Самоунижението на един народ
проф. В. Вълканов
Тези дни бяха съобщени резултатите от едно социологическо проучване. Първо място по рейтинг заема кметът на София Бойко Борисов (67% процента одобрение), изпреварвайки президента Първанов (с 65 % одобрение) и лидерите на всички други партии – парламентарни и извънпарламентарни.
Не разбирам това. Не разбирам как е възможно нашият народ, патил и препатил, да прояви в крайна сметка такова лековерие, че да свързва своите очаквания за по-добро бъдеще с една личност като Бойко Борисов. Би трябвало да си е направил изводи поне от самозаблудата, която изживя с друга една личност – Симеон Сакскобургготски.
Спомнете си вълненията, изживени преди шест години, когато по стените пишеха “искаме си царя”. И го получиха. Пристигна Кобургът и, без да изпитва срам, заяви, че за осемстотин дни ще осигури благоденствието на народа ни. За всеки нормален човек трябваше да е ясно, че Кобургът или е невероятен глупак, или просто лъжец. Кобургът естествено не е глупак, поради което оставаше да се мисли, че е лъжец. Но народът ни български се остави да бъде излъган от този човек, който за осемстотинте дни успя единствено да си върне (или по-точно да заграби) имоти за стотици милиони лева. Той всъщност за това и пристигна у нас – за да излезе от плачевното си имотно състояние, принудило го да продава ордените на дядо си. Не е имало какво повече да продава и ето - той пристигна в страната ни.
Сега нашият народ изостави Кобурга, за да пренасочи своите надежди към Бойко Борисов.
Няма да коментирам личността на Борисов. Ще си позволя все пак да кажа, че той, по мое мнение, съвсем не е това, което ни се внушава, че е. Борисов е преди всичко продукт на медиите и най вече на дамските състави в различните медии. Те отразяваха всяка негова стъпка, натрапвайки впечатлението, че той, главният секретар на МВНР, е една вездесъща личност, която безкомпромисно громи хората от престъпния свят. Нямаше ден, в който вестниците да не публикуват на своите страници поне три-четири пъти портрета на генерал Б.Борисов с надлежни коментари за проявения от него героизъм. Всички акции срещу престъпниците са били, уверяваха ни медиите, ръководени лично от генерал Бойко Борисов.
Тази наситена с възхвали пропаганда не можеше да няма своите последици. Много, дори достатъчно сериозни хора, повярваха, че Борисов най-малкото “иска” да се справи с престъпността, докато “другите” не проявявали дори и желанието за това. Не бих могъл да кажа доколко Борисов е “искал” да се справи с престъпността, но наблюдавайки внимателно неговата дейност като главен секретар на МВР, мога уверено да кажа, че реални успехи в борбата с престъпния свят той нямаше никакви. По негово време се извършиха редица поръчкови убийства, повечето от които останаха неразкрити, и редица други тежки престъпни прояви.
Сега се появиха публикации (вж. американското списание Congressional Quarterly), че Б. Борисов не само че не се е борил с престъпността у нас, но я и подхранвал, доколкото е бил свързан с различни престъпни структури. Дали са истинни тези публикации, тепърва ще се изяснява. За мен обаче не може да има никакво съмнение, че дори и да е искал да се справи с престъпността, Борисов нямаше да успее. Не само той, никой на негово място нямаше да може да се справи с небивало нарасналата у нас престъпност, защото тя произтича не от отделни личности, а от природата на днес господстващата у нас социално-икономическа система. Капитализмът се ражда в престъпност и се развива чрез престъпност.
Днес нашият народ, пренебрегнал поуките от случая със Симеон Кобургготски, позволява да стане жертва на самоизмамата, че Бойко Борисов е човекът, който ще го изведе от блатото, в което е затънал. Самоизмамата е пълна.
Каквито и качество да притежава, Б. Борисов ще стои напълно безпомощен пред социално-икономическите задачи, поставени пред обществото ни. Той, както и всички останали наши политици и държавници, се намират пред предварително зададени параметри на обществото ни, параметри, които оставят твърде малко свобода за действията. Ние сме в клещите на геополитически сили, които в най-голяма степен предопределят нашето поведение Членството ни в НАТО и в Европейския съюз допълнително ограничават свободата на поведение. При тези параметри не само отделната личност, но дори и цели партии не могат да проявят най-доброто в себе, колкото и да искат това. Споменавам нарочно партиите, защото Б. Борисов смята да действа не сам, а чрез своята партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България)
Партията ГЕРБ е това, която някога беше НДСВ. Всъщност ГЕРБ е второто издание на НДСВ. Още със създаването си НДСВ бе обречено на разпад. Това бе механичен сбор от хора, привлечени от една личност, личността на Симеон Сакскобургготски. С моралното разпадане на тази личност, стана неизбежно разпадането и на НДСВ. Това добре се съзнаваше от Кобурга и неговото най-тясно обкръжение, които, загрижени за своето бъдеще, решиха да преминат към изпълнението на план Б, т.е. създаването на една нова партия, която да възпроизведе разпадащото се НДСВ. Вече виждаме преливането на хората от НДСВ в ГЕРБ.
Като второ издание на НДСВ, ГЕРБ ще приеме и цялото негово безсилие. Тези така наречени Граждани за европейско развитие на България могат да се надяват, заемайки определен брой места в парламента, да уредят себе си и своите приятели, но повече от това те няма да могат да направят. Те са просто новите стари кандидати за добро място на държавната трапеза.
Не бива нашият народ да позволи да бъде измамен от новите имена на старите личности и структури. Той трябва най-после да разбере, че отговорен за своята съдба е единствено самият той. Той единствен ще понесе и последиците от своите грешки. Необходимо е по-нататък той да осъзнае, че преди да се извършат промени във властта, трябва да се извършат промени в социално-икономическата система, при която е поставен да живее. Преливане от пусто в празно ще бъдат всякакви промени във властта, ако не отхвърлим господството на принципа, че парите са всичко, а човекът нищо. Трябва да е обратното. Не човекът трябва да служи на парите, а парите трябва да служат на човека.
Народът ни отново ще унизи себе си, ако повярва на личности като Б.Борисов и на партии като ГЕРБ. Погледът му трябва да бъде насочен наляво и все по-наляво, към хората и партиите, които издигат като основна ценност човекът и човешкото достойнство. Ако при дадените условия някой може да направи нещо за народа ни, това са те – тези хора и тези партии.
16 март 2006 г.