Социалистическа партия без социализъм?

Проф. Велко Вълканов

            Всички знаят, че не членувам в Българската  социалистическа партия. Но  всички знаят и за твърде близките отношения, в които се намирам с тази партия. Четири мандата бях избиран за народен представител с нейната листа. В най-трудните години стоях на нейните барикади, отбранявайки я от  недостойните хули, на които я подхвърляха. Искаха да я  пращат и в Сибир.

            Но какво е това, което така силно ме приобщи към БСП, че почти всички ме възприемат и като неин формален член?  Необходимата в случая дума е само една – социализмът.

            Приобщен бях към БСП, защото тя бе партия на социализма. Тя се обяви за приемник на Българската комунистическа партия, която с цялата възможна самоотверженост се зае с изграждането на едно качествено ново общество, едно общество, в което не парите, а човекът е основната ценност. Едно социалистическо общество.

            Много добре зная, че социализмът у нас не бе самото съвършенство. Допуснахме много грешки и деформации. Но осъществяването на коя нова идея не е свързана с грешки и деформации? Първият модел на автомобила не осъществи по най-сполучлив начин идеята   за автомобила. Но той доказа осъществимостта на самата идея за автомобила, за да се стигне тя днес до своите  чудесни образци.

            Социализмът у нас (и не само у нас) не намери своите най-добри форми. Но той   доказа все пак най-същественото – че е възможен. Това следва най-малко от простия факт, че 45  години живяхме именно при социализма. Страдахме от грешките и деформациите, но се радвахме и на изключителни социални постижения, немислими за едно капиталистическо общество. У нас нямаше безработица -  всеки  можеше с труд за общото благо да осигури за себе си и семейството си един достоен живот.  Престъпността у нас стигна до възможния си минимум. Не знаехме какво е това наркомания. Корупцията бе изключена от обществените отношения – просто защото нямаше кого и за какво да го  подкупваме.  Духовният ни живот се издигна до  високи върхове. Науката, изкуството и културата се радваха на цялото възможно внимание от страна на държавата. Отношенията между хората се характеризираха със своята човечност. Бяхме като едно голямо семейство. Бяхме другари.

            Днес социализмът  вече не съществува в реалните обществени отношения у нас. Но той продължава да съществува в националната (и в световната!) памет като факт на миналото, но и като несъмнен факт на бъдещето, защото, да повторя, ние доказахме неговата осъществимост. Върху нашия опит бъдещите поколения ще построят нов модел на социализма, освободен от грешките на първопроходците и усвоил  всички негови достойнства.  Но ние още сега трябва да подготвяме условията за техния успех, като не се уморим да подчертаваме тъкмо неговата осъществимост.

            Ще си призная греха, че днес измервам духовния (интелектуалния и нравствен) ръст на всекиго по неговото отношение към социализма. Колкото и да е голям, онзи, който остава неприобщен към идеите на социализма, за мен е недостатъчно голям. Не може да е  достатъчно голям онзи, който се съгласява да живее при една обществена система, в която бива разглеждан като вид стока. Аз не искам да съм стока, аз искам  да запазя своята човешка природа, поради което искам да живея не при условията на капитализма, а при условията на социализма.

Неотдавна разговарях с големия български художник Христо Стефанов – един от най-интелигентите и образовани хора, които познавам, поради което винаги много високо съм го ценял. Като говорихме за социализма у нас, аз изказах мнението, че ние все пак сме доказали, че социализмът е наистина възможен. Христо Стефанов веднага възкликна: Да, ние доказахме това.  И изведнъж големият Христо Стефанов стана още по-голям. Ессе номо! – казах си! Ето я голямата личност, онази личност, която  през  гъстата мъгла от грешки, заблуждения, клевети успява да види една от най-значителните истини на нашето време. 

Днес моите отношения с БСП са в криза. Причината отново е в думата социализъм. Каква всъщност партия е БСП?  Една социалистическа партия без социализъм. В нейната идейна утроба социализъм вече не се намира. Той не се намира и в речниковия фонд на нейните лидери.  Дори в така наречената левица в БСП думата социализъм не се употребява. Отчуждението между нас става  неизбежно.

Очевидно е обаче, че кризата в моите отношения с БСП е израз всъщност на кризата в самата БСП. Опитайте се да проникнете в смисъла на активната вътрешнопартийната дискусия, която се води тия дни по повод предстоящия конгрес на БСП. В нея ще откриете всякакви други въпроси, но не и въпроса за историческата идентичност на тази партия. Кършат ръце за претърпяната голяма загуба в последните парламентарни избори, а не виждат, че все повече губят своята  собствена социална природа.  Упрекват се, че не са защитили достатъчно енергично успехите на съставеното от тройната коалиция правителство, а не се упрекват, че изобщо не защитават социалистическото минало на нашата държава и нашето общество.   Търсят нови лидери на партията, а не търсят нови пътища към бъдещето.  Как обаче ще имат бъдеще, като не искат да имат минало!

Отричайки се от социализма, БСП се превръща в една от партиите на капитализма. Нищо не променя фактът, че тя навлича социалдемократически одежди. Социалдемократическата партия е по същество буржоазна партия, партия, която се обявява не против капитализма, а само против някои от неговите проявления. Те искат да лекуват симптомите на болестта, а не самата болест. При това едно раково заболяване не се лекува с аспирин.

Превръщайки се по същество в социалдемократическа партия, БСП продължава да се нарича   социалистическа. Но коректно ли е това?     Социалистическото само тогава е социалистическо, когато има за своя крайна цел изграждането на социалистическо общество, т.е. на социализъм.  Извън този контекст прилагателното „социалистическа” се превръща в парола, въвеждаща хората в заблуждение. Не е случайно, че в „Манифест на Комунистическата партия” Маркс и Енгелс избягват думата „социалистически” тъкмо защото тя, влязла в употреба в буржоазните салони, е загубила своя първоначален смисъл. Вместо думата „социалистическа” те предпочитат  думата „комунистическа”, но пак със смисъла на „социалистическа”. В БСП думата социалистическа няма вече смисъла на социалистическа.  И вместо социалисти ние виждаме просто социалдемократи, т.е. социалисти втора употреба.

Днес все още много хора гласуват и ще гласуват за БСП  само защото вярват, че тя е именно социалистическа, а не социалдемократическа партия. Но шагреновата кожа на доверието все повече се свива – някога за тази партия гласуваха над 2 милиона и половина   избиратели, днес подадените за нея гласове  са почти четири пъти по-малко. Утре спадът ще бъде още по-сериозен.

Ако иска да има бъдеще, БСП трябва да се върне към своите исторически корени. Там е заложено не само нейното бъдеще, но и бъдещето на обществото. Ако тя не направи това, други партии ще го направят, избутвайки я встрани от пътя.

Давам си сметка, разбира се, че при съществуващата геополитическа обстановка не е възможно социализмът да бъде наша непосредствена задача Но той трябва да е все пак нашето високо издигнато знаме, нашата крайна цел. Трябва да искаме голямото, за да можем междувременно да имаме малкото. Следователно, ако с оглед обстоятелствата нашата тактика би могла да е социалдемократическа, нашата стратегия трябва във всички случаи да остава социалистическа.

 

Статията е публикувана във в-к „Дума на 21 октомври 2009 г.