СТУДЕНТИТЕ – СЛУГИ ИЛИ БОРЦИ?
Доклад, изнесен на срещата на студентската и работническата младеж в атинския политехнически музей
Гърция, 3 декември, 2005 г.
Здравейте, другари!
Аз съм тук като представител на една малка комунистическа организация от България, наречена Движение за съпротива „23 Септември”. Искам да споделя някои виждания за младежта в България и по-специално за студентската младеж.
Като цяло положението на българската младеж е изключително тежко, както между впрочем и на 9/10 от българския народ. Ето и някои данни:
- Безработицата сред младежта (20-29год.) е близо 16 % (т.е.170 000 от 1100000души)
- През последните години ограбван и насилван е всеки четвърти ученик в Б-я.44% от анкетираните от НЦИОМ през 2001 г. твърдят че познават деца станали жертва на насилие от свои връстници.
- Според проучване на Държавната агенция за защита на детето през 2003 г. над 70% от българските деца са се хранели некачествено. Около 7 % от децата са били с поднормено тегло вследствие на недохранване породено от бедност.
- Между 1989 и 1999 г. около 50 000 деца всяка година са напускали училище главно поради липса на средства да продължат обучението си. По изследвания на Факултета по педагогика към СУ през 2001 г. около 250 000 деца не са посещавали училище което е 21 % от всички 1.2 млн. Български ученици.
- През 1989 г. в България е имало 4562 детски градини в тях 28 313 учители са възпитавали 317 559 деца. През 2000 детските град. са вече 3249, учителите-18 692, а децата 204 000.
Но аз ще си позволя малко да променя темата и вместо за младежта като цяло ще спра по-подробно само на една част от нея – студентската младеж в България. По една или друга причина аз и моите другари имаме по-голям практически опит в работата, свързана със студентите, отколкото с учениците или с работническата младеж. Оттук и повечето
непосредствени наблюдения върху българското студентство.
Заглавието на дискусията поставя ребром въпроса: слуги или борци. Но трябва да се отбележи, че макар да има класово разделение сред студентите (както в цялото общество), то не спомага все още да има две рязко обособени групи студенти. Между тях, като свързващо звено има една трета група – най многобройната, която все още не е взела открито ничия страна, доколкото неутралитетът е възможен днес. Тя е може да се каже групата на „необвързаните” студенти.
Ще се опитам накратко да характеризирам тези три групи: студентите – слуги, т.нар. „необвързани” студенти и студентите – борци.
Студентите – слуги могат лесно да бъдат разпознати сред останалите студенти. Те присъстват във всяка група и са подчертано активни в студентския живот. Обикновено те участват в някоя от казионните студентски организации – Студентски съюз, Студентски факултетен съвет, Студентски университетски съвет. Те са 100%-ови бюрократи. Те проявяват активност само по три линии: когато трябва да бъдат преизбрани в съвета, когато трябва да се покани някой известен реакционен политик, който да обясни колко хубаво би било влизането на България в НАТО и ЕС и колко свободни били сега студентите, за разлика от преди, когато властвал комунистическият тоталитаризъм. Третата и може би най-съществена линия, по която тези слуги-бюрократи действат, е пропагандата на аполитичност в университета – политиката вън от университета!- това е техният основен лозунг, който обаче съвсем не е насочен срещу политиката въобще, а само срещу дейността на такива опозиционни на властта организации като нашата. Те казват, че ние нямаме право да пропагандираме антивоенни идеи например, защото те са политика. Пълно право да пропагандират своите идеи имат само антинародните лакеи на неолиберализма, милитаризма и буржоазната диктатура.
Групата на „необвързаните” пък, както казах, е най многобройна. Тя нито активно служи на системата, нито пък активно се бори срещу нея. Тя е основният продукт на системата. Тази система притъпява класовото им съзнание по всякакъв възможен начин: телевизия, вестници, радио, компютърни игри, дискотеки, филми, книги и т.н. Тя ги учи да бъдат кротки и аполитични, тя ги учи да нямат мнение по никой общественозначим въпрос, да притъпят любовта си към родината и да заживеят в един измислен свят на самодоволство, лицемерие и лъжа. Ето това е културен колониализъм в действие! Той работи почти безотказно в България, превръщайки младите хора, най активната част от народа, съвестта на нацията, в стадо бездушни овце. Политиката е нещо лошо, мръсно, комунистическо, тя не е за вас – така ги учат нашите реакционни преподаватели. А десните политици открито заявяват – „времето на студентските революции (т.е. времето, когато се разрушаваше социалистическата система) свърши. Сега студентите трябва да посещават кръчмите и дискотеките, а не протестните шествия, организирани срещу антинародната политика на българските управляващи. Така, обективно, със своето бездействие „необвързаните” спомагат за осъществяването на икономическа, политическа и културна реакция в нашата страна.
Групата на студентите - борци срещу неолибералния геноцид, борци за свят без частна собственост, класи и държава включва голяма част от хората от „23 Септември”. Засега още не ни е по силите да работим целенасочено и постоянно със студентите, но се стараем да правим това поне с нашите колеги.
Ние работим с тях по три линии:
- разобличаване на сегашната система във всичките й проявления и особено по отношение на това, което приказват реакционните преподаватели в университета;
- разобличаване на митовете за миналото и особено за тоталитарните години, както и на митовете за светло бъдеще на България като част от НАТО и ЕС, под контрола на МВФ, с американски военни бази на наша територия и с право на продажба на българска земя на чужденци;
- убеждаване колко е важно борбата да започне още от днес, колко е важно тя да се води активно и организирано и как участието на всеки един от нас – студентите в нея има огромно значение.
Чрез думите си ние опитваме да въвличаме нашите колеги и делата си – лепене на плакати за протестни антивоенни шествия, раздаване на листовки, пряко участие в митинги. За жалост всичко това все още се осъществява в съвсем тесен кръг от хора – в мнозинството си студентите дори не знаят за нашето съществуване, за съществуването на нашата опозиционна антиимпериалистическа група. Все още самите ние – апостолите, не сме достатъчно на брой, толкова, колкото да могат да обхванат с просветителската си дейност цялата студентска общност. Защото рано или късно в процеса на изостряща се класова борба, „необвързаните” студенти ще бъдат принудени да направят своя избор да бъдат слуги на старото, изгнило буржоазно общество или да станат борци за новия прогресивен обществен строй – комунизмът. И до голяма степен изборът им ще бъде повлиян от нашите действия до този решителен момент. А ние днес все още самите ние не сме станали напълно апостоли. Все още има да изминем дълъг път до нашето теоретическо, организационно и нравствено укрепване, преди да се наречем с гордост организация от революционери. Но „пътят е неуклонен и целта – безмилостно ясна” – великият български поет-революционер Никола Вапцаров пише: „попадна на хора и стана човек” – в този стих ние може и трябва да открием себе си и нашата цел. Ние трябва да станем ХОРА – напълно и изцяло, така че когато работим с някой „необвързан”, да направим от него ЧОВЕК – революционер. А ХОРА напълно и изцяло ще станем, когато се откажем и от последните си еснафски предразсъдъци, когато, както е казал Ернесто Гевара потреперваме от възмущение всеки път, когато в нашата страна, на Балканите или някъде по света се извършва несправедливост. А когато затрепери от възмущение целия свят, това ще бъде краят на тази прогнила империалистическа система.
ЩЕ ПОБЕДИМ, ДРУГАРИ!