Първият Социален Форум и Новата левица в Германия
Демонстрацията неотдавна в столицата Ерфурт на източногерманската провинция Тюрингия на фона
на импозантния катедрален комплекс се проведе Първият Германски Социален форум (ГСФ) под мотото:
„Една друга Германия в един друг свят е възможна“.
Явно не напразно организаторите на Форума бяха избрали за неговото провеждане град в бившето ГДР,
където социалната криза е най-осезаема. Източна Германия за 15-те год.след присъединяването бе превърната
от десетата икономическа сила на света в деиндустриализирана зона с драматично намаляващо - ненужно
население и безработица от библейски мащаби (по официални данни над 20 %, а реално до два пъти по-висока).
Симптоматичен за състоянието там бе коментарът на един ерфуртски таксиметров шофьор: „Те (запада)
затвориха тук всичко, дори отраслите, в които инвестираха след Обединението. Остана само един завод
за монтаж на двигатели. ... Сърцето ме боли, че градът е загубил 1/3 от населението си. ... Целият
регион преживява от (ограничения) туристически потенциал.“ И наистина Ерфурт явно има късмет, че
навсякъде се виждаха китайски и/или японски туристи. В т.н. Нови провинции единствената строителна
дейност, която още се извършва е разрушаването на цели вече необитавани квартали, с изключение на
центровете на градовете. Младежта масово се изселва на запад или в скандинавските страни, а една
не малка част от оставащите, вследствие на бесперспективността и депресията, се радикализира и дори
фашизира.
Традиционно Социалните форуми представляват обединителна платформа и място за взаимно опознаване
на извънпарламентарната лява опозиция и на новите социални движения. Тези форуми се разбират и като
отворено за всеки пространство (с изключение на расистки формирувания и на партиите като цели организации)
за координиране на бъдещи протестни действия срещу социалния демонтаж и срещу необузданата неолиберална
икономическа политика.
В продължилия 4 дни ГСФ участваха няколко хиляди души от ~ 100 организации като алтерглобалистите
от АТТАС, множество антикапиталистически организации, активисти от безработни инициативи, представители
на немските профсъюзи, антифашистки сдружения, ляви и екологични фондации, неправителствени организации
за подкрепа на слаборазвитите страни, социално-църковни инициативи, трите ляви вестника в Германия
„TAZ“, „Neues Deutschland“ u „Junge Welt“ и мн.др. Идивидуално участие взеха и представители на новосъздадената
Лявя партия в Германия.
Опит за присъствие на ГСФ направи и местна неофашистка младежка организация, като нейните представители,
въпреки тяхните шумни вербални протести, провокации и обиди, не бяха допуснати до мероприятието поради
расистко-ксенофобската им идеологическа ориентация.
Програмата на ГСФ влючваше широк букет от над 200 семинара и дискусионни форума, групирани в 5 основни
тематични блока:
- Трудовият свят и човешкото достойнство – тук бяха обсъждани нови концепции за борба срещу високата безработица и за алтернативна икономическа политика, при която държавата трябва да поеме отговорността за създаването на работни места, вследствие на явния неуспех на пазарното стопанство в тази насока.
- Глобализацията и ролята на Германия в света – в рамките на този блок от конференции бяха дискутирани резултатите от капиталистическата глобализация за страните от 3-тия Свят и за безработните и за все още заетите в държавите от богатия Север, както и за насилственото налагане на неолибералната икономическа политика в страните от Юга (което все по-често се извършва и с войни).
- Човешките права и участието на хората в политическите процеси – централна тема на този дискусионен кръг бяха „Социалните права като най-важно право на личноста“.
- Другия, по-добрия свят – разгледани бяха алтернативни начини на живот и друг вид икономическа политика за социално, солидарно и екологично устойчиво обществено развитие.
- Европа и ЕС-конституцията – на тези форуми се анализираха последиците от отхвърлянето на Евроконституцията във Франция и Холандия, а и от Европейската левица въобще, и се посочиха алтернативи за една друга Европа – социална, миролюбива, екологична и истински демократична.
Други теми на Форума бяха множеството мощни социални протести във ФРГ през изтеклата 2004 г. (във
връзка с тях бе показан и неизлъченият от нито една телевизия до сега документален филм „Новото недовоство“),
задълбочаването на социалната криза, подготовката за 4-тия Европейски Социален Форум, койте ще се
проведе от 06.-09. Април 2006 г.в Атина, мобилизацията за широкомащабни протестни действия срещу
срещата на Г-8, която ще е през 2007 г.в ФРГ, както и създаването на новата Лява партия.
Новата левица представлява изборен съюз между „Партията за демократичен социализъм“, която в източните
провинции се радва на висок рейтинг (близо 30%) и също новата западногерманска партия „Изборна алтернатива
за труд и социална справедливост“. Тя бе създадена след масовите социални протести от втората половина
на 2004 г. (т.н. „Понеделнишки демострации“ с милиони участници в цялата страна) от отцепили се бивши
социалдемократи, недоволни от антисоциалната политика на правителството Шрьодер, широко подкрепени
от профсъюзите, от алтерглобалисти и антикапиталистически организации. На предсрочните избори през
Септември Новата левица влезе в парламента с ~9 % и осезаемо промени закостенялия от десетилетия
партиен пейзаж на ФРГ. Само със своето силно присъствие в новия парламент тя предотврати очакваното
антисоциално християн-либирално коалиционно правителство, и демонтира правителството на Шрьодер,
наказано за провеждания масиран социален демонтаж през последните 2 години. С това двете все още
най-голями партии на християн- и социалдемократите бяха принудени да съставят безперспективна т.н.
Голяма коалиция на компромисното управление, чиито шансове да изкара 4-ри годишния мандат не са много
голями.
Новата левица се самоопределя като единствена опозиция на антисоциалната икономическа политика на
всички етаблирани / парламентарно представени партии, и не търси коалиции, в които да отстъпва от
политическите си принципи заради някое и друго министерство. Тази нова социална партия постоянно
е цел на силно враждебни коментари в държавните и корпоративните масмедии, които в огромната си част
са собственост само на 3-4 мегаконцерна (като Спрингер, Бурда, Бертелсман), които съставляват един
вид медиен олигопол, в който е разпространена практиката на автоцензурирането.
В традицията на Социалните форуми се проведе и протестна демонстрация под множество червени знамена,
на която впечатление направи често скандираният от участниците лозунг на англииски език: „One
solution – social revolution“ (Единственото решение e в социална революция).