Срещу  похвалните слова за програмата «Ран/Ът»

                                             Велко Вълканов

            Неотдавна,  на 10 ноември т.г., в «Дума» бе публикувана статията на Юрий Борисов „Проваленият преход.  20 години българското общество се занимава с омразите си, илюзиите си и сеира. Оцеляваме поединичо. Спомен за «Доклада Ран-Ът».  Статията е несъмнен опит да се реабилитира натоварената с недобра слава  програма  на американските икономисти Ричард Ран и Роналд Ът за „икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”.  Само седмица по-късно    в. «Дума»  публикува и статия на   проф. Иван Ангелов — един от българските участници в изработването  на програмата «Ран/Ът», в която са изказани  думи на благодарност към Юрий Борисов за неговия «полезен обективен анализ на  тази митична програма».

Но както трябваше да се и очаква,   статията на Ю. Борисов  срещна и достатъчно сериозни възражения. В «Нова зора» (от 24 ноември)  бе публикувана статията на известния  наш икономист Иван Пехливанов  «Досие за убийството на България», посветена на програмата «Ран/Ът».  В тази статия има някои неточности. Не е вярно, че раздаденият на народните представители от ВНС доклад на Ран/Ът бил по-късно изземван от нас. (Поне от мен никой не е искал този доклад обратно). Не може, по-нататък, да е вярно и това,  че  било отричано самото съществуване  на такъв доклад. Не виждам как ще се отрече съществуването на доклад, раздаден преди това не на един или двама, а на 400 народни представители. Освен това докладът е публикуван в интернет и следователно достъпен на всеки, който би искал да се запознае с него.  Вън от тези неточности обаче статията на Иван Пехливанов заслужава цялото наше внимание.

            Преди да изложа собствените се възражения срещу доклада на Ран/Ът, ще кажа, че значението на този доклад за твърде злощастното развитие на нашата страна наистина се преувеличава. Ще се съглася с Иван Ангелов, че и без «Ран/Ът» България щеше да бъде вкарана в ужасните коловози на капитализма. Всички източноевропейски социалистически страни в бързо темпо бяха вкарани в тези коловози. Дори в самата Русия капитализмът се прояви в далеч по-тежки форми, отколкото например у нас. Ние станахме жертва на някои катастрофически решения, към които «Ран/Ът» няма никакво отношение. «Ран/Ът» ли е виновен, че влязохме в НАТО, че допуснахме създаването на чужди военни бази в страната си, че изпращаме български войници да проливат кръвта си в защита на чужди корпоративни интереси, че затворихме напълно годните за работа 3-ти и 4-ти блок  от АЕЦ «Козлодуй»  и т.н. Но всичко това не би могло да бъде индулгенция за греховете, заложени в програмата «Ран/Ът».

            В никакви грехове не мога, разбира се, да улича двамата американски икономисти Ран и Ът. Те са  представители на една агресивна  капиталистическа система и от тях друго мислене и друго поведение не би могло  да се очаква. Естествена е за тях   неугасимата враждебност към социалистическата обществено-икономическа система. За съжаление не мога да кажа същото и за българските икономисти, взели участие в изработването на програмата «Ран/Ът». Те, които само дни преди това са манифестирали своята преданост към нашата социалистическа  държава, ето под какъв текст от тази програма са се подписали: «Страната излиза от един твърде дълъг и мрачен период, в който пра­вителството беше абсолютен господар на народа. Отхвърляйки тази ти­рания, народът спаси и предяви правата, които са неотменни за всяко човешко същество.» (Вж. глава 8. Предложение за нова Конституция).  Такова ли наистина бе Вашето отношение към заварената на 10 ноември 1989 г. наша социалистическа държава, другарю Ангелов?

            Следователно, ако няма нищо изненадващо в това, че двама американски икономисти са поискали  да ни натрапят своя  капитализъм, съвсем изненадващо е, че към тях се присъединиха и български икономисти. Допускам, че някои от тях, като  са осъзнали неизбежността на прехода ни към капиталистическата система, са поискали да се включат в програмата «Ран/Ът», за да направят този преход възможно най-малко болезнен за страната ни. Но не виждаха ли те, че Ран и Ът диктуват едно темпо, което неизбежно щеше да доведе - и доведе! —  страната ни  до социално-икономическа катастрофа.

 Двамата американски икономисти, искаха промяна веднага и във всичко. В своите 23 глави програмата «Ран/Ът» предлага  незабавни промени във всички области на нашия обществен живот: в промишлеността,  селското стопанство,   банковото дело,   търговията, социалното дело, застрахователното дело, образованието, екологията, в правната система. Безусловно е искането им за нова Конституция,   която да изключи участието на държавата в ръководството на икономическите процеси в страната ни.    Както пише в статията си Ю. Борисов,   «За основен  компонент на лечебната терапия Докладът посочва приватизацията, извършена по определен начин. Вероятно това е основната причина за изключително отрицателното отношение на редица леви интелектуалци към Доклада». Но — продължава Ю. Борисов – «Никой от тях  и досега не е обяснил беше ли възможно държавната собственост да възроди икономиката в малка и бедна на суровини България, в условията на остра политическа конфронтация и при бясно набираща скорост антикомунистическа опозиция.» 

Няма да дам исканото от Борисов обяснение, а ще си позволя  на свой ред да го запитам дали това, което стана в резултат на «лечебната терапия«, не бе възможно най-лошият вариант на нашето капиталистическо преустройство?  Имущество за няколко десетки милиарди долари бе приватизирано, а в хазната влезе не повече от една десета от неговата стойност. При това приватизираните предприятия не само че не повишиха производството, но и рязко го снижиха. Първокласни предприятия, произвеждащи стоки на световно равнище, бяха превърнати в частни работилнички, а някои от тях бяха направо ликвидирани. Ликвидирано бе и цялото ни селско стопанство. Милиони глави добитък бяха унищожени, а земята ни бе раздробена на милиони дребни парцели, неподдаващи се на машинна обработка. По закона за скачените съдове сривът засегна и всички останали области на нашия обществен живот. Особено тежки са последиците в областта на духовността. В страната ни, както това е признато дори и в доклада на Ран/Ът, имаше «добра образователна система, отбелязала някои забележителни успехи», но днес тази система е сведена до верига от дребни търговски дружества, които продават дипломи за всякакъв вид образование.   Здравеопазването е в окаяно състояние.  Всяка болест е сама по себе си нещастие, но у нас тя е нещастие, повдигнато на степен. Не всеки има право на здраве, такова право имат само ония, които имат и необходимите за заплащането му финансови средства. Престъпността   нахлу във всички сфери на обществения живот. Но защо трябва да изброявам всички бедствия, сполетели страната ни след възстановяването на капитализма у нас? Ние всекидневно ги чувстваме в собственото си битие.

            Ще повторя това, което и по-горе отбелязах: не за всички бедствия в страната ни можем да упрекваме програмата «Ран/Ът». Но във всички случаи тя не заслужава и една похвална дума. Тя бе една привидна програма, по която се приплъзна действителната програма за разгрома на нашето социалистическо общество и въвеждането на противочовечната  капиталистическа система. Тя бе, с други думи, вид диверсия, която трябваше да придаде благовиден вид на очевидно неблаговидното. Тя поиска да направи  красиво онова, което е изначално грозно. И тъкмо в това е грехопадението на нашите икономисти — че се подписаха под едно, по дълбоката си природа,  дяволско евангелие, наречено на името на Ран и Ът.

            Извинете ме, другарю Борисов, но не виждам никаква възможност да Ви благодаря за Вашата статия  от 10 ноември.

София, 25 ноември 2009