Лого
Български Антифашистки Съюз
Областен и Общински Съвети - Русе
Logo

 

БАС
Печат

 

E-mail

 

Дългото мълчание на телефониста на Хитлер



Рохус МишВ областния архив на Караганда (Русия) е намерена контролна картичка на военнопленник, бивш секретар-телефонист и телохранител на Хитлер

 

 

 

 

 

 

Обершарфюрер от СС Рохус Миш, според намерените документи, бил пленен в Берлин на 2 май 1945 година. След няколко дни заедно с адютанта Гюнш, ординареца Линге и шеф-пилота Баур били докарани в Москва в Бутирския затвор.

В показанията си Рохус Миш подробно описал последните дни от живота на Хитлер и Ева Браун. Той казал, например, че Хитлер, съзнавайки приближаването на краха на вермахта, от 12 април 1945 година престанал да излиза от бункера. Оживление на лицето на фюрера се появило само тогава, когато му съобщили, че е умрял американският президент Рузвелт. Той завикал: “Те няма да воюват с нас, те ще се обърнат срещу СССР!”

Но импулсивната прогноза на Хитлер не се оправдала. На 22 април с отслабнал глас Хитлер казал на прислугата: “Войната е загубена, аз оставам тук, а вие всички сте свободни”.

На 30 април Рохус Миш влязал в кабинета на фюрера 15 минути след като Хитлер се самоубил. Видял мъртвата Ева Браун, главата на която лежала на гърдите на Адолф.

“Аз се изплаших, - казал Рохус, и веднага хукнах да бягам по тунела, свързващ бункера с райсхканцеларията, да докладвам на своя началник за трагедията. Когато се върнах, трупът на Хитлер лежеше вече на пода, покрит с одеало. След това го помъкнаха в градината да го изгорят”...

Скоро примерът на фюрера последвал министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Жена му Магда собственоръчно наляла в устата на спящите дъщери и синове синилна киселина (циановодород). След това съпрузите се самоубили.

“Естествено, - възмущавал се на разпита Рохус Миш, - Гьобелс вече нямало на какво да се надява, да вярва в някого, но защо е трябвало да убива собствените си деца? Толкова повече, че Гьобелс е имал възможност да ги спаси. Няколко дни преди самоубийството в бункера семейството било посетено от германската пилотка Ханна Райч, известна със своята храброст и фанатична преданост на Хитлер. Тя прилетяла, за да “спаси фюрера”. Но Адолф й казал: “Ханна, вие принадлежите към тези’ които ще умрат заедно с мен. Аз не искам някой от нас да попадне в ръцете на руснаците...” И той дал на Ханна ампула с отрова. Обаче знаменитата пилотка не пожелал да следва обожавания фюрер и другите не съветвала да правят това. Тя предложила на Магда Гьобелс: “Ако искате да останете тук – това сие ваша работа, но аз мога да излетя с вашите деца”. Обаче тя отговорила рязко на Ханна: “Децата остават с мен”.

Следователите дълго се опитвали Рохус Миш да изясни по какъв начин Хитлер се е самоубил, но не получили разумен отговор. Телохранителят не чул изстрели, макар личният камериер на фюрера Линге да му разказал, че все пак изстрели прозвучали. Обаче никакви револвери нито на масата на Хитлер, нито на пода Рохус не видял. По скоро фюрерът се е отровил с цианкалий. Смъртта на Ева Браун също, вероятно, е резултат на отрова.

На екс-телефониста и на телохранителя на фюрера се наложило достатъчно дълго да стоят в Бутирския затвор, докато съдът не го осъдил на 25 години лагер. От контролната картичка на Рохус Миш, че отначало е бил в лагера за военнопленници в Урал, след това в Караганда. В лагер № 99 (г. Спаск) той пристигнал на 16 май 1948 година и престоял там две години. Разположено на 45 км. от Караганда Спаското особено лагерно отделение се считало за страшно място, откъдето малцина са се завърнали живи. Когато през 1948 г., докарали Миш в този лагер, там се намирали 27 735 военнопленници, в това число 12 557 немски.

Миш участвал в строителството на нов град, селището Нов Майкудук, музикално училище, столова, баня, стадион. Потрябвала професията от далечната младост – бояджия. В Казахстан той боядисвал покривите на къюите, входове, подове, прозорци.

През 1949 г. Рохус Миш бил предсрочно освободен. Неотдавна 87-годишният екс-бодигард на Хитлер издал спомените си. В тях той пише, че когато се върнал в Германия, отначало също се занимавал с бояджийство. А после, натрупвайки не голям капитал, открил свой магазин за строителни материали. Той и до сега търгува в Берлин с тапети, лакове и бои.

Естествено, Рохус Миш много десетилетия скривал, че бил секретар-телефонист на Хитлер. Сега той си признава: “Ако аз, бидейки в плен, разказвах на всички, че съм работил при Хитлер, че стотици пъти на ден съм включвал към личния му телефон 12-00-50 Гьобелс, Химлер, Бормах, че съм удостояван с тяхното ръкостискане, когато те идваха в бункера при фюрера, то отдавна да ме бяха убили антифашистите”. И добавя: “Не трябваше да се напада СССР – това беше безумие на Хитлер. Руснаците няма да сломиш никога, руснаците са крепък, жив народ”...

trud.ru № 36 / 02.03.2006