Сънувах те
на сина ми

Цветанка Петрова

Под асмата, тук пред къщи
аз вечерям пак сама.
ти дойде в съня ми снощи,
като слънчице изгря.

И застана тук – на прага
в бащиния роден кът –
втурнах се, но ти избяга
по крайградския ни път.

Тичах подир теб и виках
ала ти не се обърна,
от гласа си се събудих –
не можах да те прегърна!

После дълго, дълго плаках,
не заспах до сутринта,
да се върнеш аз те чаках –
ех, несбъдната мечта!

Сине, сине, пак ела –
па макар и във съня!
Сине, сине, пак ела –
мама чака у дома!