Специализираните съдилища

 Или как МВР иска да погълне съдебната власт

Проф.    Велко Вълканов

            Съществуват основания да се страхуваме от силната власт. Силната власт респектира, а понякога и плаши. Но ще призная, че аз много повече се страхувам от слабата власт.  За да компенсира безсилието си, слабата власт прибягва понякога до крайни, спасителни за нея, но опасни за обществото,  силови мерки. Отдавна бях чел някъде: «На нищо неспособният е способен на всичко». Стигам до тази разсъждения, като си мисля за  политическа власт у нас.

Без всякаква предубеденост ще кажа, че  след Десети ноември не сме имали по-безпомощна власт от властта на ГЕРБ. Пълно безсилие във всички области на управлението. Управляващите   са като слепци, които, почуквайки с  бастунчето тук и там,   се опитват да намерят пътя към изхода.

Безсилието е натрапчиво очевидно най-вече в силовото Министерство на вътрешните работи. Вместо ефективна борба срещу престъпността то ни предлага телевизионни атракции. И както трябваше да се очаква, обяснението за почти нулевия резултат от ТВ-битката срещу престъпността, бе потърсено  не  в самото МВР, а в  съдебната система. Обяснението е унаследено от бившия главен секретар на същото това министерство г-н Бойко Борисов: «Ние ги хващаме, а ония от съда ги пускат». Последва   категорическия императив: «Щом ние ги хващаме, ония от съда са длъжни да ги осъдят».  Помръкналото съзнание роди по-нататък идеята да бъдат създадени специализирани съдилища, които да удовлетворят не потребността от правосъдие, а  страстите  на едно импотентно министерство. Съдилища, с други думи, угодни не на Темида, а на безпомощно увисналия на   високия си  рейтинг г-н Цветан Цветанов.

Първото впечатление е, че тези така наречени специализирани съдилища са   извънредни съдилища, които освен всичко друго са и конституционно недопустими (Чл.119, ал.3 от Конституцията: «Извънредни съдилища не се допускат»).  Но, уверяват ни, това не са извънредни, а специални съдилища, чието създаване Конституцията изрично допуска. Съвършено неприемлив  отговор.

Специалните съдилища са обикновени съдилища, чийто състав обаче трябва,  наред с правните знания,  да притежава  знания и по специалната материя, до която опира разглеждането на съответното наказателно дело. У нас преди години имаше транспортен съд, който разглеждаше престъпления, свързани с транспорта.  Възможни са и други специални съдилища   (например военни съдилища).

Предлаганите от г-н Цветанов специализирани съдилища  нямат  нищо общо със специалните съдилища.   «Специализацията» при  специализираните съдилища  протича не по линията на  едни или други  специални знания  (такива специални знания при тях не са необходими), а по линията на подсъдимите. Контингент на специализираните съдилища ще бъдат не извършителите на определени престъпления, а определени извършители на същите престъпления, които са подсъдни и на останалите съдилища. С други думи, ще има подсъдност ad personam (с оглед личността). Онзи, на когото предварително е дадена характеристиката  например на мафиот, отиват в специализирания съд. Останалите извършители на престъпления ще бъдат съдени от обикновените (неспециализираните) съдилища.

Както разбираме, първото впечатление се оказва вярно: специализираните съдилища ще бъдат именно извънредни съдилища. Като отново подчертавам, че извънредните съдилища са конституционно недопустими, нека поставя и въпроса дали  пък не съществуват все пак някакви  социални  основания за тяхното създаване?

Извънредните съдилища се създават с оглед на извънредни социални обстоятелства, т.е. на такива обстоятелства, които толкова сериозно застрашават обществения мир (например широко разгърната терористична дейност), че за тяхното преодоляване са необходими извънредни мерки, включително и извънредни съдилища. Във всички случаи, нека наблегна на това, извънредните съдилища са крайна мярка (ultima ratio), такава мярка следователно, без която извънредните обстоятелства не биха могли да бъдат преодолени.  Извънредните съдилища са признание за краха на общата съдебна система, а никоя държава не би искала да прави такова признание, ако то не е станало наистина наложително. Нека припомня, че през двадесетте години на миналия век у нас се е ширило така нареченото разбойничество, внесло пълна несигурност за живота и имота на хората в много райони на страната. Приетият тогава  Закон за изтребление на разбойниците (ДВ бр.205 от 12 декември 1922 г.) е предвидил сурови мерки за ликвидиране на това опасно явление. Но   извънредни съдилища все пак не са създадени. Делата за разбойниците са били гледани от общите съдилища по общия съдопроизводствен ред. Съгласно чл. 11 от тази закон   «Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656)».

Съвършено очевидно е, че у нас социални обстоятелства, които да налагат   създаването на извънредни съдилища, не съществуват. Наистина наблюдаваме една силно  нараснала през последните двадесет години престъпна дейност, но тя е нормална за едно капиталистическо общество, каквото е нашето общество. Без да може да бъде премахната дори и с помощта на извънредните съдилища, престъпността  би могла да бъде все  пак сериозно ограничена чрез една добре организирана дейност на Министерството на вътрешните работи. За съжаление МВР не оправдава обществените очаквания.  За да прикрие своето безсилие, то прибягва до зомбиращ гражданите медиен шум. Заедно с това то смята да ни поднесе нещо много по-неприятно. Чрез специализираните  съдилища МВР  възнамерява да прехвърли  своите  недостатъци  в съдебната система, превръщайки ги по този начин в нейни недостатъци. 

 Зле свършената от МВР работа проличава именно в съда. Там - в откритото  и състезателно протичащото съдебно производство — става ясно, че представените от МВР доказателства за престъпната дейност на обвиняемите са недостатъчни, за да обосноват  една осъдителна присъда. Затова МВР копнее за съдилища, при които това няма да е възможно. То иска да има съдилища, които във всички случаи  ще приемат версията, която им предлага. В съдебните състави на специализираните съдилища ще се включват само такива съдии, които ще се радват на специализираното доверие на МВР.  Те ще бъдат задълбочено проучвани, включително и чрез  детектор на лъжата. Обособени от останалите съдии, те ще се радват и на особени привилегии. Ще имат всичко освен  правото да откажат да осъдят ония, които МВР вече е осъдило.

Невъзможно е да храним илюзията, че съдиите от специализираните съдилища ще запазят способността си да бъдат независими. Психически натоварени с очакването да осъдят ония, които МВР им е изпратило,  те трудно ще могат да проявят свойствената за   съдията независимост. Те ще са силно подчинени  на предварително изградения и съвършено несъвместим с истинското правосъдие обвинителен уклон. Презумпцията за невинност при тях няма да има никакво действие. Щом си тук, значи си виновен.   Пленници няма да се вземат, оправдани няма да има.  

Започва да става страшно. С един подслушан разговор и един анонимен свидетел отивате в специализирания съд, където и сам Господ Бог не би могъл да ви помогне. Не съм уверен, че доминираният от МВР съд ще успее да се пребори с престъпността, но съм напълно уверен, че той ще успее да се „пребори” с нашите граждански права. Не виждате ли? Обграждат ни отвсякъде, включително е чрез интернет.

Какво всъщност става?  Няма да е достатъчно точно да кажа, че се заличава границата между съдебната и изпълнителната власт. По-точно ще е да кажа, че изпълнителната власт в лицето на МВР поглъща съдебната власт.

Ей, вие от Европейския съюз, това ли вие наричате правова държава?

Статията е публикувана във в-к «Дума» на 12 май 2010 г.