|
|
Токов удар - раздържавяване в електроснабдяването
Д-р юp.н. Иван Аладжов
Подържането на необмислената и антисоциална приватизация на електроразпределението доведе и у нас до поредния нов ценови удар за консуматорите, гарниран с радикално понижаване на качеството на електроподаването и постоянни некоректности при отчитането и фактурирането на сметките за ток в цялата страна. Така българските потребители вече заплащат най-скъпия ток на Балканите, а може би дори и в цяла Източна Европа, без да се отчита последното увеличение за 2007 г. с над 10 %. Но и с него отровният списък на безобразията не е изчерпан. Освен всичко това — гражданите на Република България все по-често са принудени да отделят от мизерните си заплати за закупуването на нови електроуреди, поразени от токовите удари на иностранните ни електроснабдители. А фактите повече от красноречиво сочат, че никъде по света либерализациите и раздържавяването в този снабдителен сектор със силно социално измерение не предизвикват трайно поевтиняване на цената на електричеството и подобряване на качеството на електрозахранването, а водят точно до обратното.
След харизването на БТК само за около ? от реалната стойност, бившето морално и политически амортизирано правителство на Сакскобурготски преди 2,5 години набързо разпродаде още един от големите национални отрасли - електроснабдяването. Този сектор, изграден изцяло с български средства и работещ винаги на печалба, внасяше значителни приходи в държавния бюджет и с това изпълняваше важни социални функции. Но обществото и до сега е поставенo в неведение кое наложи доходоноснo държавнo предприятиe да се преотстъпва на чуждестранни собственици и да печели днес за тях. Необяснимо е защо България, която сама построи своята енергийна база, бe обявена за неспособна дори само да я експлоатира.
Безкрайните приватизации у нас не са ли по-скоро резултат от сервилността на управляващите да обслужват интересите на транснационални корпорации, които се стремят да присвоят печелившите индустрии навсякъде по света!? Управниците ни са длъжни да обяснят на обществото защо решиха, че българската електроразпределителна система, строена и управлявана от българи в течение на десетилетия, днес обезателно трябваше да стане собственост на чуждестранни компании и да работи за тяхното благоденствие, което направиха и с БТК и с голяма част от водоснабдителните предприятия.
Електроснабдяването е отрасъл, който произвежда жизнено необходимa услугa за всеки и винаги и навсякъде е в състояние да носи голяма печалба. Но в същото време създава и възможности за ценово изнудване на потребителите, които не остават незабелязани от хищния частен бизнес. Досега монополът в електроснабдяването е бил под строг ценови контрол, при ангажимент на държавата да доставя ел.енергията за всеки на достъпни цени. А дерегулацията на отрасъла замени обществения монопол с частен олигопол от ограничен брой регионални доставчици, които според теоретиците на неолиберализма ще бъдат принудени от конкуренцията да повишават качеството и да понижават цената на предлаганата услуга. Това обаче е невъзможно, защото те бяха оставени да функционират като регионални частни монополи. А както знаем, няма нищо по-лошо от частните монополи.
Но и практиките по света не потвърждават подобна хипотеза на неолибералните апологети. Навсякъде, където бе проведена приватизация в електроснабдяването, цените на тока се повишиха, без подобрение в качеството. Тоталното разминаване между твърденията и действителността показва, че не става дума само за грешка в теорията, а за преднамерена обработка на обществените представи.
Основният момент в тази манипулация е хиперболизирането на ролята на конкуренцията и премълчаването на основния закон на пазарната икономика - стремежът към максимална печалба на всяка цена. Този закон доминира над механизма на конкуренцията и винаги я елиминира, когато е възможно максималната печалба да се постигне без конкурентна надпревара, а чрез договорености.
Класически прояви в това отношение са ценовите споразумения между конкуренти, ценовата дезориентация на потребителите, забуленото зад «фирмена тайна» ценообразуване, както и безбройните търговски трикове за ценова манипулация на клиентите. С тези евтини трикове електроенергията по този начин се превръща в продукт, подлежащ на произволни ценови спекулации, които засягат косвено не само обикновените граждани, но и останалите производители, защото неоправданите покачвания на енергията оскъпяват производството в засегнатата страна и правят продукцията й по-малко конкурентноспособна на международните пазари.
Негативните резултати от приватизацията на електроснабдяването са вече налице и в Западна Европа.
Нека тук да разгледаме най-напред какво стана в Германия след старта на дерегулацията на електроенергийния бранш през 2000 г.
Характерна за този отрасъл в Германия до този момент беше децентрализираната структура от голям брой регионални електроснабдителни дружества. С началото на реформата те бяха принудени да отворят своите електропреносни мрежи за нови доставчици на ток. Създадена беше и борса за ел.енергия, както и държавен контролен орган, който обаче и до днес си остана със силно ограничени правомощия. «Реформата»започна с истерична медийна атака от реклами и обещания от страна на политиците и бизнесът, че либерализацията на пазара е единствения път към понижаване на цените. И действително — за кратко време се появиха голям брой допълнителни доставчици и в борбата за клиенти цените се занижиха за кратко с 15 % за домакинствата и дори с 25 % за индустрията. Не след дълго обаче тарифите започнаха неотклонно да растат. Днес те вече достигат увеличение от приблизително 100 % за промишлените потребители и за домакинствата спрямо началото на дерегулацията. А през 2007 г. последва поредния ценови скок от +7,5 % до +34 % в зависимост от региона и снабдителя. Цената на тока в Германия вече гони 0,20 Евро/Квтч. за домакинствата (като преди дерегулацията цената плуваше около 0,13 €/Квтч.), а за индустриалните потребители електричеството остава по-евтино (под 0,10 €/Квтч). В същото време значително намаля и броят на доставчиците. Само 6 години след началото на „реформата“ над 90 % от този най-голям европейски пазар за ток вече е разпределен само между четирите гиганта — E.ON, ENbW, Vattenfall и RWE. Тези концерни са и основните газоснабдители в страната. По този начин те образуват олигопол, който произволно повишава цените на енергията в Германия. Останалите 10 % от пазара за ток се контролират от регионални монополисти, които също пропускат чужда ел.енергия по своите мрежи само срещу неоправдано високи такси. Така реално се отнема пропагандираната от инициаторите на дерегулацията възможност за свободен избор и смяна на електроснабдителя за клиентите. Затова и в Германия много малко потребители са сменили ел.доставчика си.
Вече се е стигнало до там, че инстанциите за защита на потребителите след поредното повишение на цената на тока и газта посъветваха консуматорите да не плащат вече надценките, тъй като няма никакво икономическо основание за тях.
Повишението на цените води естествено и до бум в печалбите на концерните. За 2003 г. печалбите само на EnBW са се повишили с 27 % за една година, а домакинствата в страната са били ужилени с над 5 милиарда евро годишно от допълнителни разходи само за ток!
Доводите, с които електрокомпаниите оправдават ръста на цените, са два - поскъпването на енергоносителите и разходите за рехабилитация и модернизация на мрежите. Това обаче е само половината истина. Няма причина за повишение на таксите например за транзитиране на енергия, след като през изминалите години компаниите от бранша рязко съкратиха инвестициите за разширение и модернизация на електрическите преносни мрежи. А резултатите от тази късогледа политика на печалбарство не закъсняха. Вследствие на закриването на много от резервните, паралелни далекопроводи се стигна до множество сривове в електроподаването на Германия — през ноември 2005 г. около Мюнстер загаснаха светлините за половин милион души в продължение на 10 дни, а през есента на 2006 г. подобен срив на електроподаването във ФРГ предизвика верижна реакция в цяла Западна Европа и спря тока на десетки милиони граждани чак до далечен Лисабон. Вследствие на неоправданото перманентно увеличаване и недопустимото явно договаряне на цените за енергията на основните играчи на немския пазар им бе наложена глоба от около половин милиард евро през 2006 г. А у нас тези псевдо-глоби са съвсем символични и не надхвърлят дори 10 000 евро, благодарение на нашенските «отговорни» нормотворци, създали един дефектен от самото начало енергиен закон.
Всички тези практики дават пълното право на германските специалисти в твърдението им, че дерегулацията на отрасъла е един типичен пример за разминаването между теорията за саморегулиращите се пазари и реалността.
Подобни драстични противоречия между обещания и практически резултати се наблюдават и във Франция. След Втората световна война там се извърши мащабна национализация, в резултат на която бе създаден гигантския държавен електромонопол — EdF. Той функционира успешно близо половин столетие. Но въпреки отрицателният опит на Германия и под натискът на Брюксел, Франция също взе решение да либерализира своя електропазар през 2003 г. Негативните ценови последици от това решение вече и там са на лице, с 50 % поскъпнаха вече цените за индустриалните потребители. А ценовия удар и срещу дребните потребители дебне при смяна на доставчика. Като причина за това във Франция се дава недопустимото договаряне на цените между електроразпределителите, вследствие на липсващ ефикасен контрол срещу тази всъщност недопустима, но трудно доказуема практика.
Приватизацията събужда големи апетити и чуждестранните инвеститори започват битката за неговото завладяване. Това доведе до бум в цените на акциите на някои от участващите концерни, които на всякаква цена изкупуват конкуренти, а това вече е довело част от тях до ръба на свръхзадлъжнялост.
По подобни причини при бурното раздържавяване на френския и германския Телеком през 2000 г. те претърпяха страхотен борсов срив от около 90 %, а с това бяха унищожени и спестяванията на милиони граждани, подведени от нереалните реклами и обещания на бизнеса и на политиците за печалби, да закупят от тези т.н. “народни акции”.
В разгорялата се битка за френския пазар ЕdF има амбицията да запази на всяка цена позициите си на най-голям ел.производител и доставчик в страната. Предпоставките за това са добри, тъй като ЕdF произвежда най-евтиното електричество в Западна Европа — 80 % се добиват в атомни централи. А чрез създаването на дъщерна фирма ЕdF запазва и монопола си върху преносната мрежа, с което гарантира възможността си и в бъдеще, вече като частна компания, да влияе при ценообразуването на тока във Франция.
Въпреки либерализацията на пазара и във Франция цените на електроенергията се увеличават. Причините за повишението са най-различни — като се започне с нарастващото потребление на електроенергия при недостиг на резервни мощности, мине се през огромните разходи за изкупуване на конкуренти (само ЕdF до сега е похарчила за това над 7 милиарда евро) и се завърши с недопустимото договаряне на цени между производителите и неефективния контрол върху подобни незаконни практики.
В резултат — недоволни от приватизацията са вече дори и големите индустриални консуматори, а обикновеният потребител се чувства направо изнуден от повишенията. Постоянно нарастват оплакванията на клиентите от новите условия на «свобода на избора», но на значително по-високи цени.
Индустриалните потребители охарактеризират дерегулацията като «либерализация с отрицателни последици». Те критикуват, че снабдителите и тук са се превърнали във фактически олигопол, който е създал манипулируем в тяхна полза пазар за енергия и на абсолютно спекулативно ценообразуване. Във Франция вече всички усещат липсата на предсказуемостта и на ниските цени на бившия държавен монополист.
Според Yves Salase, президент на фондация Copernic, с нищо не е оправдана приватизацията на ЕdF. Въобще сред специалистите във Франция е широко застъпено мнението, че с разпродажбата на ЕdF френския народ бива лишен от най-ценната общодържавна собственост, без от това да може да се очаква каквато и да е полза за обществото.
Не по-различна е ситуацията и в Италия. Вследствие на либерализацията и в тази страна, бившият държавен монополист ЕNEL, който със своите над 50 % все още е пазарно доминиращ, затвори или продаде абсолютно необходимите за редовно електроподаване, но нерентабилни резервни централи. В Италия това доведе до остър недостиг на ел.енергия, което през изминалите години предизвика множество повсеместни сривове в електроподаванете, а страната вече се нуждае внос на електричество. Последва и задължителното покачване на цените на тока, като те вече са едни от най-високите в Европа. Така частично приватизираната ЕNEL повиши значително печалбите си само за 2004 г. с 12 % до 11 милиарда евро.
Парадоксално се възприема и фактът, че ръстът на цените се извършва паралелно с намаление на разходите на компаниите за производство и разпределение на енергията, въпреки затварянето на стари губещи централи и на нерентабилните резервни далекопроводи и централи и драстичните уволнения на персонал.
В Англия, която от 1990 г. е с тотално раздържавено, разпокъсано на малки, регионални производители, електроснабдяване, тези съкращения обхващат вече 2/3 от всички заети в бранша. И въпреки това там цената на електричеството винаги е била поне с ? по-висока от тази на бившия френски държавен монополист — ЕdF. А 40 % от английските ел.производители, въпреки значително по-високите потребителски цени са постоянно на ръба на фалита. Британския модел на раздържавено електроснабдяване копира изцяло американския модел на разбити на малки единици регионални снабдители на енергия и на телекомуникации.
Винаги след началото на приватизацията се отбелязва систематично намаление на инвестициите за строеж и поддръжка на резервни мощности и паралелни далекопроводи, които са нерентабилни, но абсолютно необходими за надеждността на енергийните системи срещу сривове, подобни на този от лятото на 2003 г. в североизточните Съединени Щати, когато в продължение на едно цяло денонощие изгаснаха светлините за 50 милиона американци.
Съществуват и сериозни подозрения, че след приватизирането на сектора частният бизнес, притиснат от конкуренцията и от ламтежа за повишаване на печалбата, ще съкрати инвестициите в надеждността дори и на атомните централи. Не остават скрити и опитите за прехвърляне на скъпото съхранение на отработеното ядрено гориво в задължение на държавата и запазване в частния сектор само на доходната експлоатация на атомните електроцентрали.
Подобни користни практики се наблюдават навсякъде в раздържавената икономика, която се ръководи не от стремежа за задоволяване на реалните потребности на обществото, а от мисълта как да се използва търсенето, което тези нужди създават, за повишение на печалбата. В това отношение няма никакви задръжки да се използват и спекулации на границата или дори отвъд закона. Така например през 2001 г. в бастиона на частната инициатива — САЩ електропроизводителите в Калифорния изкуствено предизвикаха остър дефицит на електроенергия. Под претекст за уж предстоящ ремонт от мрежата бяха извадени редица централи. Същевременно голямо количество електричество бе изнесено за дъщерни фирми в съседни щати. Тази енергия незабавно бе реекспортирана обратно в Калифорния, но на значително по-високa ценa, тъй-като вносът не подлежи на ценовия контрол в щата. Резултатът бе огромна печалба в размер на десетки милиарди за участващите концерни само за броени дни. По отношение на тези нелоялни практики американския икономист и публицист Поул Кругмън възмутено постави въпроса в общественото пространство: «Как бе възможно по сред бял ден да се допусне извършването на този пладнешки грабеж в размер на 30 милиарда долара?»
Независимо дали в Германия, Франция, Италия, Англия, САЩ, Канада, Бразилия или Австралия фаворизираният от заинтересованите неолиберален модел за отворен електроенергиен пазар никъде по света не доведе до обещаното трайно понижение на цената на тока. Приватизациите в този отрасъл навсякъде предизвикаха експлозия на цената, която е изцяло за сметка на потребителите и на останалата част от производството.
Повече от наивно е тогава да се очаква, че България ще бъде щастливото изключение в това отношение. По-скоро е сигурно, че приватизацията в електроснабдяването ще продължи да генерира ценови шокове за средностатистическия българин, който, за разлика от западноевропейците, не получава средна заплата от над хиляда евро. След като българинът бе принуден да ограничи до крайност потреблението на вода, отопление, телефон, книги, културни мероприятия, транспорт, пълноценни храни и лекарства, той ще бъде принуден да изключи и без това не особено пълния си хладилник, поради непосилни сметки за ток или вследствие на това, че той ще бъде поразен от поредния токов удар по вина на алчните ни иностранни електроснабдители.
А това, което на мене не иска да ми светне е, докога ние ще се оставяме да ни лъжат и ограбват по такъв евтин и примитивен начин !? |
