Актуална политика
Начало Начало    Контакти Контакти
 

Капаните на  референдума

 

                                         Проф. Велко Вълканов

 

         Президентът г-н Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по следните три  въпроса:

            1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?  

            2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

            3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

 

        Колкото и смислено да звучат, въпросите са, строго погледнато,  съвършено некоректни.   Пренебрегната е най-съществената технологична особеност на референдумите  - че  на всеки поставен  в тях   въпрос  може да се отговори само с едно „да”, респ. само   с едно „не”. Не е възможно гласоподавателят да изложи разгърната позиция по поставения въпрос.   Той не може да си позволи да каже, „да, но” или „да, ако”.  Или  „да”, или „не” – трета възможност не съществува.

    

Референдум,   на чиито въпроси не може да се отговори еднозначно,  е  не просто некоректен, той е в определена степен непочтен.    Той  измамно  подвежда гласоподавателите с привидно приемлив  въпрос, водещ обаче  към други въпроси,  отговорът на които би могъл да е  крайно неприемлив. Но щом е отговорил на поставения в референдума въпрос с „да”, влиза в действие заложената в  него  презумпция, че  гласоподавателят  ще отговори  с „да” и на всички  следващи въпроси. И в това именно се  състои „капанът”, скрито поставен  в този  вид референдуми.  Те ни натрапват отговори, които ние всъщност  не сме давали и не сме искали да дадем. 

 

         Предложеният от президента референдум е   точно   такъв – некоректен и измамлив, доколкото на поставените в него взаимно свързани въпроси е невъзможно да се отговори  еднозначно.

 

Няма как да отговорим еднозначно например  на въпроса дали искаме част от народните представители да се избират мажоритарно,  след като не знаем каква именно ще бъде тази част. Аз искам мажоритарно да се избират не повече от една трета от народните представители, а Народното събрание  може да  реши мажоритарно да се избира една втора от тях. Не по-малко съществен  е следващият въпрос:  с какво мнозинство ще се избират  народните представители – с   абсолютно  или с относително мнозинство. Разликата    между тези две форми на  избора е твърде значителна. При абсолютното мнозинство за избран ще се смята онзи кандидат, който е получил 50 процента от всички подадени гласове плюс още само един глас.    По този начин в парламента могат да се окажат представители само на една партия, ако във всеки от избирателните райони кандидатът на тази партия   е получим мнозинство дори само от един глас. При относителното  мнозинство за избран ще се смята онзи, който е получил повече  от гласовете, подадени за другите кандидати.  В този случай в парламента може да се окаже човек, получил, примерно, едва 20 процента от гласоподавателите,т.е. човек, който всъщност не притежава   сериозна представителна власт. Пита се по-нататък ще има ли балотаж, ако никой от  мажоритарните кандидати не  получи необходимото абсолютно   мнозинство.  При евентуален балотаж е възможно коалиране на избирателите, в резултат на което да бъде избран не първият, а вторият от първите двама, получили най-много гласове.  (Доказателства в тази насока предлагат последните кметски избори във Варна). Както виждате, серия от въпроси, на които е невъзможно да се отговори, доколкото  гласоподавателят  разполага, както отбелязах,  само с едно „да”, респ. само с едно „не”.

 

Твърде важно е  по-нататък да се знае знаят географските параметри на избирателните райони.   Съществува основателният страх,  че би могло да  се прибегне до така наречената избирателна география, при която избирателните  райони да се определят така, че   определена партия, обикновено партията, която е на власт, да има  в тях макар  и незначително мнозинство спрямо останалите партии.

 

Така или иначе, няма как да не стигнем до извода, че мажоритарните избори в крайна сметка са несъвместими със самата идея за представителност на органа, наречен Народно събрание. Аз искам изборите да са мажоритарни, защото смятам, че така ще се избират не партии, а личности,  но заедно с това съвсем не искам в парламента да бъдат  представени   само  две партии и или дори само една партия. И това  е не само теоретически, но и практически напълно възможно,  което  доказаха и изборите през 2009 г.  Тогава  от 31 мажоритарно избраните депутати 26 бяха от ГЕРБ и 5  от ДПС. От другите партии не бе избран нито един депутат.    

  

Представителният орган само тогава може да се смята за наистина  представителен,  когато в него са представени всички значителни  обществени слоеве, какъвто и да е техният политически цвят. Това е изискване, което идва още от времето на френската революция. Да си припомним  с какво започна всъщност тази велика революция - с искането в Националното събрание  да бъдат  представени всички съсловия: благородниците, духовниците  и третото съсловие. Така  избраното на 9 юли 1789 г. Национално събрание  се е състояло от  1315 депутати, от които са  322 благородници   330 - духовници и 663 - представители на третото  съсловие.  

 

Мажоритарните избори ще имат и друг твърде неблагоприятен за политическата ни  панорама резултат. Те  ще изхвърлят извън борда  всички   по-малки  партии. Техните кандидати  нямат  никакъв шанс да получат повече гласове от гласовете, подадени за   кандидатите на големите партии. В резултат на това силно намалява възможността да се промени  политическата система или, както някои обичат  сега да казват, да се промени статуквото.

 

        Капани са заложени и във въпроса дали сме съгласни да се въведе задължителното гласуване.  И на този въпрос  е невъзможно   да се отговори еднозначно, доколкото той води след себе си редица други въпроси.   Искам например да знам какво значи задължително гласуване. Означава ли то, че ако въпреки повелята на закона не гласувам,  ще бъда наказан и какви ще бъдат наказанията ми  -  затвор, глоба или бой с пръчки?  От отговора на всички възможни вторичните въпроси зависи какъв ще бъде отговорът ми на първия въпрос: ще се съглася ли да има  задължително гласуване.

        

         Освен това и  задължителното гласуване   ще ощети  по-малките партии.  Увеличи ли се броят на участващите в изборите,   високо ще скочи и изборният праг.  Ако при 3 милиона  гласоподаватели изборният праг от 4 процента като  абсолютно число възлиза на  120 хиляди гласа, при 6 милиона избиратели изборният  праг като  абсолютно число ще бъде 240 хиляди гласа. Колко са партиите, които могат да преминат този твърде  висок праг? В последните избори Националният фронт  за спасение на България   получи 131 169 гласа (3.703%), а „България за гражданите” – 115 190 гласа (3.252%).  Бяха на крачка от парламента. Но при задължителното гласуване, когато  броят на гласоподавателите ще скочи почти двойно, за тези две партии парламентът ще се окаже сън в лятна нощ.

 

        Крайният извод: предложеният от президента референдум  крие редица неприятни  капани, в които непредпазливите могат лесно да паднат.

 

PS. Нe  обсъждам третия въпрос в предложения референдум: да има ли електронно гласуване. Не съм достатъчно грамотен, за да отговоря на този въпрос.

 

  Статията е публикувана във в. ПРЕСА от 7 февруари 2014 г.

 

;
Страницата е създадена :