Как Сталин прекроявал картата на Европа
Намерена е разсекретена архивна карта, върху която „вождът на народите” със своя знаменит син молив на стотици километри свивал и разширявал следвоенните граници на държавите
Поглед от Берлин
Преди седмица в немския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung се появил любопитен материал.
Авторът съобщава:
« В Руския държавен архив в Москва била намерена географска карта, датираща лятото на 1944 година, която установява ролята на Сталин в определянето на следвоенните граници в източната част на Централна Европа, което било следствие на масовото депортиране. Линията на границата между Германия и Полша, собственоръчно начертана на картата от Сталин, силно се отличава от тази, по която тя преминава сега. Още през лятото на 1944 година Сталин мислел, че границата преминава по линията Одер – Ниса – Клодз. Но не по-късно от края на същата година предпочел река Ниса – Лужицка, разположена на повече от 200 км. На запад, така че след разгромяването на Третия райх Силезия трябвало изцяло да влезе в състава на Полша».
В тихия кремълски кабинет съдбата на гигантския европейски регион се решавала чрез твърдото очертаване на крехкото острие на молива. Генералисимусът правел това по своя тайна логика.
Карта N 536
Намирането на сталинската карта не било трудно. Тя се съхранявала в Държавния архив за социално - политическата история на РФ. Ето какво разказал началникът на отдела:
- Ето я карта N536. Тя се съхранява заедно с други документи на сталинския архив. Тук с любимия син молив на Сталин е защрихована територията на Полша – в тези граници, които той си представял след войната. Това е само един от работните варианти. Обърнете внимание на особено ярко очертаните западни и източни граници.
- Считам, че немският вестник е постъпил несериозно, пишейки, че картата „датира от 1944 година”. Точната дата на работата с картата на Сталин не е установена. Сътрудниците на архива считат, че, по-скоро, Сталин е работил върху картата в навечерието на Ялтенската или Потсдамската конференции през 1945 година, където са обсъждани проблемите на следвоенното устройство на Европа. Наистина и на Техеранската конференция през 1943 година също са обсъждани европейските граници. А появяването на този материал във Frankfurter Allgemeine Zeitung е свързано с това, че в Германия има определени кръгове, в които е налице носталгия по Силезия, считайки че е „справедливо” тя да бъде напълно немска. Но това е много спорен въпрос. Немците са убедени, че Сталин с едно „очертаване с молива” е преместил полската граница с 200 версти и по такъв начин е „подарил” Силезия на Полша.
- Поляците, обратно, считат, че Силезия им принадлежи от векове. И чехите някога са управлявали тази област. Погледнете в която и да е енциклопедия и ще се убедите, че биографията на Силезия е по-заплетена и от най детективския роман… Сталин навярно е знаел това.
Поглед от Варшава
Полски историк:
- Линията на границата между Германия и Полша, собственоръчно прекарана на картата от Сталин, силно се различава от съвременната. В съответствие с тогавашните представи на кремълския лидер цялата Долна Силезия трябвало да остане немска. Тогава Сталин мислел, че границата трябва да премине по линията на реките Одер – Ниса – Клодзк. Но не по-късно от края на 1944 година генералисимусът предпочел рубежа на реките Ниса – Лужицк, разположен на повече от 200 километра на запад. А след разгромяването на третия райх Силезия трябвало изцяло да влезе в състава на следвоенна Полша.
- По такъв начин генералният секретар „привързвал” Полша към Русия, създавайки потенциален териториален проблем, като гарант за полската цялост застава Съветският Съюз. От сега нататък което и да е следвоенно правителство на Полша, даже и ако не е комунистическо, суверенно и създадено в резултат на свободното волеизлияние на народа, в случай на ревизионистични претенции от Германия ще бъде зависимо от СССР дотогава, докато Съветският Съюз гарантира западната граница на Полша.
Поглед от Москва
Руски историк:
- Когато полякът говори за това, че Сталин е искал да „превърже” Полша към СССР, то той постъпва като неграмотен човек Ако той със сигурност знаеше изконните граници на Полша, то за никаква „привързаност” не би говорил. Това са само конюнктурни догадки, опит да изкарат Сталин виновен за нерешения древен немско – полски териториален спор.
- Аз считам, че Сталин, очертавайки на картата свой вариант на полските граници, явно се е ръководил не само от политическите мотиви на победителя, а от това да възстанови историческата справедливост – преди всичко за самите поляци.
- Във Frankfurter Allgemeine Zeitung се говори, че участието на Сталин в преразпределението на земите на Полша „станало следствие за масово депортиране”. Има се предвид изселването на около 3 млн. немци от западните области на Полша. От тези земи, които на времето немците заграбили от поляците. А поляците със съдействието на Сталин си ги върнали. Т.е., „според Сталин”, западната граница на Полша станала такава, за каквато са мечтаели във Варшава още през 1918 година, когато са воювали с немците.
-Според мен, главна причина за появяването на тази статия в немския вестник е, че немците, които загубиха две войни не мирясват. Те биха искали да си върнат Силезия, там има въглища. А сега Силезия цялата фактически принадлежи на Полша. Германският вестник апелира за реванш. Те просто мечтаят да преместят границата назад. И се надяват, че поляците постепенно сами ще им дадат Силезия.
Справка от енциклопедията
Силезия (полски – slask, чешки - slezsko, немскиi – schlesien).
Историческа славянска област в горното и средното течение на Одер. През Х век в състава на Полската държава, през XIV век – в земите на Чешката корона. От 1526-а година Силезия ( с изключение на княжествата Севежко, Освенцимско, Загорско) под властта на Хабсбургите, от 1742 година – Прусия (без княжествата Опава, Тешин, териториите на които остават у Хабсбургите, а през 192 година влизат в състава на Чехословакия). Пруската провинция Силезия през 1919 година е разделена на две провинции; Горна Силезия ( с център Ополе) и долна Силезия ( с център Вроцслав). През 1922 година около една трета от Горна Силезия е предадена на Съвета на Лигата на Нациите на Полша. Потсдамската конференция през 1945 година върнала на Полша по-голяма част от територията на Силезия.
Послеслов
Неотдавна страните от Европейския съюз обявиха курс за енергийна независимост (преди всичко от нефта и газа на Русия). В рамките на тази стратегия отлично се вписват световните запаси от въглища в Силезия. Но да се раздели тя между Германия, Полша и Чехия засега „пречат” сталинските граници, очертани на картата с инвентарен номер 536…
Виктор БАРАНЕЦ
URL kp.ru