БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

Референдум? – Чисто недомислие!

Проф. Велко Вълканов

           Неотдавна президентът Първанов  предложи парламентарните  избори у нас да стават по  мажоритарната избирателна система. Малко по-късно той обяви и намерението  си да предложи произвеждането на   национален референдум, т.е. допитване до народа по въпроса за системата, по която да бъдат избирани  народните представители – по мажоритарната или по пропорционалната.  

Референдумът е наистина хубава форма на допитване до народа.  Хубава, но странно защо, и досега напълно неизползвана. Имаше през последните осемнадесет години редица важни за народа ни въпроси, които трябваше да бъдат решени именно с референдум, но това така и не ставаше. Нямахме референдум по въпроса за  влизането ни в НАТО, за включването ни в Европейския съюз, за бъдещето на АЕЦ “Козлодуй”, за изпращането на наши войски в чужбина, за чуждите военни бази у нас и т.н.  А ето сега, по въпроса за избирателната система, неочаквано пробудилата се президентска съвест силно напира за референдум.. Но референдумът в случая би бил чисто недомислие.

Референдумът е начин за решаване на такъв национален въпрос, на който  избирателите ще могат  само с  едно “да”,  респ. с едно “не” да  дадат ясен  и еднозначен отговор. Ясен и еднозначен отговор може да се даде например на въпроса  каква да е формата на държавно управление  – републиканска или монархическа. През 1946 г. бе произведен точно такъв референдум, в резултат на който България стана република.

Референдумът е обаче съвършено неподходящ, когато изискващият решение  национален въпрос се състои от серия еднакво важни  въпроси. Как наистина избирателят ще отговори на всички тези въпроси, когато разполага само с едно “да”, респ. с едно “не”. Възможно е по единия от въпросите той да иска да каже “да”, а по другия  - “не”, но като разполага само с  едно “да”, респ. само едно “не”, той няма да може да отговори нито на единия, нито на другия въпрос.

 
         Пример за такъв неподходящ референдум бе референдумът от 1971 г., когато с него бе приета  втората републиканска Конституция. Конституцията е нормативен акт, т.е. система от   множество норми, по всяка от които можем да имаме  различно отношение. Аз мога да приема чл.1, а да не приема чл. 2, или да  приема чл.1, ал.1, а да не приема чл. 1, ал.2 и така нататък.  Невъзможно е обаче да  отговорим на всички поставяни  от нормите въпроси, след като разполагаме само с едно “да”,  респ. с едно “не”. По този начин участието ни в референдума се оказва напълно  безсмислено.
 

Референдумът за мажоритарната избирателна система също би бил напълно неподходящ. Мажоритарната система поставя редица много съществени въпроси, на които поради посочената по-горе причина няма да можем да дадем ясен и еднозначен отговор. 

1. Стои най-напред въпросът за типа мажоритарна система. Каква трябва да е тя – чиста, т.е. народните представители да бъдат избирани единствено мажоритарно, или смесена, т.е. една част от народните представители да бъдат избирани по пропорционалната система, а друга – по мажоритарната?  Ако решим избирателната система да бъде смесена, тогава каква част от народните представители трябва да се избира пропорционално и каква – мажоритарно? Освен тази механично смесена избирателна система е възможна и друга,  органично смесена избирателна система - една такава система, при която мандатите между участвалите в изборите партии ще се разпределят пропорционално на подадените за тях гласове, а конкретно избраните кандидати на всяка отделна  партия ще се определят мажоритарно. Коя смесена система ще предпочетем?

2. Какви трябва да бъдат избирателните райони при мажоритарната избирателна система – едномандатни или многомандатни? Въпросът е от първостепенно значение, доколкото при многомандатните райони силно нараства  вероятността изборният резултат да не съответства на заявената в изборите народна воля. Възможно е една партия, получила само един глас повече от другите партии, да вземе всичките предвидени за района мандати.

3. В колко избирателни района  ще може да се кандидатират гражданите? За да  осигурят избирането си, лидерите на партиите ще искат да се кандидатират не в един, а в два и повече избирателни  райони. Трябва ли това да е допустимо? И ако е допустимо за издиганите от партиите кандидати, не трябва ли то да е допустимо и за независимите кандидати?

4. С какво мнозинство трябва да се избират кандидатите за народни представители?   С абсолютно, или с относително?. Абсолютното мнозинство е свързано с  вероятността  изборите да се повторят, а относителното мнозинство - с твърде ниската представителност на избраните.

5. Поставя се и изключително важният въпрос за така наречената “избирателна география”. Избирателните райони могат така да се определят, че да се осигури изборният успех на точно определена партия. Ако в даден избирателен район, състоящ се  от 30 хиляди избиратели, партията Х разполага  само със  7 хиляди   гласа,   нейният кандидат няма никакъв шанс да бъде избран. Ако обаче този избирателен район бъде административно сведен до 10 хиляди избиратели, тогава успехът на кандидата й може да се смята за  повече от сигурен. Както разбираме, политическата сила, която разполага с административната власт да определя избирателните райони,  може така да ги моделира, че  да осигури успеха на повечето свои кандидати. По този начин ще се наруши и принципът за равенството на гласовете, доколкото някои народни представители ще бъдат избрани с два пъти повече гласове, отколкото други.  

Всички тези въпроси, поставяни от мажоритарната избирателна система, не могат да бъдат решени с референдум. Те предполагат определена правнотехническа култура, каквато повечето избиратели не  притежават. Но дори и да притежават такава култура, избирателите не биха могли да участват полезно в референдума, доколкото няма как да отговорят ясно и еднозначно на всички поставяни от системата въпроси. Налага се следователно изводът, че свързаните с избирателната система  въпроси могат да бъдат решени единствено и само от Народното събрание със съответен закон.

Народното събрание трябва най-напред да  реши въпроса за типа избирателна система. Нецелесъобразно би било всички народни представители да се избират по мажоритарната система. Трябва да се запази възможността партиите именно като партии да участват в избирателния процес, каквато възможност предлага пропорционалната система. Партиите са твърде съществена част от политическата организация на обществото. Те са преддверието на държавата. Именно чрез тях обществото преминава в ново качествено състояние – в състоянието на държавата. Оправдано е следователно една част от народните представители да се избират мажоритарно, а друга част – пропорционално. (Частите биха могли да бъдат 50 на 50).  Приеме ли се тази формула, тогава ще се окажем изключително улеснени от обстоятелството, че ние имаме и съответния, вече апробиран  закон. Това е законът за избиране на Великото народно събрание (ДВ, бр.28 от 6 април 1990 г.). Тогава от общо 400-те народни представители  200 бяха  избрани   мажоритарно, а 200 – пропорционално. Сега от 240-те народни представители 120 ще се изберат мажоритарно и 120 - пропорционално.

  И така, ДА на мажоритарната система (в посочените граници), НЕ на предлагания от президента Първанов референдум.

Статията е публикувана във в-к "Дума" на 17 юли 2008 г.