Учителите и пазарната икономика
Проф.Велко Вълканов
Вече трета седмица учителите стачкуват Няма да кажа дали и доколко
искането им за по-високи заплати е справедливо. Ще кажа обаче, че това искане се отхвърля с достатъчно
несъстоятелни доводи.
Слушах преди няколко дни, в деня за парламентарен контрол, Петър Димитров, този удивителен министър,
който ни обясняваше защо не могат да дадат исканото от учителите увеличение. Били сме част
от Европейския съюз, което означавало, че трябва да се подчиняваме на действащите в него икономически
закони. И въпреки това цените на някои стоки у нас били, увери ни той, два пъти по-ниски от
цените на същите стоки в Европа — например петролът, пшеницата и др. Но господин министър пропусна
да отбележи, че ако цените на някои стоки у нас са два пъти по-ниски от цените на същите стоки
в ЕС, то цената на основната стока, стоката работна сила, е десет и повече
пъти по-ниска от цената на същата стока в ЕС.
Средната работна заплата на учителите у нас е около 300 лв. А колко е работната заплата на един
учител например в Германия? Помолих мои приятели в Германия да ми съобщят каква е работната
заплата на един учител при тях. Незабавно получих по интернет техния отговора: Lehrer starten mit ca.
2500 Euro (учителите започват с около 2500 евро), т.е. те получават
около 5000 лева.
При условията на пазарната икономика, продължи да ни поучава П. Димитров, цените се определят
не от субективни желания, а от обективния закон за търсенето и предлагането. Следователно, ако
има търсене на предлаганата от учителите стока работна сила, заплатите им ще скочат нагоре,
ако няма търсене на тази стока, заплатите им ще се смъкнат надолу. Това означава, че за да получат
увеличение на заплатите, учителите трябва да спрат да предлагат на трудовия пазар работната
си сила. В определен смисъл те така и постъпиха: обявиха стачка, т.е. отказаха да предлагат
своя труд, но въпреки това заплатите им не скочиха нагоре.
Очевидно е, че някои министри не са в състояние да преодолеят мисленето си на квартални бакали.
Те не могат да разберат, че редица “стоки” като образованието, здравето и др. не могат да бъдат
подчинени на стихията на пазарната икономика, която се интересува не от благоденствието на хората,
а единствено и само от възможно най-високата печалба. Те не могат по-нататък да разберат, че
учителите не са търговци. Те са мисионери. Дори и при своите мизерни заплати те ще се върнат
в училищата, защото не могат да оставят децата си неуки. И в тази явно непазарна обстановка
активната намеса на държавата е повече от наложителна.
В едно отношение правителството има все пак право. Заплатите не могат да се увеличат, ако няма налични
пари. Невъзможно е да се печатат нови пари, защото това би означавало катастрофална
инфлация. Но кой е казал, че налични пари няма?
Нека надникнем в бюджета на държавата, за да видим за какво там са “скътани” нашите трудно спечелени
пари. Ще установим, че за нуждите на Министерството на отбраната са предвидени
милиарди левове. Ние отдавна вече нямаме отбрана. Имахме великолепна армия, която бе сведена
до размерите на публиката в един футболен стадион. Имахме и въоръжение, способно да респектира
всеки противник. Но макар че нямаме вече армия, че нямаме вече и въоръжение, разходи по отбраната
продължават да се правят. Тези разходи са толкова по-излишни, защото, първо, със закупеното
оръжие бихме могли да се отбраняваме най-много срещу някаква партизанска чета, и, защото, второ,
поне в близко време не се очертава опасността да бъдем подложени на въоръжено нападение от друга
държава. Купихме от Белгия някаква стара фрегата. Сега предстои да закупим от Франция хеликоптери
за 360 милиона евро и четири корвети за 750 милиона (по други данни за 1 милиард) евро. Чии интереси,
пита се, удовлетворяваме – интересите на българската държава, или на някои други държави.
Нашата държава прахосва милиарди долари заради чужди нам каузи. Престъпната война в Ирак
ни струва по непотвърдени данни 1 милиард и 200 хиляди долара (а е възможно да са много повече).
За войната в Афганистан плащаме 80 милиона долара годишно. САЩ настаниха свои военни части
у нас. За арендуваната от тях наша територия те няма да заплатят и лев.
Да преминем към наличните пари, заложени в нашата икономика. Отказаха да
обложат с данък хазарта — един бизнес, който, след като носи милиони и милиарди печалба на
определени лица, би могъл да донесе и някой друг милион на държавната хазна. Товарят ни непрекъснато
с какви ли не финансови тегоби, а проявяват цялото възможно снизхождение към безскрупулните бизнесмени
– очевидно не без полза за самите себе си.
В черната икономика също се крият милиарди левове. Не се решиха обаче да посегнат
на тях. Направиха един хилав закон — закона “Петканов”, възложиха изпълнението му на една още
по-хилава комисия - комисията “Кушлев” и резултатът е, разбира се, никакъв. Обещават ни като
бъдещо несигурно събитие някакви си 20 милиона, т.е. колкото ще ни струва и самата тази комисия.
Нека най-после се запитаме какво всъщност налага да имаме толкова голям бюджетен излишък.
Без риск за финансовата стабилност на държавата част от него би могла да се използва за посрещане
на някои неотложни социални потребности.
Трябва все пак да е ясно, че с намиращите се тук и там налични пари няма да се решат сериозните
проблеми на страната ни, включително и проблема със заплатите на хората от държавния сектор.
Ние остро се нуждаем от нови пари, които обаче могат да дойдат единствено и
само от производството. Но тъкмо производството ни е в бедствено състояние.
Всичките ни производствени предприятия бяха приватизирани при крайно неизгодни за нас условия.
Мотивираха приватизацията им с уж по-високата производителност, която те, вече приватизирани,
щели да постигнат. Не стана обаче нищо подобно. Почти всички предприятия бяха разложени на съставните
си части и продадени на изгодни за новите им собственици цени. Разгромени бяха и кооперативните
ни стопанства. Селскостопанска техника за милиарди левове беше унищожена или ограбена, а милиони
домашни животни бяха изклани.
Всичко това стана не при действащото правителство. То стана при правителствата на Филип Димитров
и Иван Костов. Но хората от действащото правителство проявиха глупостта да се съгласят да сърбат
попарата, която ония им надробиха. В това отношение особен упрек търпи ръководството на БСП.
Водено от неистовото желание да упражнява властта, то влезе в капана на създадената преди
него криза. Сега и да иска, то трудно би могло да осъществи необходимите положителни промени.
От двете му страни стоят партии, които няма да му позволят да постигне успехи, способни да го
реабилитират. По своята природа те са дълбоко враждебни на БСП.
Но така е, когато от двете злини си избрал и ... двете.
Статията е публикувана във в-к "Нова зора" на 16.10.2007