Светът си спомня жертвите на нацизма

 

Концлагерът Заксенхаузен – геометрически проверен образец на фабрика за унищожаване: лагерна болница, където извършвали опити с хората, газови камери, крематориум, имало е даже специален бункер за автоматизиране на разстрела – в тила. През Заксенхаузен са преминали почти четвърт милион души.

В зазоряващия се здрач на зимния студен 21 април 1945 година от плаца на концлагера Заксенхаузен в колони от по 500 човека под охраната на СС на запад се отправили повече от 30 хиляди затворници. Пеши марш, който влязъл в историята като „марш на смъртта”. Няколко хиляди загинали по пътя от студ и изтощение. Тези, които изоставали, бивали разстрелвани от охраната. Няколко хиляди от най-различни народности: евреи и цигани от различни страни на Европа, съветски военнопленници, немци, осъдени като противници на режима – последните жертви на нацизма.

Когато на следващия ден съветските войници влезли в Заксенхаузен, малцина могли да излязат да посрещнат освободителите. Останалите в бараките три хиляди пленници билки толкова измъчени, че конвоят просто ги захвърлил тук.

В бившата лагерна пералня сега е създадено нещо като актова зала. В нея отделно си припомнят за тези немци, които отказвали да воюват за нацистите: дезертьори и предатели. 30 хиляди смъртни присъди на свои войници е внесъл в съда Вермахта. За Людвиг Бауман напускането на фронта завършило в лагера и камерата за измъчване.

„Десет месеца аз прекарах в камерата на смъртниците, с белезници на ръцете и краката. Измъчваха ме, окачаха ме на стълб, заради това, че не издавах своите другари, които ме укриха. Всеки път, когато се сменяше охраната, аз си мислех: сега или ще ме пуснат, или ще ме убият”,- разказва бившият затворник.

„Освободиха ме войниците от Червената армия. За мен това беше спасение. Тогава аз си мислех: на мене те ще си отмъстят за всичко, което немците сътвориха в тяхната страна. Но те се отнесоха към мен човешки”, - казва Людвиг Бауман.

Вратата с надпис „Работата ви прави свободни” води към гарата, на името на която е наречен лагерът. На перона някога един след друг пристигали препълнени влакове, в лагера довеждали евреи от цяла Европа, Заксенхаузен бил последният пункт по пътя от Освиенцим.

На 27 януари – денят, когато съветските войници през 1945 година отворили вратата на лагера, името на който по немски е Аушвиц, по полски – Освиенцим, станал синоним на най-страшното престъпление в цялата човешка история, сега е Международен ден на паметта за жертвите от нацизма. До отварянето на вратата на Заксенхаузен тогава оставали още 84 дни.

URL:http://www.vesti.ru/comments.html?id=55153

27 януари
Международен ден на паметта на жертвите на Холокоста

Освиенцим. 40 хектара смърт

Брой на убитите евреи през Втората световна война в или по пътя за концентрационните лагери

Концентрационните лагери в Европа по време на Втората световна война

Митрополит спасява евреи в църквата