Смъртта на мама

Иван Северняшки

Когато почна мама да умира
разбрах, нещо скъпа си отива.
И тънката ми пъпна връв се скъса.
И паметта ми става все по-къса.
Проскърцва геранилото на двора,
запомнило смеха на много хора.
Сега самотно само стене, стене.
И няма кой искрицата живот да вдене.
И мама пак да завърти чекръка,
да пее песни, да разсейва мъка