Заявявам остър протест

                                                      Проф. Велко Вълканов 

            Странна статия е публикувал в днешния брой на «Дума»  Александър Симов. Разсъдлив журналист, предполагаемо   почтен.  Но как е могъл да напише тази своя статия «Проблемът Доган»?  Как е възможно наистина бруталният цинизъм  на този най-нагъл политик в България да бъде определен като «брутално честен». Каква «честност» може да има в твърдението, че той, Доган,  е властта в нашата нещастна държава? Честността предполага чувство за срам, цинизмът – безсрамие пред истината.

            Доган си позволява да бъде «брутално честен», защото знае, че никой няма да потърси   отговорност за безогледното му поведение.   Ще «поморалствуват» и ще спрат, а образът му на непобедим политически богатир в съзнанието на  военизирания му електорат ще придобие нов блясък.  Той не говори истини, той се гаври с тях. Той се гаври и  с нас, наслаждавайки се на нашето безсилие. Каквото и да направи, каквото и да каже, ще се намерят и политици, и журналисти, които  да го оправдаят.  Не мога да не заявя своя най-решителен протест срещу подобни опити да се оправдае  неоправдаемото. Много пъти Доган ни е поднасял своята «брутална частност», но този път той надмина и самия себе си. Нормалните хора са просто втрещени от небивалата му наглост.

Има «истини», които няма как да бъдат честни, няма как да бъдат и оправдани. Ако е истина, че Доган е «властта», едно само « моралистично възмущение» няма да е достатъчно. Властта не може да бъде  нито на Доган, нито на който и да е друг политик в България. Властта е на народа в лицето на неговите органи  - представителни, административни, съдебни и никой  друг няма право да я упражнява като своя. Още в самата Конституция е ясно заявено. «Никоя част от народа, политическа партия  или друга организация или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на  народния суверенитет.»  (Чл.1, ал.3) Доган именно това си и позволи да  направи:  той си присвои властта, той си присвои народния суверенитет.  Та това е престъпление против държавата!

Оттук следва необходимостта от решителни действия. Трябва да направим всичко възможно да си върнем властта, заграбена от Доган. Този човек трябва да бъде овреме спрян. Той застрашава върховни интереси на нашата държава. Той не крие своите намерения. Той не крие своите очаквания: утре  500 хиляди избиратели, вдругиден - 1 милион. И като имаме предвид поведението му, когато днес има подкрепата на около 400 хиляди силно манипулирани избиратели, можем да се представим какво би било поведението му, когато зад него застанат (ако застанат!) 1 милион избирател. Става достатъчно ясно, че този човек се превръща в национална опасност.

Първата мярка трябва да е да затворим кранчето за гласовете  от Турция. Трябва най-после ясно да се каже че бъдещето България ще се решава от ония, които свързват своята  собствена съдба с нейната съдба..  Никакви пришълци не бива да се произнасят по управлението на страната ни.  Гостите са добре дошли, но само като гости, а не и като господари в собствения ни дом. България трябва да принадлежи единствено и само  на своите  собствени граждани!  Ако искаме да я има?

А за наглеца Доган трябва да се  потърси не само „моралистична” отговорност.  За преднамерено внасяното от него етническо напрежение в страната ни могат да поразсъждават и правозащитните ни органи.

София, 29 юни 2009 г.,