Размишления на тема „срам”

Проф. В.Вълканов

Темата ми бе подадена от г-жа Цецка Цачева — новоизбрания председател на Народното събрание. В състоялия се на 15 юли т.г разговор в ВТV  г-жа Цачева в отговор на въпроса дали е била член на БКП, заяви, че, да, била е член на БКП  до 1989 г., но продължавайки, добави, че не се срамува от този факт.

Нямаше как да не потъна в  размишления по това наистина интересно явление, наричано срам. Какво наистина представлява срамът?

В писмо до Арнолд Руге от март  1843 г. Маркс пише, че срамът е особен вид гняв, насочен обаче навътре.  Можем да кажем, следвайки Маркс, че срамът е гняв, който изживяваме  поради недоволство от самите себе си. Недоволни сме от себе си, поради което гневът ни бива  насочен не към другите, а към самите нас.
 

Срамът говори за наличието на вътрешен контрол, който безпощадно  отбелязва всяко несъответствие на нашето поведение със собствените ни представи за добро и зло. Този вътрешен контрол наричаме съвест. Не може да има срам там, където няма съвест. И обратното: там, където има срам, там, значи, има и съвест. 

Способността да се изживява срам е несъмнено едно от най-съществените свойства на човека. Само човекът има съвест, поради което само човекът може да изпитва срам. Наистина някои животни имат понякога поведение, което наподобява срама. Едно куче с подвита опашка  говори за едно  именно такова подобие. Но една подвита  опашка не е и не може да бъде, разбира се, проява на срам. Тя е проява на страх, произтичащ  от спомена за наказание, наложено някога заради  поведение от същия вид. Докато страхът е свойство на всички живи същества, срамът е свойство единствено на човека.

За  да възникне чувството на срам,  е необходима освен съвест още и проява, способна да предизвика реакцията на съвестта —   насочения към самите нас гняв.   Такива прояви са лъжата, измамата, кражбата — да не изброявам всички ония прояви, които могат да предизвикат срама —  те нямат брой. И най-малката проява на недостойно поведение, която другите изобщо няма да забележат, не би могла да остане скрита от съвестта  и следователно ще предизвика срам.

Възниква въпросът дали и членуването в една партия би могло да предизвика срам. Би  могло, ако самата тази партия е недостойна, т.е. ако тя е натоварена с  пороци, които ние, ставайки нейни членове, превръщаме в свои пороци. 

Следователно онзи, който заявява, че членството му,  някога,  в дадена  партия, не извиква у него чувството на срам, ни изправя пред въпрос с два възможни отговора:  а) членувалият в тази партия не изпитва чувство на срам, защото това, според него, е една достойна партия, заради членството в която никой не бива да изпитва срам, и  б) членувалият в тази партия,  която според него е една недостойна партия,  не изпитва чувството на срам просто защото е неспособен изобщо да изпитва такова чувство. В този случай за съответното лице се казва, че е безсрамник, ако е мъж, и  безсрамница, ако е жена.

Да се върнем сега към повода, предизвикал тези разсъждения — заявлението на  г-жа Цачева, че не изпитва срам заради членството си в Българската комунистическа партия. Следвайки очертания по-горе алгоритъм, трябва да стигнем до един от двата възможни извода: или а) че г-жа Цачева не изпитва срам заради членството си в БКП, защото това е,  според нея,  една достойна партия, или  б)  че
г-жа Цачева, макар и да смята БКП за една недостойна партия, не изживява все пак чувството на срам просто защото е неспособна изобщо да изживява такова чувство. Остава да се питаме кой извод ще важи за г-жа Цачева.

Не зная как стои въпросът със срама на другите бивши членове БКП, заели  ръководни позиции в ГЕРБ като например  Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Божидар Димитров. Този въпрос го поставям на обществено обсъждане.  Аз самият ще си позволя дързостта да изкажа мнението, че поне у тези тримата трудно ще открием някакво  подобие на  срам.

.