Траурно слово
на проф. д-р Велко Вълканов
в памет на Слободан Милошевич
Изпращам Ви словото, което прочетох в събота, 18 март, пред 500-хилядния митинг, състоял се пред сръбския парламент, в памет на Слободан Милошевич. Обърнете внимание на онова, което съм казал за Г. Димитров, защото в "Труд" се появи твърде невярно съобщение. Бил съм казал, че Милошевич е по-велик от Г. Димитров!?! Колко по-различно е онова, което действително съм казал в словото си! Място за сравнение между Милошевич и Димитров без съмнение има, защото и двамата показаха чиличена твърдост пред лицето на врага. Но Димитров се радваше на мощна международна подкрепа, подкрепа, която Милошевич нямаше. Благодарение на международната подкрепа Димитров бе спасен. Милошевич, постоянно сатанизиран от международните медии, не можа, за съжаление, да бъде спасен. Това ми дава основание да кажа, че в убийството му участваха не само съдиите от Хага, не само тъмните политически сили, които стояха зад Хагския трибунал, но и недостойните медии, подчинени на крайно реакционните, фашизоидни сили.Остава ни да тъгуваме, но не и да униваме.
Белград, 18 март 06 г.
Уважаеми другарки и другари, скъпи сръбски братя и сестри!
Събрани сме тук по повод преждевременната смърт на Слободан Милошевич. Скръбта ни е голяма - загубихме скъп приятел и другар. Но чувството на болка е примесено с чувството на гняв и потресение. Защото Милошевич не просто умря – той бе убит. Безсилни да го осъдят, тъй наречените съдии от Хага го убиха. Така те доказаха това, което отдавна знаехме – че те са не съдии, а наемни екзекутори. Искам обаче да кажа ясно и определено: убиха го чужди, но го предадоха свои. И това прави смъртта му още по-болезнена за нас. Палачите, другарки и другари, дами и господа, са не само жестоки. Те най-често са и много глупави. Те се надяваха, че като убият тялото на Милошевич, ще убият и неговия дух. Горчиво се измамиха. Причинявайки неговата смърт, те го изведоха на пътя, който води направо към безсмъртието. Слободан Милошевич влезе в историята на своя народ, за да остане там завинаги. От днес той ще бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава. Изправени пред тленните останки на големия син на сръбския народ, на всички балканските народи, на цялото славянско семейство, на човечеството, ние сме изпълнени не само с чувствата на болка, гняв и потресение, но и с чувството на гордост. Ние сме горди, че нашият приятел и другар Слободан Милошевич се изправи като титаничен Давид срещу зловещия Голиат – световния империализъм в лицето на САЩ и НАТО. В неравната битка той загуби живота си, но спечели велика морална победа – една победа, която е и наша обща победа. Няма да сгреша, ако кажа, че Слободан Милошевич повтори подвига на великия българин Георги Димитров, но за съжаление при много по-тежки условия. Фашизмът днес се очертава да бъде далеч по-страшен от фашизма от вчера. Това изисква да продължим борбата на Слободан Милошевич с удвоени усилия. Милошевич умря. Да живее Милошевич |
До главния редактор на в. “Труд”
г-н Тошо Тошев
Уважаеми г-н Тошев!
Във в. “Труд” от 19 март т.г. се появи съобщение със заглавие ”Вълканов: Милошевич по-велик от Димитров”. В самото съобщението можем да прочетем и следното: “Според Вълканов Милошевич надминал в борбата срещу фашизма Г. Димитров”.
Това съобщение грубо изопачава онова, което действително казах на траурния митинг в Белград
Изразявам дълбоко си огорчение, че един сериозен вестник като “Труд” можа да се окаже източник на подобна твърде некрасива дезинформация. Не зная кой журналист стои зад посочената по-горе “информация”, но той във всички случаи уронва доброто име на вестника.
Оставям на Вас да прецените как да постъпите в случая.
Прилагам пълния текст на словото, което произнесох на траурния митинг в Белград, заедно с ксерокопие на оригинала (ръкописа), от които четох словото си.
София, 20 март 2006 г.
С уважение,
проф. д-р Велко Вълканов
съпредседател на Международния комитет за
защита на Слободан Милошевич