Симеон бе предупреден
проф. Велко Вълканов
Г-н Симеон Сакскобургготски се оказа в едно наистина незавидно положение. До неотдавна го посрещаха с “осанна”, днес яростно крещят “разпни го!” Но кой е виновен за този обрат? Той самият, г-н Симеон Сакскобургготски.
Преди точно 8 години група общественици и учени (моя милост, акад. Н. Тодоров, чл.кор. А. Ангелова, Др.Шопов, член.кор. Д. Спасов, проф. М. Минчев, акад. Н. Попов, акад. Н. Ирибаджаков, доц д-р И. Баева, проф. Н. Мизов, Румен Овчаров, Георги Божинов и др. - общо 21 души) му изпратихме писмо, с което съвършено добронамерено го предупредихме за онова, което го очаква, ако се върне в България, за да се заеме с политическа дейност.
“Повярвайте, само още като се включите в активната българска политика, Вие ще станете жертва на отчайващи характеристики, които дълбоко ще Ви огорчат. Какъв ли само няма да бъдете наречен, с какви ли думи само няма да бъдете обрисуван. Ще се ужасите от самия себе си, като научите от своите политически противници какво сте, респ. какво не сте. Не се подвеждайте от добрите чувства, проявени при посещението Ви в България. Не смесвайте реалната политика с политическата екзотика. Отбележете, че с не помалък възторг хората у нас посрещнаха и някои актьори от далечни латиноамерикански страни, станали ни познати единствено чрез красотата на филмовата фантазия. Останете настрана от непосредствената политика, за да запазите един добър спомен за България и за да позволите на българите да запазят едно добро чувство за Вас. Ако сте в състояние да помогнете на страната ни, помогнете й дискретно и безкористно с мисъл не за себе си, а за нея.”
Както виждаме, точно така и стана. Днес г-н Кобургготски е може би най-охулваният човек в държавата ни.
В писмото си настояхме освен това г-н Кобургготски да се откаже от своите имуществени претенции.
“Предявените от Вас имуществени претенции изискват да припомним претенциите, които нашият народ има към Вас, респ. към Вашата династия. Не смятате ли, че би било справедливо династията Ви да изплати поне отчасти огромните имуществени и неимуществени загуби, които народът ни претърпя в резултат на нещастната политика, водена от Вашия дядо и Вашия баща.
Онова, което претендирате да получите от нашия народ, е прекалено много, но то все пак е прекалено малко в сравнение с онова, което му дължите. Нима смятате, че е нравствено да искате да ползвате всички възможни облаги на монархическия институт, без да сте готов да поемете и рисковете, свързани с него? Защо мислите, че за банкрутиралата политика на Вашите предци трябва да плаща българският народ, а не вие, техните наследници? Ако решите да поддържате своите имуществени претенции, тогава без съмнение ще бъде съвършено справедливо нашата държава от своя страна да предяви срещу Вас и другите Ваши сънаследници съдебен иск за обезщетяване на всички ония вреди и загуби, които тя е претърпяла в резултат на неправомерното поведение на Вашата династия. Страхуваме се, че всичкото имущество, с което разполагате, няма да успее да покрие дори и една малка част от обезщетението, което ни дължите”.
В писмото си отбелязахме, че той не може да иска да бъде третиран като всички останали български граждани. Той е бил монарх, а монарсите се подчиняват на друг правен и политически ред, който не съвпада с правния и политическия ред, на който се подчиняват поданиците му. Нарушат ли обществения договор, кралете ги гилотинират и прогонват.
Освен това “Като обикновен гражданин Вие не може да не дължите обяснение за произхода на средствата, с които династията е придобила тези огромни по своята стойност имоти. Не бихте могли да не знаете, че Фердинанд, скромен австрийски поручик, е пристигнал в България почти без всякакво имущество. Как стана така, че за по-малко от шестдесет години Вашето семейство успя да придобие това милиардно състояние? Вероятно знаете, че съгласно един от реституционните закони от гражданите се отнемат имотите, за които се предполага, че са придобити при използване на служебното положение. (На хиляди български граждани бе отнето единственото жилище само защото се изходи от предположението, че то е придобито именно при използване на служебното им положение.) Не стои ли и пред Вас, “обикновения български гражданин”, въпросът дали и Вашето имущество не е придобито при некоректното използване на възможностите, предоставяни от монархическия институт? И накрая, ако трябва да продължим да Ви разглеждаме като “обикновен български гражданин”, не трябва ли да отчетем и обстоятелството, че обикновените български граждани нямаха право да притежават повече от 300 дка земя? На какво основание Вие трябва да притежавате многократно повече земя от всеки друг български гражданин?”
В заключениее ние отново го призовахме да се откаже от всичките си политически и имуществени претенции към нашия народ и нашата държава. “Проявете мъдрост и благоразумие в името на интересите на страната, в името и на Вашите собствени интереси”.
Писмото изпратих на 17 юни 1989 г. на испанския адрес на г-н Сакскобургготски: Apartado de Correos 3135, 28028 Madrid, Espana.
Писмото е било получено. Това потвърждава както неговият адвокат г-н Асен Ошанов, така и верноподанният Нему г-н Георги Марков. В публикувано във в “24 часа” от 4 август 2003 г. интервю г-н Ошанов съобщава: “БСП се възползва от бъркотията и прати писмо до царя с искане той да се откаже от имотите си”. Същото казва, но малко по-определено, и г-н Георги Марков в интервю, публикувано пак в “24 часа” от 14 януари 2004 г.:”Група видни социалисти начело с Румен Овчаров, Велко Вълканов, Георги Божинов и др. призоваха писмено Симеон ІІ да се откаже от имотите си, като даде обяснение за средствата, с които са купени”.
Писмото е било получено, но както разбираме, не е стигнало до съзнанието на г-н Кобургготски. Не ни послуша той, втурна се в политиката с всички предвидени от нас последици, присвои си огромно имущество – помощта на славния г-н Татарчев, доминирания от СДС Конституционен съд, при пълното съдействие на правителството на господина Ивана Костова. Сега се вайка и има защо – остана без чест, а вероятно ще остане и без имотите си.
Ще завърша тази статия с думите, с които завърши отдавнашната моя статия “Симеон, или новата конфронтация на обществото”, публикувана в “Дума” от 24 февруари 2001 г.:
“Някога,завършвайки “Немили-недраги”, Вазов, потресен от съдбата на Македонски, отправи изпълнения с болка въпрос: “Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...“
Сигурен съм, че ако утре навлезе в българската политика, вдругиден Симеон окаяно ще се пита: “Бедни ми, бедни Симеоне, защо не си остана в Мадрид?!”
26 юни 2006 г.
Статията е публикувана във в-к "Земя" на 29 юни 2006 г.