Славееви трели на «кафяфия » президент:
Юшченко възпял в Израел батальона на СС «Нахтигал »!
На 15 ноември 2007 г.,
по време на посещението на президента на Украйна Виктор Юшченко в музея за Холокоста «Яд Вашем» в
Израел, един от ръководителите на мемориала Йосеф Лапид заговорил с него за Роман Шухевич – командир
на въстаническата армия (УПА).
Виктор Юшченко в Израел, фото AFR
Лапид, затворник от нацистки концлагер, впоследствие израелски министър, вицепремиер и лидер на голяма политическа партия, попитал, известно ли е на президента, че Шухевич през първите дни на Великата Отечествена война е оглавил лвовския погром, отнел живота на четири хиляди евреи.
«В този погром е участвал батальонът «Нахтигал», командир на който е бил героят на Украйна Роман Шухевич. Отрядите, които той командавал в УПА, са убили през войната хиляди човека. Ние сме задължени да доведем за сведение до Вас, господин президент, че ето на такъв човек вие присвоихте званието герой на Украйна» – казал ветеранът.
Юшченко отговорил, че не съществуват убедителни доказателства за съпричастност на Шухевич и неговите сподвижници в наказателни акции.
«Уверен съм, че Вие няма да намерите нито едно доказателство на своите думи. Нито един архив не потвърждава сега нито една акция от наказателен тип, в която са взели участие бойци на УПА или други подобни организации», - казал главата на украинската държава. Разбирам, че много неща от пропагандата от съветски тип има силата на стереотипи, но ние имаме право да говорим, че има друга истина”.
При това, отговаряйки на въпроси на представители на европейската общественост, Юшченко заявил, че Украйна и Израел ще изследват общата история, в това число Холокоста и дейността на ОУН-УПА.
Според думите на В. Юшченко, той се бил договорил с президента на Израел Симон Перес за създаването на съответна работна група (по материали на УНИАН).
Истината за зверствата на «славейчетата» може да бъде само една
Ще припомним, че сегашният «герой на Украйна» Р. Шухевич е бил завербуван от немското военно разузнаване под псевдонима “Тур” още през 1926 г., след което през 1929 г. той преминал обучение в разузнавателната школа във фашистка Италия.
През 1937 г. той напуснал Полша и се прибрал в Германия, където постъпил в специален курс при военната академия в Мюнхен, след завършването на който Р. Шухевич получил званието хауптщурмфюрер (капитан) от СС и станал офицер на вермахта.
През март 1941 г. в Краков започва формирането на батальона на СС «Нахтигал» (Славеи), който заедно с батальона «Роналд» влязъл в състава на диверсионния полк на Абвера «Бранденбург-800».
За командир на батальона от хитлеристите бил назначен немският офицер – обер-лейтенант Албрехт Херцнер, а от ОУН – Р. Шухевич.
На 18 юни 1941 г. Р. Шухевич провел клетва на бойците от «Нахтигал» – пред кръста и Евангелието те се заклели във «вярност до кръв» на фюрера.
След нахлуването на войските на нацистка Германия в СССР, през нощта на 30 юни 1941 г., бойците от «Нахтигал» устроили безпрецедентно клане в Лвов, отнело живота на няколко хиляди човека.
Много подробно зверствата на «славейчетата» били описани в цикъла статии «Холокоста по оуновски» на Максим Запорожец на страниците на вестник «Столични новини».
«Наказващите от «Нахтигал» през първия ден на изявите си в Лвов пред очите на хората разстреляли 15 човека, 12 демонстративно обесили на балкона на Лвовския оперен театър, много граждани били изведени в район, разположен до завода за мая и там разстреляни.
Според свидетелства на оцелели граждани, «славейчетата» в ролята на палачи на еврейското население повече приличали на касапи.
Както пише западногерманският изследовател Вили Брокдорф (W.Brokdorf. Geheimkomandos des zweiten Weltkrieges. - Munchen, 1967, s.126-127), нахлулите в града нахтигалци «захапали с зъби дълги кинжали, засукали ръкавите на мундирите си, държаха зареденото си оръжие. Техният вид бил отвратителен, когато те се нахвърлили върху града... Като бесни, оригвайки се громко, с пяна на устните и с изпъкнали очи украинците се носеха по улиците на Лвов. Всеки, който попаднеше в ръцете им, бил убиван».
Вторият свидетел, Хаим Голдуин, си спомнял:
«...Близо до ратушата тогава имаше пазар. Някаква жена
със сина си купуваше плодове. Нахтигалевците дойдоха до нея и грубо я блъснаха. Тя се обърна към
офицера на немски език с молба за помощ. Когато тя отвори чантата си, за да покаже документите си,
аз забелязах в чантата й стестокоп и разбрах, че тя е лекар. Офицерът (а той беше Роман Шухевич)
се развика и удари жената по лицето. На следващия ден на улица Коперник аз видях тълпа хора (евреи),
които «славейчетата» ескортираха. По улицата към затвора те водеха граждани, убивайки мнозина още
по пътя. От двора на затвора се чуваха изстрели...».
Еврейският погром във Лвов на «славеите» започнал на 30 юни и продължил през цялата първа седмица
на юли 1941 година. Още през първия ден на окупацията те започнаха да взривяват еврейските къщи и
квартири, да изгонват жителите им и да ги събират на площада пред Болшой театър. Били събрани няколко
хиляди мъже и жени, на които беше заповядано да мият площада без всякакви подръчни средства.
Около тълпата евреи стояли нахтигалци и оуновци и биели работещите. След това подгонили тълпата към
Замащин. От двете страни на пътя били построени в два реда наказателните войници и нанасяли удари
по своите жертви с палки и железни пръти.
Жестока разправа очаквала хиляди евреи на територията на затвора Бригидок. Очевидецът П. Лисевич: «През двата дни на 2 и 3 юли в двора на затвора Бригидок беше организирано клане. За убиването украинците използваха железни пръти и бухалки. От ударите се пръскаха черепите, а стените на затвора от страната на двора бяха опръскани с кръв и остатъци от разлетелите се на всички страни мозъци...».
Вестник «Вільна Україна»; на 13 ноември 1959 публикувал свидетелство на очевидеца на престъпленията на «славеите», украинеца Иван Брил: «На улица Линд спряха три камиона…от тях излязоха гестаповци. Застанаха по двойки на ъглите на уличката с автомати, насочени в прозорците на къщите.Други тръгнаха към стълбите… От къщите, в които влязоха палачите, се чуха изстрели. От прозореца на покрива се посипаха стъкла, върху паветата на улицата полетяха рамките на прозореца. По-късно отново…И отново…Тогава убийците изхвърлиха през прозореца седем (еврейски) деца»
Покрай затвора също било устроено клане. Жертвите убивали направо на улицата , удряли ги с железни пръти по главата с такава сила, че мозъкът се разхвърчавал, пътят бил залян с кръв и мозък. Децата убивали като им удряли главата в стената. На 2 юли бандеровка от ОУН подпалила синагогата в Темпен. Около синагогата събрали евреи, които пребивали до смърт, някои още живи ги хвърляли в огъня.
На 5 юли бандеровци събрали около две хиляди евреи на кортовете за тенис в района на улица Пелчинска, държали ги три денонощия без вода и храна, биейки ги постоянно. В продължение на една седмица от «славеите» и от местните бойци от ОУН-Б били убити повече от пет хиляди евреи и представители на полската интелигенция.
Според пресмятанията на украинския изследовател В. Чередниченко, през целия юли от ръцете на украинските полицаи в Лвов загинали седем хиляди граждани от еврейска националност. В числото на зверски измъчваните от «славеите» жители на Лвов били повече от 70 учени със световна известност. Сред тях членът на много академии в света Казимир Бартер, известният писател Тадеуш Бой-Желенский, академик Соловьов, професор Ян Грек, ректорът на университета Владимир Серадски, академик Антоний Цешчински, професор Тадеуш Туровски…
Всичко за периода на окупация в столицата Галиция от „свръх човеците” били унищожени повече от 140 хиляди евреи. Умрели и убити от немските окупатори и оуновци и заринати в района на Вулецките хълмове и на други места са над 200 хиляди мирни жители.
Останалите живи евреи от Лвов впоследствие били въдворени в гета и в Яновския концлагер. По-късно са пристъпили към тяхната планомерна ликвидация. Най-дълго от всички в Западна Украйна под немско-оуновска опека са били евреите – затворници от Яновския лагер.
Така че истината за действията на есесовците от «Нахтигал» може да бъде само една – това е било кървава разправа над беззащитното мирно население.
Поради тази причина президентът В. Юшченко не имал никакво право да заявява в лицето на затворника от нацистките концлагери И. Липиду, че не съществуват потвърждения за масовите зверства на подчинените на Р. Шухевич, преписвайки това на съветската пропаганда.
Както и че няма право да позори на международно ниво Украйна като страна – победителка над фашизма, издигайки в ранг на държавна политика курса на прославяне на нацистките наказателни отряди.
Политически наблюдател на прес-службата на ПСПУ Виктор Силенко
Превод Михаил Кръстев