БАС

Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Делото Окруашвили — секретен проект
на Вашингтон?

          Интересът към ареста на бившия министър на отбраната на страната Ираклий ОкруашвилиОкруашвили е огромен. Съратникът на президента на Грузия Саакашвили, главен ястреб на режима, който се е гласял да отпразнува новата 2007 година в Цхинвали след превземането му, се оказа в затвора като главен опозиционер. Както е заявил заместникът на Генералния прокурор на Грузия Ника Гварамия, на екс-министъра ще бъдат предявени обвинения в изнудване, пране на пари и превишаване на служебните пълномощия. Всичко това е станало след презентанция на новата опозиционна партия «Движение за единна Грузия», която вероятно ще стане поредният лидер на грузинското общество в близките години.

          Трябва да се каже, че скандалът стана забележителен. Окруашвили в интервю за телекомпанията «Имеди» заявил, че президентът Саакашвили му поръчал да организира убийството на дясната ръка на Березовски Барди Патаркацишвили, укриващ се от руското правосъдие в Тбилиси. А нали той когато Березовски беше заместник секретар на Съвета по безопасност на Русия се опитваше да помири грузинци и абхазци. Патаркацишвили е развивал в Грузия бурна благотворителна дейност: през 2002 година е предоставил на тбилиското кметство безлихвен кредит за милиони долари за заплащане на руския природен газ; после се заел със изграждането на медия-арт-спорт-холдинг; закупил знаменитото в миналото тбилиско «Динамо», баскетболния клуб «Динамо» (Тбилиси), финансирал борци, плувци, шахматисти, превел значителна сума за строителството на катедралния събор в Тбилиси; подарил ма МВР на Грузия три автомобила «Нива».

          В своето изказване Окруашвили не отрекъл, че властите в Тбилиси имат отношение към смъртта на Зураб Жвания, а миналата година Саакашвили предложил да се проведе «малка, но успешна операция в Южна Осетия и Абхазия». Той обвинил също Саакашвили и обкръжението му във финансови машинации и съобщил, че зад компанията, която купила железопътните линии на Грузия стои семейство Саакашвили, на него принадлежи телекомпанията «Рустави-2». Освен това,Окруашвили обвинил грузинското ръководство в опити за дискредитиране  и разкол на Грузинската православна църква, която се ползва с голям авторитет сред народа.

          Това, че Саакашвили не се справя със своята роля, във Вашингтон разбрали отдавна. Техният подчинен — верен и предан, но неталантлив, — бърка всички комбинации, които разработвали в Белия дом за дестабилизация на обстановката в Кавказ. Грузия натъпкаха с оръжие, но нейната армия не успя да го овладее сериозно и да нанесе удар по непризнатите републики. Провокациите по отношение на Русия имали недодялан характер и ушите на организаторите се виждали даже през Атлантическия океан. На Запад даже не успели да възпеят грузинската демокрация, тъй като действията на Саакашвили по отношение на опозицията намирисвали на фашизъм, а неговите методи на ръководство на страната руският президент сравнил с епохата на Лаврентий Павлович Берия.

          Опитите на президента Грузия да влезе в НАТО създавали за Европа такова главоболие и неприятности, че даже САЩ не успели да повлияят на своите партньори и да ги заставят да приемат този режим в алианса. Това, че Грузия трябва да се удържа в своята орбита, Съединените Щати разбират, но как да направят това без  да загубят политическия образ, им било трудно да си представят. Не се намирали достойни алтернативи. Да се подготви по-умен и умерен лидер от обкръжението на Саакашвили не станало поради провала на политиката на режима. Бил необходим непримирим противник, а още по-добре мъченик — «жертва на режима» и символ на произвола на диктатурата в Грузия. Това дава възможност за смяна на декорацията. Отново ще си спомнят за народа и ще го призоват, както заявил един от лидерите на Републиканската партия Тинатин Хидашели (който, впрочем, участвал в «революцията на розите»), да излезе на улиците «в защита на свободата на словото, равноправието и законността». Режимът на диктатурата ще рухне, ще дойде нов спасител на Грузия и по-нататък всичко ще тръгне по своя път — Русия — враг, искаме в НАТО, Европа ще ни помогне, напред към Сухуми и Цхинвали!

          В потвърждение на реалността на такъв сценарий могат да послужат три фрагмента от събитията. Първият – рязкото изказване на Окруашвили последвало почти веднага след срещата и разговора му с посланика на САЩ в Грузия. А това значи съгласувано с администрацията на САЩ (посланикът не е фигура, която може да си позволи да импровизира). Вторият – Саакашвили не променил своя работен график и не се върнал в Тбилиси незабавно след такива убийствени за политиката му обвинения. Вместо срочно изясняване на ситуацията и лично разследване, президентът на Грузия не се отказал от плана си да посети Гърция. Следователно, държавният глава разбирал, че за Вашингтон той е отработен материал и при това положение е по-добре да изпълнява указанията и да не се меси в спектакъла. Третият – заявлението на заместник държавния секретар на ЦАЩ Матю Брайд относно това, че по отношение на Ираклий Окруашвили трябва да се спазва законността. В света доста често се случва да арестуват премиери, да дават под съд министри и даже да убиват видни политици. Държавният департамент на САЩ реагира рядко на такива неща. Затова вниманието към екс — министъра на малката държава, обвинен във финансови и длъжностни престъпления, изглежда малко преувеличено. Прилича на сигнал отгоре – «повече шум, който няма да причини вреда ». Изглежда, че Вашингтон е замислил поредния преврат в Тбилиси и смяна на върховната власт.

Владимир Анохин

Източник: URL: http://www.pravda.ru/world/former-ussr/georgia/240263-DELO-0