За едно конфузно „тронно слово”

                                                      Проф. Велко Вълканов

Първото заседание на 41-то Народно събрание бе открито от г-н Андрей Пантев —  най-възрастния  народен представител. Трябваше да се очаква, че г-н Пантев, следвайки вече установената традиция, с няколко добре обмислени думи ще очертае проблемите, които предстои да бъдат решавани от народните представители. За съжаление „тронното слово” на г-н Пантев бе далеч от очакваното.

В своето неписано  слово (народните представители очевидно не заслужват усилието то да бъде написано),   г-н Пантев,  след като  подробно обясни как трябва да се ползва апаратът за  гласуване (лишавайки по този начин от всякаква тържественост акта на откриване  на първото заседание на 41-то Народно  събрание), намери за необходимо да поздрави Франция с нейния национален празник — 14 юли. Той изрази по-нататък   очакването си, че човечеството най-после е успяло да се офранцузи, което, признавам,  съвсем не ме въодушеви, защото,   подчинен на своя  прабългарски ген, аз упорито искам да  бъда българин, а не французин или някакъв друг.

Ще оставя настрана обаче  въпроса дали е подходящо при откриване на първото заседание на един български парламент  началните   думи да бъдат посветени на станалото в една друга държава събитие, колкото и значително да е то. За мен по-съществен  е въпросът  дали  ако откриването на първото заседание на нашия парламент бе съвпаднало със 7 ноември, г-н Пантев щеше да отбележи световноисторическото значение на тази дата. Ще призная, че въпросът ми е напълно риторичен, защото аз зная отговора: нямаше да го отбележи. Ако пък  би решил да го отбележи, щеше да направи това  в стила на г-н Гиню Ганев:  щеше да  подчертае ужасните кървави  събития  последвали тази мрачна дата, дело на страшните болшевики. Но ако е възможно да говорим за кървавите събития, последвали 7 ноември 1917 г., защо да не е възможно да говорим   за кървавите събития, последвали и 14 юли 1789 г. Кралят и кралицата на Франция бяха гилотинирани, гилотинирани бяха  почти  всички видни дейци на  революцията – Дантон, Робеспиер, Сен Жюст, Камил Демулен и   стотици, хиляди още участници в революцията. Якобинци избиваха жирондисти, жирондисти избиваха якобинци, а всички те заедно избиваха аристократите. Загиват и видни интелектуалци като например големият химик Лавоазие. А защо да не споменем и кървавата разправа с въстаналата Вандея и с другите контрареволюционни сили?  Във всички случаи не бива да  пропуснем и върховото постижение на френската революция — създаването на Империята, която, ръководена от Наполеон, тръгна  да заробва европейските народи, причинявайки гибелта на милиони хора. Установяваме следователно наличието на силно изявено историческо двуличие,  не лишено, разбира се, от политическа корист. Когато става дума за Френската буржоазна революция, всичко лошо се забравя, за да се изтъкне единствено нейното положително въздействие.  Когато обаче става дума за Октомврийската социалистическа революция става точно обратното — напълно се забравя  нейното наистина  световноисторическо значение, за да се  изтъкнат само наложените й от обстоятелствата прояви на жестокост. Няма, за съжаление,   революция, колкото и благородни да са нейните намерения,  която да е минала без жестокости. Извинете ме за богохулството, но ще кажа, че християнската революция, т.е. насилственото налагане  на християнската вяра по света проля много повече кръв отколкото  всички комунистически революция взети заедно. Само живо изгорените на клади нямат брой.

Накрая г-н Пантев поздрави партията ГЕРБ за нейната   изборна победа  и обеща аплодисменти за всеки постигнат от нея управленски успех. Хубав (и полезен в перспектива) пирует, но г-н Пантев нямаше право на него.  Застанал на трибуната на Народното събрание, той  трябваше да говори не от името на една или друга парламентарно представена партия, а  единствено и само от свое собствено име.

            В заключителните си думи г-н Пантев  запозна народните представители с някои от големите истини, до които е стигнал, извървявайки своя дълъг житейски път. От един  старейшина се очакват наистина  добре узрели мъдри думи.  И чуха народните представители някои тъкмо такива думи:

  — Не бъдете мили един към друг само когато сте в командировка в чужбина, ръкувайте се с политическия си опонент,  особено ако ви е приятел, дори и наоколо да се навърта партийният ви бос.

От утре можем да очакваме  бурни ръкостискания в парламента.

София, 14 юли 2009 г..