълканов И тази година отбелязахме Девети септември — приятелите с болка. враговете със злорадост.
Няма как да не изпитваме болка за загубата на един от най-светлите дни в нашата история. Разгромът, който делото на Девети септември претърпя, обезсмисли саможертвата на хилядите антифашисти, паднали за свободата на своя народ. Лишен от смисъл се оказа и половинвековният труд, с който бе изградена една нова България. Работили сме не за себе си, а за другите. Всичко, сътворено от народа, е унищожено или разграбено. Как да не изпитваме болка?!
Враговете имат своите основания да злорадстват. С разгрома на Девети септември започна реставрацията на капитализма и на заложения в лоното му фашизъм. Настъпи тяхното време, времето на ония, чиито предци — бащи и деди — бяха бити на Девети септември, времето на политическия и икономически бандитизъм.
Но грешат враговете на Девети септември, ако смятат, че те именно са го разгромили. Не, Девети септември не бе сразен отвън, той бе предаден отвътре.
Предателството винаги е съпътствало най-значителните събития от живота на хората. Значителното събитие засяга значителни интереси, някои от които лесно се продават. Хиляди крепости са били превземани не отвън, а предавани отвътре. Там, където хилядната армия се оказвала безсилна, е успявало магарето, натоварено със злато.
По своята природа предателството е възможно единствено от страна на “приятелите”. Някога Бруно Ясенски в своята книга «Заговорът на равнодушните» писа: «Не се страхувай от враговете си. В най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай и от приятелите си. Те могат най-много да те предадат. Страхувай се от равнодушните, защото само с тяхното мълчаливо съгласие стават възможни и убийството, и предателството». Равнодушие винаги е имало достатъчно, но ударът в гръб, предателството, е възможно и извън него. Всичко се свежда до броя на магаретата, натоварени със злато.
В наши дни наблюдавахме небивало по размерите си предателство —предателството в бившия Съветски съюз. Там група негодници, предвождани от Горбачов и Елцин, предадоха не само собствения си народ, но и много други народи, свързали съдбата си с него. Тук броят на магаретата със злато се оказа неизчислим. В ръцете на малка група мафиоти бе предадено нямащо равно на себе си богатство.
От Съветския съюз предателството премина и у нас. В началото със свян, после с истинско безсрамие. Прояви се и етапността в развитието на предателството. Някои го извършват, а други се присъединяват към него. Във всички случаи действат с трудно скривана корист. Заплащането става в брой или във формата на власт, което в крайна сметка отново означава също плащане в брой. Така, стъпка по стъпка, бе предаден великият за нашия народ ден Девети септември
По нравствената си природа предателите са по-противни и от врага. Естествено е да очакваме врагът да ни причини зло. Но непоносимо е, когато зло ви причиняват онези, които до вчера сте смятали за свои другари и единомишленици. Виждам ги всички тях: синове, дъщери, внуци, снахи, зетьове и пр. на някогашни партизани, на бивши членове на Политбюро на БКП, на бивши членове на ЦК на БКП, на бивши активни борци против фашизма и капитализма. Бащите им ни учеха на преданост към социализма, а техните наследници ни учат на преданост към капитализма. Престанете да мислите за социализъм, казват ни те — те, които по форма са все още социалисти, но по своята същност отдавна вече са капиталисти. След като ползваха всички блага на социализма, те искат сега да ползват всички блага и на капитализма.
Искат да оправдаят предателството си с необходимостта да бъдем реалисти – сякаш реализмът означава отсъствието на достойнство. Дори и когато е принуден да отстъпва — поради наложени му отвън обстоятелства, — човек е длъжен да прояви достойнство, т.е. вярност към собствената кауза. Така, макар и загубил битката, той остава нравствено непобеден. Но предателите достойнство нямат. В името на своето лично преуспяване те предварително са се отказали от него.
Като новооглашени, предателите стават по-опасни дори и от враговете ни, защото проявяват онова подло усърдие, което трябва да заличи и спомена за “греха” на техните предци. Това е предателство със задна дата. Но дълбоко се заблуждават те, ако смятат, че предателството им ще остане ненаказано. Както има предателство със задна дата, така има и наказание със задна дата. Наказанието се нарича позор, който ще ги настигне и в гроба им. Всички помнят Елцин, но го помнят като най-долен предател.
И все пак Девети септември, въпреки предателството, е непобедим, както е непобедим и предаденият Левски.
Девети септември е непобедим, защото остава в паметта на хората като доказателство, че един социално справедлив свят е напълно възможен. Не сме следователно съвсем прави, когато, водени от болката, казваме, че жертвите, дадени за тържеството на Девети септември, са лишени днес от смисъл. Във всяка саможертва има велик смисъл. Падналите за правда и свобода са запалените от историята свещи, които ще осветяват пътя ни към един нов Девети септември — нов не само за нас, българите, а и за цялото човечество. 12 септември 07 г.
Статията е публикувана във в-к "Нова Зора" на 18.09.2007 г. |
