Социален упадък по време на стопански растеж

Д-р юр.н. Иван Аладжов

        Статистическите данни за България от последните години отбелязват постоянен икономически прираст от няколко процента годишно, който естествено създава очакване за ръст и в благосъстоянието на народа. За съжаление тези надежди не се оправдават — факт, потвърждаван и от констатациите на международни експерти, наблюдаващи развитието на страната. Но подобен алогичен феномен се наблюдава и в индустриално развитите страни от Европа. Симптоматичен е примерът на Германия, страната с водеща икономика в Европейския съюз. По данни на ЕВРОСТАТ брутният й вътрешен продукт (БВП) за 2003 г. е 2 180 млрд. евро. Прирастът за
2004 г. е 1,6 на сто, което в парично изражение е около 35 млрд. евро. Тази крупна сума за допълнително произведените блага в Германия означава, че при равномерното им разпределение всяко домакинство би трябвало да е с 1000 евро по-богато и да е закупило с тях повече стоки в сравнение с 2003 г. Прирастът от 35 млрд. евро би трябвало да ангажира и по-голям брой хора за неговото производство, т.е. да доведе до известно снижение на безработицата.

        Статистическите данни и реалното всекидневие в Германия рисуват обаче съвсем друга картина. Официалните данни за последната година сочат нарастване на безработицата с половин милион души, която достига официално фаталното равнище от 1932 г. — 5-6 милиона (а реалната безработица е до 2 пъти по-висока), което означава, че по-големият БВП е произведен от по-малко работещи. А тази повишена производителност не е резултат на техническия прогрес, а следствие от интензифицирането на трудовия процес. И резултатите от стреса, на който е подложен човешкият фактор в производството, са вече налице — част от германските стоки вече не са с познатото водещо качество. Така например новите модели на «Фолксваген»; - «Голф 5» и Мерцедес имат реномето на едни от най-некачествените коли, продавани в страната. И останалите германски модели, с някои,  изключения вече не са в челните места на световните класации по качество. Подобна негативна оценка направиха неотдавна китайски специалисти и за изпълнявания от концерна «Сименс» проект за свръхскоростен влак в Шанхай, а поръчка от милиарди евро за 3 000 км. високоскоростно жп трасе от Пекин до Хонконг, въпреки увещанията на канцлера Шрьодер по време на визитата му в Китай, бе пренасочена към Япония.
        Независимо от регистрираният икономически растеж, потреблението на стоки и услуги в Германия само за периода март-септември 2004 г. е спаднало с 10 процента.

        През изтеклата година няма повишение и на заплатите, в много браншове те дори са намалени с 5 до 10 на сто заради удължаване на работното време. Обратно— пропорционално на икономическия растеж до 17 процента се е увеличил и делът на относително бедните домакинства с доход под 60 на сто от средния за страната. Чувствително са съкратени и разходите на държавата за социални нужди и здравеопазване, а помощите за безработни са намалени с 50 до 75 процента, въпреки че социалните разходи на ФРГ са едва около 4 % от БВП.

        Разликата между богати и бедни в страната постоянно нараства. И докато общото благосъстояние на ФРГ през изминалите 7 г.се е увеличило с 17 %, то остава абсолютно неравномерно разпределено, въпреки социалдемократическото управление от 1998 г. За този период дори е нараснала социалната сегрегация: най-богатите 10 % (8 мил.) притежават вече 47 % от цялата собственост (прираст от
9 %), докато общо ? (41 мил.) от цялото население на страната разполага с по-малко от 4 % от богатствата.

        Бездомните във Федералната република са вече половин милион души. По улиците на големите германски градове все по-често се срещат просяци, а като трайно явление през миналата година се утвърдиха хората, ровещи в кофите за боклук за празни бутилки. През изминалата година бяха затворени и редица комунални библиотеки и обществени плувни басейни. Държавата съкрати парите за спорт и резултатите не закъсняха - на олимпиадата в Атина ФРГ завоюва значително по-малко медали. Въпреки тези бюджетни икономии дълговете на германската държава само през миналата година нарастнаха с 60 млрд. евро и достигнаха по официални данни до непознатите за страната 1500 млрд.евро. А задлъжнялостта на частния сектор, която е с пъти по-висока, също отбеляза рекордни стойности, общо над 8 000 млрд.евро.
        Магазините, ресторантите и заведенията през 2004 г. бяха осезаемо по-празни. Въпреки икономическия  ръст през годината фалираха 40 000 фирми, а угрозата за несъстоятелност заплашва вече и големи концерни като веригата хипермаркети «Карщадт», търговските къщи «Квелеv» и «Некерман». По центровете на големите германски градове затварят фирми, магазини и заведения, а изоставените търговски площи се превръщат от дребни турски предприемачи в магазинчета за плодове и зеленчуци, емигрантски кафенета и бръснарници. Своеобразен хит през последните 1-2 години са станали магазините за вещи «втора употреба», където се продават стари дрехи за по 4-5 евро килограма. Дори жриците на платената любов, най-древният и доходоносен занаят, вече се оплакват от липсата на платежоспособни клиенти. А поради загуба на нормалното работно място и липса на друг вид препитание през 2004 г., допълнително е нараснал броят на проституиращите германки с 120 000, като общия им брой вече наближава 1 милион.

        Цунами от фалити обхваща и производствения сектор, а банките, въпреки икономическият прираст, реализират чувствителни загуби. Някои от тях направо водят отчаяна борба за оцеляване. А това се случва не къде да е, а в най-развитата европейска държава — и то не по време на рецесия, а в година на макар и умерен растеж с произведени в повече стоки и услуги за 35 млрд. евро.

        Но къде тогава са отишли тези допълнителни 35 милиарда, след като обществото и обикновените хора не са получили нищо от тях? Откровено обяснение на този феномен дава Роберт фон Хойзингер в реномирания седмичник "Ди цайт": "Тези средства са изплатени на притежателите на капитали под формата на лихви и печалби от участия." Това означава, че механизмите за преразпределение на произведените в пазарното стопанство блага са лишили широката германска общественост от участие в потреблението на създадения от икономиката свръхпродукт, който е отишъл по банковите сметки на имащите и без това всичко.

        Предвид описаните процеси на социален упадък по време на икономически растеж съвсем логично възниква въпросът, дали той е факторът, който е в състояние да доведе до намаляване на бедността и до получаване на повече социални придобивки за цялото общество. Отговор без грим ни дава проф. Жан-Мари Харибей от университета в Бордо: «Икономическият растеж в капиталистическата икономика е тясно свързан с неравенството в обществото. Това е процес на едновременно изграждане и рушене, който черпи сили и енергия от самото неравенство, за да генерира необходимите му нови потребности, като същевременно разочарова истински нуждаещите се. Неизбежната социална несправедливост през последните 40 години е нараснала лавинообразно, въпреки че световното богатство през този период се е увеличило многократно. Докато през 1960 г. съотношението между състоянието на най-бедните 20 процента към това на най-богатите 20 на сто от човечеството е било 1:30, днес то е достигнало 1:80... Високите показатели на икономическия растеж подхранват илюзията, че той сам по себе си ще може да реши възникналите проблеми, които до голяма степен е породил... Самото пазарно стопанство има интерес да поддържа илюзията, че икономическият растеж и социалният напредък са винаги взаимосвързани и че благосъстоянието на човечеството ще се повиши само чрез постоянното увеличение на производството на стоки.»

        Аналогични социално-икономически парадокси се наблюдават и в България. Поднасяните от официалната статистика цифри документират постоянен икономически ръст, който не намира адекватно отражение в стандарта на живот на българина. Пазарната икономика обслужва нуждите не на цялото общество, а само на неговата платежоспособна част. По тази причина допълнителните печалби, реализирани от растежа, остават притежание на няколко хиляди бизнесмени и въобще не се използват за повишаване на благосъстоянието на широката част от българския народ. А самият икономически растеж сам по себе си не води до трайно социално устойчиво развитие на дадена държава и до осезаемо покачване на благоденствието на обществото като цяло.