«Проектът Първанов» - една лоша идея

Проф. Велко Вълканов

             Не зная откъде на президента Първанов му дойде идеята да предложи на обществото свой «проект». Не бих искал да вярвам, че тя е дошла от Татяна Дончева.(Нали тя  преди месеци заговори за някакъв свой «проект».) Би трябвало Първанов отдавна да е разбрал, че това, което е позволено на една Татяна Дончева, не би трябвало да е  позволено на него.  

            Не е ясно обаче проектът на Първанов проект за какво е:  за нова политическа партия, за някакво гражданско сдружение или за клуб по вид духовни интереси.    Очаква се яснота да имаме на 11 ноември, когато Първанов официално ще обяви   какво всъщност проектира да прави. Поради това именно всяка критика на «проекта» преди 11 ноември би била критика по предположения. Една такава (предварителна) критика не е, разбира се, невъзможна, но тя трябва все пак да е достатъчно обоснована.  Някои от вече упражнените критически усилия проявиха цялата своя несъстоятелност.    Съвършено несъстоятелно е например твърдението, че като заявил своите политически намерения, Георги Първанов бил абдикирал от поста си  на президент. Това, което президентът има право да прави, и това, което той  няма право да прави, е точно дефинирано в Конституцията. Там не е казано, че заелият длъжността «президент» български гражданин няма право да дава израз на свои политически убеждения или намерения. Президентът Петър Стоянов, спомняте си, направо заяви: «Аз  съм седесар.»  Това от определена гледна точка може да е укоримо, но в никакъв случай не е противоконституционно.

            Аз самият също  няма да чакам 11 ноември, за да заявя собственото си критично отношение към «проекта Първанов». Каквито и да са възможните варианта на «проекта Първанов», всички те ще имат един общ, крайно неприемлив  политически белег.  Не може вече да има никакво съмнение, че какъвто и да е този «проект», Първанов ще работи по неговото осъществяване, оставайки извън Българската социалистическа партия. И в това именно обстоятелство аз намирам достатъчно основания да заявя крайно отрицателното си отношение към неговия «проект». Ще кажа с думи прости: «проектът Първанов» е една лоша, дори много лоша идея.  Смятам за съвършено недопустимо  Георги Първанов да изостави БСП. Той е длъжен да се върне в нея.   Обратното би означавало дезертьорство, би било черна неблагодарност, за да не използвам по-лоши думи.

Запознайте се с биографията на Георги Първанов, и вие ще се уверите, че всичко това, което е, той дължи в най-голяма степен на БКП/БСП.

След като завършва историческия факултет на СУ през 1981 г., Първанов  още същата година е назначен за научен сътрудник в Института по история на БКП към ЦК на БКП, като заедно с това, пак през същата 1981 г., е приет за член на БКП. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) Първанов е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет  на БСП, на 41-ия конгрес на БСП (юни 1994 г.) той  е избран за заместник-председател на ВС на БСП, а на 42-ия извънреден конгрес на БСП (декември  1996 г.)  е избран за председател на ВС на БСП. С листата на БСП Първанов е избиран е за народен представител в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. През 2001 г. като кандидат на БСП той е избран, а през 2006 г. и преизбран  за президент на Република България. Както виждаме, всяка важна стъпка в живота на Първанов се нарича БСП,  БСП, БСП.

Когато бе избран за президент, Първанов прекрати формално членството си в БСП, за да удовлетвори очакването, че ще бъде президент на всички българи, а не само на българите, членуващи в БСП. Но в онзи момент прекратяването на членството му в БКП не се възприе като излизане изобщо от БСП, а само като вид замразяване на членството му в тази партия. Не беше възможно да се предполага, че първият човек на тази партия, на която той дължи цялото свое политическо развитие, ще я изостави  при това  в тия  трудни за нея  моменти. За съжаление още по време на първия си мандат като президент Първанов заяви, че няма намерение да се връща в БСП. Това, поне за мен, бе неприятна изненада.  Неприятно е наистина  да виждате как онзи, който, след като си е изтъкал платното, бърза да ритне  кросното. Подобно поведение смятам за политически некоректно, за граждански непочтено, за човешки  неморално.

До неотдавна силно се надявах, че Първанов няма да се реши да направи тази несъвместима със собствения му морален интерес стъпка. Но той все пак я направи. Заявеният от него проект е пряко доказателство за това. Не мога естествено да отрека правото на Първанов да е разочарован от своята партия, от БСП, поради което да поиска да се раздели с нея. Но това той трябваше да направи преди, а не след като изконсумира всички облаги, които тя можеше да му предложи. Тогава той не би търпял   упрека, че в отношението си към БСП той се е ръководил единствено от нечиста корист.

Поведението на Георги Първанов би било толкова по-неприемливо, ако неговият «проект»  би бил насочен към създаването на собствена политическа партия. Няма да обсъждам каква би могла да бъде по своята програма една такава партия — социалистическа, социалдемократическа, социаллиберална и  пр. и пр. Във всички случаи създаването на партия от бившия председател на БСП би бил удар в гърба на БСП.  Това ще доведе до разцепление на БСП или най-малкото до сериозно намаляване   на нейния политически потенциал.

Първанов обаче жестоко се лъже, ако смята че върху развалините на БСП ще може  да направи  една жизнеспособна политическа партия. Няма да може! Една личност не прави партия. Кобургът направи партия, но видяхме каква бе нейната съдба. Бойко Борисов също направи партия, но бъдете уверени, че нейната съдба няма да е по-различна от съдбата на НДСВ. Една партия получава своята жизнеспособност от жизнеспособността на някаква идея. В партията на Първанов такава жизнеспособна идея няма да има. Единствено жизнеспоспособната идея е социалистическата идея, но тя очевидно няма да легне в основата на Първановата партия. За тази партия ще има място само в дясното политическо пространство, където тя ще вегетира известно време, след което ще изчезне, както изчезнаха редица други десни партии. Какво например остана от мощния някога Съюз на демократичните сили? Някакво жалко негово подобие.

Ако  иска да остане трайно в политическия живот на страната и в историческата памет на нашия народ, Първанов трябва да усвои съвършено друго поведение. Той трябва да се върне в БСП и там, като редови член на БСП, да работи за утвърждаване на една нова ценностна система в обществото. Ако  е личност, той трябва  да може да въздейства върху общественото съзнание именно като личност. Ще го кажа по друг, макар и по-неприятен начин: намерението му да създава партия и чрез нея да въздейства върху обществото, е косвено признание, че той всъщност не вижда в себе си личността, способна сама по себе си да  бъде обществено полезна.

И така, другарю Първанов, единствено достойният за Вас път, е пътят, който води към БСП.  И в добри, и в лоши години достойният човек остава верен на ония, на които е обещал вярност.

5 ноември 2010 г.