Театърът на марионетките

                                                     Проф. Велко Вълканов

         Прието е  на всяко ново правителство да се предоставят  100 дни управленски комфорт. През тези сто дни към правителството трябва да се прояви определена  търпимост. Не е изключено първите впечатления от дейността му да се окажат погрешни и следователно несправедливи. Ето защо – такова е правилото, формулирано от дълголетната практика – трябва да изминат поне сто дни, за да може, от една страна, правителството да докаже своята управленска жизнеспособност, и за да може, от друга страна, да узреят достатъчно добре основанията за една сериозна критика на неговата  дейност.

Това правило трябва естествено да се приложи и спрямо образуваното преди два месеца правителство на г-н Бойко Борисов. Но ще призная, че поне за мен става невъзможно да изчакам края на тези сто дни. Сред управляващите наблюдаваме прояви, някои от които дори  направо плашат. Не искам с мълчанието си да ставам техен съучастник.

Още в първите си дни контролираното от новото правителство парламентарно мнозинство ни изуми със своето решение да лиши някои  народни  представители от конституционно предоставените им правомощия. Ония народни представители, се казва в  новия Правилник за организацията и дейността на НС, които са били свързани с някогашната  Държавна сигурност,   не могат да бъдат избирани в определени комисии, да бъдат членове на международни делегации и пр., и пр. Съвсем малко остава същите тези  народни представители да бъдат лишени и от правото да гласуват някои  закони (например закони, свързани с националната сигурност).

Силно смущава по-нататък небивалият правителствен шум, свързан с оценката на предишното правителство. Предишното правителство било, оказа се, съставено само от престъпници.  Новото правителство не може, разбира се,  да остане безучастно към несъобразените със закона прояви на хора от предишната администрация. Но крайните оценки за всекиго, включително и за ненавистни някому  министри, трябва да се предостави все пак на надлежните държавни органи, в случая на органите на съдебната власт. След като представи съответните материали на  съдебната власт, правителството трябва да  прояви максимално сдържано отношение към инкриминираните случаи. Иначе то с основание ще бъде упрекнато, че преднамерено създава предубеждение спрямо обвинените в незаконосъобразна дейност лица.   В някои случаи вдигнатият от правителството шум е  и оскърбително  неадекватен. С две боядисани в ръждиво розов  цвят  коли (какъв ужас!) то ни занимава вече седмици наред.

Изобщо погледът на новото правителство е обърнат повече назад и съвсем малко напред. Доколкото пък е обърнат напред,  той издава изненадваща некомпетентност. Правителството оставя впечатлението, че не знае какво да прави с предоставената му власт. Очевидна е липсата на предварително изработена програма за действие, каквато програма трябва да има всяка партия, изправена пред перспективата да поеме управлението на страната.  Състоянието на управленска безпомощност  силно пролича и в срещата на премиера Борисов с Владимир Путин.  В тази среща  г-н Борисов участваше с един блуждаещ в празното поглед.  Той  нямаше нито подготвени въпроси, нито подготвени отговори, което е съвършено недопустимо за един правителствен ръководител.

Ще кажа обаче, че всички тези прояви на правителството, колкото и да са неприемливи, не създават основания за изживяването на особен страх. Те могат да бъдат обяснени с естествената за новаците в държавното управление неопитност.  Ще натрупат опит господа управленците и държавната машина ще заработи в нормален ритъм. И все пак основания за изживяването на сериозен страх съществуват.  Тях откриваме в  поведението на  парламента група на ГЕРБ, която е конституционната опора на правителството.

Правителствената партия ГЕРБ има в Народното събрание 116 народни представители. Са ли обаче те наистина 116 народни представители, т.е. 116 народни представители, всеки от които притежава собствена мисъл,  собствена воля и собствено отношение към решаваните в Народното събрание   въпроси?  Силно се боя, че тези 116 народни представители нямат нито собствена мисъл, нито собствена воля, нито собствено отношение към парламентарно решаваните проблеми на страната.

Внимателно наблюдавам депутатите от тази парламентарна  група. Те са компактна маса, която именно и като маса се проявява. Те под строй влизат в парламентарната зала и под строй излизат от нея.  От първия до последния звънец на председателстващия заседанията на НС те стоят мирно, кротко и … апатично на определените им места. Никакво пропукване в редиците им. 

Това мъртвило в парламентарната група на ГЕРБ силно проличава  в петъчния ден  – деня за парламентарен контрол.  Този ден министри отговарят на поставени от отделни народни представители въпроси. В разгърналия се диалог между питащия народен представител и отговарящия министър останалите народни представители не могат да се включат. Повечето от тях нямат дори никакво отношение към съдържанието на този  диалог. Парламентарният контрол е адресиран всъщност не толкова до тях, колкото  до обществеността. Гражданите именно трябва да чуят това, което казват  министрите  в отговор на депутатските питания. Народните представители, които нямат отношение към диалога между даден народен представител и даден министър, биха могли следователно  да оползотворят  времето си, като отидат в библиотеката на НС, за да извлекат свързана със законодателната им дейност полезна информация или да  отидат  на срещи  със своите избиратели, за да се запознаят с техните проблеми.  Но не, всички те до един остават в залата, показвайки по този начин  една доведена до абсурд дисциплина. Наредено им е да стоят в залата и те – живи или мъртви -  ще стоят там.

Изправяме се пред странния следователно  факт,  че ГЕРБ няма всъщност 116 народни представители. Всички тези 116 народни представители са сведени до един народен представител, доколкото има не 116 мисли, воли и отношения, а една  единствена мисъл, една единствена воля и едно единствено отношение – мисълта, волята и отношението на лидера, фюрера, водача. Всеки един от тези 116 народни представители не притежава собствена стойност. Той с нищо не обогатява духовното пространство в Народното събрание. Той е съвършено безполезен. Той трябва само да придаде допълнителна плътност на сивата, неидентифицируема маса, наречена парламентарна група на ГЕРБ. Той не е представител на народа, той е представител на първия и единствения в ГЕРБ – г-н Бойко Борисов. Колко завладяващ е примерът на стария, но в редица направления вече и  нов Хитлер!

Неизбежен е изводът:  не 116 души ще решават нашите проблеми, а единствено и само лидерът на ГЕРБ г-н Бойко Борисов. Всички останали са само слепи изпълнители на неговата воля. Как трябва да се нарече една такава система на държавно управление? Най-меката дума е  авторитаризъм. По-тежките думи ще  чуем в близкото бъдеще. Тръпнещ очаквам да ги чуя.

Не крия, че този театър на марионетките силно ме плаши, че силно ме плаши и кукловодът – онзи, който дърпа конците на марионетките. Не ми е известно в историята да има кукловоди, които да  не са оставали след себе си сълзи  - изплакани и неизплакани.  

София, 13 септември 09 г.