Добър ден, Тъга!

 Проф. Велко Вълканов

            Изборите за 41-то Народно събрание приключиха.

            Без колебание ще кажа, че тези избори бяха най-безчестните в нашата най-нова история. Това бе една необуздана политическа вакханалия, в която изборните резултати бяха предварително натрапени. Свободният избор предпоставя равнопоставеност на участващите в тях политически партии и лица. Но каква равнопоставеност може да има между ония  партии, които хвърлиха в избирателната кампания натрупаните чрез кражби   милиони левове,  и ония, които нямаха възможност да отпечатат дори и един плакат. 

Изборите са държавна работа – чрез тях се поставят основите на целия държавен апарат. Ето защо всяка допусната  до участие в изборите партия трябва да има равен -  при това безплатен! -  достъп  до държавните медии  – радио и телевизия. Това, разбира се, не стана. Съвкупната буржоазия не позволи на трудовите партии да участват реално в изборите. Притиснати от своята бедност, партиите на трудовите  хора останаха свити в ъгъла. Повече от съмнителна бе и честността на тези избори. Порицаваха купуването на гласове, а не искаха да видят, че биват купувани цели партии.

            Предварително бе ясно, че изборите ще бъдат „спечелени” от ГЕРБ. Това се очакваше, доколкото ГЕРБ, както вече съм писал, е само второ издание на НДСВ. Писал съм  още, че с ГЕРБ Кобурга реализира своя план „Б”. Той, Кобурга, именно затова толкова неприкрито лансираше своя флигел-адютант – за да може, след като претърпи програмирания си провал,  да се опре на него. Не за първи път царе са използвали царедворците, за да спасят себе си. И видяхме, че стана точно  това: НДСВ се възпроизведе в ГЕРБ.  Възпроизведе се като синдром, възпроизведе се и като брой на народните представители.          

Трябва заедно с това да  видим, че успехът на ГЕРБ е по-скоро повърхностен, отколкото  дълбочинен. От  близо 7 млн избиратели (точно 6 884 271)   в изборите участваха около 50%, от които пък ГЕРБ получава около 40 процента. С други думи ГЕРБ получава доверието на приблизително една пета от всички избиратели в страната.   Не виждам следователно основание за един прекалено вирнат нос.

Във всички случаи не предсказвам щастливо бъдеще на ГЕРБ и на неговия лидер Бойко Борисов.

Между десните и левите партии има една твърде съществена разлика: докато левите партии имат кауза (идея), която им придава една относителна трайност, десните партии имат единствено  взаимно изключващи се интереси, които предопределят провала им. Именно поради това и СДС, и НДСВ  толкова  бързо  се разпаднаха.    Неизбежно е  разпадането и на ГЕРБ. Едва дошли на власт, неговите членове ще поведат жестока вътрешновидова борба, която ще доведе до силни центробежни движения. Партиите на интереса са, общо взето,  партии еднодневки.

Не виждам в ГЕРБ и хората, които могат да решат проблемите на страната. След като Б.Борисов е най-добрият, можем да си представим какви са тия под него. Там има, разбира се, и някои почтени лица (Вежди Рашидов), но една само почтеност на няколко души е недостатъчна.

Освен това ГЕРБ е подобно на НДСВ подчертано лидерска партия. С повяхването на лидера, няма как да не повехне и неговата партия. Ореолът на Симеон рухна, рухна и партията му.  Във всички случаи ще рухне ореолът и на Б. Борисов, което означава, че във всички случаи  ще рухне и ГЕРБ.

Няма да скрия, че не изпитвам доверие към професионалните качества на Б. Борисов. Не се отказвам от твърдението си, че той е един измислен персонаж. Издигнат  от Симеон, а   след това поет  от медиите, Борисов се възрадва  на един изцяло съчинен престиж. Зад красивия параван, скалъпен му от журналистките, няма никакви реални негови професионални успехи. Като главен секретар на МВР той не постигна нито един съществен успех в борбата срещу престъпността. Нито един съществен успех не постигна  той и като кмет на София.

Не изпитвам доверие и към морала на Б. Борисов. Непоносими са ми ония, които довчера верни членове на БКП, днес неудържимо хулят комунистите. Недостойна е и тази спекула с гибелта на дядо му, убит, както твърди той, от комунистите.  Едва сега ли той се сети, че дядо му е станал жертва на лошите комунисти? Не вярвам на хора, чийто морал се проявява според обстоятелствата.

България я очакват нерадостни дни -  дни  на болка,  на измамни очаквания, на социална тъга.

Добър ден, Тъга!

Статията е публикувана във в-к "Дума" на 7 юли 2009 г.