В тази статия излагам изключително правдиви факти, които могат да бъдат проверени на място. Написах я, за да разкрия истината за някои съществени обстоятелства, които определени политически сили, в угода на своите интереси, често поднасят в невярна светлина.
Българските читатели, които са чували за Южна Осетия, предполагат, може би, че южноосетинците са такива сепаратисти, каквито са албанците в Косово. Те си поставят въпроса «По какво южно-осетинците се отличават от албанските косовари?» Наистина, по какво? Нима само с това, че осетинците – единственият европейски народ в Кавказ, са, както и българите, православни?
Много важно е да се разбере, че осетинците за разлика от косоварите не са сепаратисти.
Отправеното към Южна Осетия обвинение в сепаратизъм се появи в грузинската и западната пропаганда още през 1989 година, когато грузинските националисти поставиха въпроса за излизане от СССР. Това обвинение прозвуча парадоксално, защото народът на Южна Осетия тъкмо бе заявил волята си да не излиза от състава на СССР. То имаше за цел - при условията на пълна информационна блокада - да представи осетинците в неблаговидна светлина, за да ги лиши по този начин и от международна подкрепа.
Абсурд е наистина да се наричат сепаратисти тези, които не желаят разпадането на своята държава. Позволявам си да напомня научното определение на сепаратизма. „Сепаратизъм – това е стремеж към отделяне, към обособяване. За разлика от национално - освободителното движение сепаратизмът не отговаря на действителните потребности на общественото развитие, а изразява користните интереси на тесни слоеве от населенето, преди всичко на местната или на чуждестраннат буржоазия» (Кратък речник на политическите термини, Москва, «Политиздат») Това е точно казано. Излизайки от състава на СССР широките слоеве на населението от Грузинска ССР не спечелиха нищо. Напротив, те се оказаха в бедствено положение за разлика от процъфтяването, на което се радваха, когато се намираха в състава на СССР. От разпадането на Съветския съюз спечелиха само тесни слоеве от населението, а именно управляващата върхушка и народилата се тогава буржоазия. Сепаратистите имаха грузинско, а не осетинско поведение.
За разлика от Косово, което винаги е било част от Сърбия, Южна Осетия никога не е била съставна част на суверенната грузинска държава. Самата Грузия никога - до влизането си в състава на Русия - не е била единна държава - отново за разлика от Сърбия. Даже в състава на Русия тя е влизала на части. Осетия е влязла доброволно в състава на Руската империя през 1774 година като единно цяло (тогава още не е имало разделение на Северна и Южна Осетия). За да установи дали Осетия не се намира в някакво държавно подчинение, руският император изпратил в Кавказ нарочна комисия. Комисията установила, че «осетинците са свободолюбив народ и не са поданници на никого». А Грузия е станала част от Руската империя едва през 1801 година – 27 години след присъединяването на Осетия към Русия. Това обстоятелство е важно преимущество на Южна Осетия в спора й с Грузия. Такъв довод в спора си със Сърбия косоварите нямат.
Южната част на Осетия е била предадена в административно подчинение на Грузинска ССР след 1917 г. в резултат на волунтаристичното решение на ползващите се с голямо влияние в ръководството на СССР етнически грузинци като Сталин (Джугашвили), Орджоникидзе и Енукидзе. Това е станало - въпреки волята на народа на Осетия – чрез образуване на Южно-Осетинската автономна област в състава на Грузинската ССР през 1922 година. Следва да се отбележи, че самата ГССР не е била суверенна държава, а само част от територията на друга държава. Между Севера и Юга на Осетия никога не е имало държавна граница. За първи път тя се появила през 1994 година и то само като граница с Русия. Грузински граничари между двете части на Осетия никога не е имало, и дай Боже, никога да няма. Това е още една съществена разлика между Южна Осетия и Косово.
През 1990 година висшият законодателен орган на Грузия – Върховният Съвет на Грузия прие постановление, с което обявяви за незаконни всички органи на властта на територията на Грузия (а значи – и на техните решения), създадени след 25 февруари 1921 година (деня на съветизацията на Грузия). По такъв начин, самата Грузия в съответствие със собственото си законодателство, изведе Южна Осетия от своята територия, доколкото тя, както вече отбелязах, e влязла в състава на ГССР през 1922 година.
За разлика от Грузия, органите на властта нито на СФРЮ, нито на СРЮ, нито на Сърбия и Черна гора, нито, накрая, на Сърбия са приемали решения, извеждащи Косово извън юрисдикцията на Сърбия.
Позволявам си да се позова и на закона на СССР «Относно реда за разрешаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от Съюза на ССР» (1990 година). Съгласно чл. 3 и 4 от този закон «автономиите в състава на излизащите републики сами определят своята съдба чрез референдум». Така на Южна Осетия като автономна област в състава на Грузинска ССР бе официално предоставено правото да се определи – излиза ли от състава на СССР заедно с Грузинска ССР, или остава в състава на СССР, или пък се провъзгласява за суверенна държава. Макар че Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение, с което прекрати действието на този закон на територията на Грузинска ССР, това решение няма юридическа сила, тъй като през този период Грузия бе част от единната държава – СССР, което означава, че в случай на противоречие между законодателните актове на Грузинска ССР и законодателните актове на СССР действат законодателните актове на СССР. През този период субект на международното право e бил именно СССР, а Грузия е била само един от субектите вътре в СССР. Тя изобщо не е била суверенна държава.
В СФРЮ, първо, не е имало аналогичен закон, позволяващ свободно самоопределение на автономните области и, второ, Сърбия никога не е приемала решение да излезе от състава на Югославия - за разлика от Грузия, която излезе от състава на СССР.
В референдума за съдбата на СССР от 17 март 1991 г. народът на Южна Осетия се изказа са запазването на СССР. Следва да се отбележи, че този референдум се състоя два месеца след започналата от Грузия война срещу Южна Осетия (6 януари 1991 година). Президентът и Върховен главнокомандващ на СССР Михаил Горбачов, който пое курс към разрушаване на оглавяваната от него страна, поощряваше извършваното от Грузия въоръжено насилие над Южна Осетия.
На 17 март, в деня на Всесъюзния референдум, грузинският обстрел на нашата територия беше особено интензивен - за да не могат хората, от страх да не загинат, да не отидат до местата за гласуване. Това бе тежко международно престъпление, за което обаче никой не понесе наказание. Но въпреки ураганния огън мнозинството от жителите на Южна Осетия, имащи право на глас, отидоха в избирателните участъци и гласуваха за запазването на СССР. Самият аз трябваше за втори път в своя живот да гласувам. Отидох до избирателния си участък в Цхинвали и гласувах, макар че наоколо имаше взривове, а близо до мене летяха куршуми. През този ден много хора загинаха. Нима е справедливо да се наричат сепаратисти хора, които така силно не искат да се отделят от своята държава?!
Макар че повече от 70 процента от участниците във Всесъюзния референдум гласуваха за запазването на СССР, процесът на разпадане набираше сила.
Ръководството на Грузия взе активно участие в този процес. Към септември 1991 г. грузинците изгориха 86 осетински села. Някои от тях (Хелчуа, Тлиакана и др.) бяха изгорени заедно с мирните им жители. Провежданата от Грузия политика на изгорената земя и изтребване на мирното население от осетинска националност по нищо не се отличаваше от поведението на Хитлер на окупираните от нацистите територии, а също така и от поведението на АОК след извеждането на сръбските въоръжени сили от Косово. Следователно именно Грузия беше сепаратист по отношение на Съветския Съюз, именно тя извърши срещу противниците на сепаратизма в Южна Осетия такива действия, които албанските сепаратисти в Косово извършиха и вършат срещу сърбите, които също, както и осетинците, не желаят разпадането на единната държава.
В края на 1991 година СССР все пак се разпадна. Съюзните републики се обявиха за независими държави. През 1992 година в Южна Осетия, както бе и предвидено в закона на СССР «Относно реда за разрешаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от Съюза на ССР», а също в съответствие с международно признатото право на нациите на самоопределение, отново беше проведен референдум, на който преобладаващото мнозинство от населението се изказа за независимост на Южна Осетия, но за оставане в състава на Русия.
На 29 май 1992 г. беше провъзгласена независимостта на Южна Осетия. Този акт не може да се смята за сепаратистки, тъй като самата Грузия, както отбелязах, през 1990 г. законодателно изведе Южна Осетия от своя състав. При това през този период Грузия не беше призната от международната общност, не беше член на ООН. Тя беше призната малко по-късно и то по спешност, в нарушение на установената в ООН процедура и с игнориране на съюзното законодателство за излизането на съюзните републики. Нейната територия беше оформена, след като Южна Осетия, следвайки изразената чрез референдума воля на своя народ, вече бе обявила своята независимост и юридически закрепи правото си на самоопределение. Южна Осетия не може да се смята за сепаратистка още и защото актът за независимост беше приет, след като Грузия и морално-политически извади нейния народ от своя състав – тя го третираше не като свой, а като чужд народ. Грузия изгори повече от сто осетински села, физически унищожи от хиляда до две хиляди осетинци само на територията на Южна Осетия, а от 80 до 120 хиляди осетинци бяха принудени да избягат в Северна Осетия, спасявайки живота си.
Косовските албанци, а след тях и Западът искат отделянето на Косово от една вече международно призната държава, каквато е Сърбия. Това обстоятелство също отличава позицията на Южна Осетия от позицията на албанците в Косово и позволява позициите на осетинците и сърбите да се смятат за еднакви.
Южноосетинците и косоварите се различават още и по методите за постигането на своите цели.
Докато южноосетинците защитават своята независимост изключително с мирни средства, Грузия, напротив, създаде въоръжени отряди, които грабеха, палеха и избиваха мирните жители. Бяха напълно или частично изгорени и разграбени 117 осетински села. Грузинската артилерия с пряко мерене стреляше по жилищните квартали на Цхинвали, в резултат на което загинаха стотици души. Това беше политика на терор, т.е. заплашване на живота на мирните хора по национален признак, с цел да ги заставят да напуснат своите домове и да очистят територията от своето присъствие. Това беше етническа чистка с всички признаци на истински геноцид. Осетинците никога не са извършвали такива действия. В Южна Осетия не бе изгорено нито едно грузинско село.
Аналогични действия бяха наблюдавани и в Косово. Известни са зверствата, които извършиха албанците през 2004 година, когато избиха хиляди сърби, изгориха и ограбиха десетки православни светини.
Ще поставя на читателите и следните въпроси: предявявали ли са някога сръбските власти искането да се забрани на албанците да имат повече от две деца? Излизал ли е някой от президентите на Сърбия с искането да се изгонят всички албанци от Косово? Не съм чувал за такива изказвания. В Грузия обаче средствата за масова информация широко публикуват искането да се забрани на негрузинците да имат повече от две деца и да се изгонят те, негрузинците, от Грузия. По-нататък ще приведа няколко изказвания на първия президент на Грузия Звиад Гамсахурдиа:
«Кахетия (област от Грузия на около 50 км. североизточно от Тбилиси, бел.пр.) винаги е била демографски най-чистият регион, където грузинският елемент винаги е преобладавал, винаги е властвал. Тук татарите надигат глава и съперничат с кахетийците, там – лекство (така грузинските националисти са наричали аварите, бел. пр.), там – арменство, а по-нататък и осетинство и те аха-аха да погълнат Кахетия. Силата е на наша страна, грузинската нация е с нас и ние ще се разправим с всички предатели, ще призовем всички по надлежния ред и всички тези врагове, приютилите се тук зли негрузинци ще изгоним от Грузия». (Из изказването на митинг в село Ахалсопеле, Кварелски район на Грузия. Вестник «Известия», № 313, 1990 г.).
«Негрузинското население се размножава с катастрофални темпове», заяви З. Гамсахурдиа в интервю за вестник «Советская Россия» (20 септември 1990 г.), а в интервю за лондонския вестник «Таймс» на 6 декември 1990 г. същият Гамсахурдиа определи арменците и азербайджанците, съставляващи заедно 20 процента от населението на Грузия, като заплаха за грузинската нация. Според него мнозинството от тях са врагове.
А ето какво може да се прочете в списание «Совет аналиса» № 3, 1992 г., на САЩ: «Звиадизмът в Грузия доведе до грузинско-осетинската война през 1989-1992 години. Жестоките убийства, разстрели и варварските изтезания с горелки за запояване са станали обикновени методи на изтребване на осетинците в Южна Осетия и във всички вътрешни райони на Грузия; изтезания, които са несравними даже с жестокостите на инквизицията и на немските фашисти».
Наличието на фашизъм в Грузия отначало e признавал и сменилият Гамсахурдиа президент на Грузия Едуард Шеварднадзе, самият той свален през 2003 година. През 1996 година Шеварднадзе нарече периода на управление от Гамсахурдиа провинциален фашизъм и заяви, че «Борбата с фашизма в Грузия ще бъде засилена» ("Независимая газета", 06.09.1996).
Нито един от идейните вдъхновители, организатори и конкретни участници в унищожаването на осетинците в Грузия не бe привличан под отговорност и не понесе заслуженото наказание. Наистина срещу Звиад Гамсахурдиа, след като бе свален от поста президент на Грузия, Генералният прокурор на Грузия повдигна обвинение в геноцид, но впоследствие наказателното му дело бе прекратено.
Очевидно е, че така възбуденото наказателно преследване против Гамсахурдиа е трябвало само да заблуди обществото. Ще отбележа, че през април 2002 г. президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе (този същият, който по-рано наричаше Гамсахурдиа фашист) издаде указ «За увековечаване паметта на бившия държавен глава Звиад Гамсахурдиа». А при Саакашвили останките на Гамсахурдиа бяха докарани в Грузия и с тържествени почести погребани в Пантеона на най-известните дейци на Грузия. Това е същото, ако в Берлин биха организирали тържествено погребение на праха на Адолф Хитлер.
Изобщо действията на Грузия показаха, че ако остане в нейния състав, народът на Южна Осетия ще бъде изложен на опасността да бъде физически унищожен. В Косово откриваме аналогично положение. Там неговата независимост ще постави в опасност живота на сръбското население, което така наречените сили на KFOR не могат или не искат да защитят. Стигаме по този начин и до извода, че политиката на терор по отношение на мирното население осъществяват не сърбите, не и осетинците, а техните опоненти.
Днес политиците, които наричат южноосетинците сепаратисти, се опитват да представят нещата така сякаш Южна Осетия искала да излезе от състава на Грузия. Те обаче пренебрегват обстоятелството, че Южна Осения няма как и да излезе от състава на Грузия, доколкото тя всъщност нито нито де-юре, нито де-факто е била част от Грузия
Нашите противници обичат да правят паралел не само между Южна Осетия и Косово, но и между Южна Осетия и Чечения в периода на дудаевско – масхадовските режими. Обаче те не желаят да си спомнят за това, че след като получи независимост Южна Осетия веднага взе курс на укрепване на правовия ред, сериозно нарушаван в периода на войната с Грузия. За разлика от Чечения от периода на Дудаев-Масхадов, в Южна Осетия не имало нито един случай на отвличане на хора с цел откуп.
Докато албанците в Косово наводниха с наркотици цяла Европа, в Южна Осетия е забранено незаконното съхраняване и разпространение не само на наркотични вещества, но и на хранителни продукти, които потенциално могат да се използват за получаването на наркотици, в това число и на мака, употребяван в сладкарската промишленост! Забранено е даже тези вещества транзитно да се превозват през територията на Южна Осетия. За разлика от Тбилиси, хората от всяка националност могат спокойно да се разхождат по улиците на Цхинвали по всяко време на денонощието, без да се опасяват, че ще бъдат убити или ограбени.
Ще разкажа също за мерките на ръководството на Южна Осетия, които напълно се различават от действията на сепаратистите след завладяване на съответните територии. Сепаратистите се грижат за личното си обогатяване, а не за благото на народа. Те разрушават, плячкосват и крадат всичко, което е оцеляло. А Южна Осетия, напротив, почти десет години възстановява това, което разрушиха грузинските военни формирования и войската на Държавния съвет на Грузия през 1991-1992 г. Със своите оскъдни финансови средства, без да получи и една копейка от Грузия, тя осигури непрекъснато функциониране на детските градини, училища, университет, болници. Възстановена е по-голямата част от заводите и фабриките, функционира и правно-защитната система.
Ние преживяхме тежки времена. Нямаше постоянни източници на финансови средства. Работниците от бюджетните учреждения – правителство, учени, лекари, преподаватели в училищата, университета и други по няколко месеца не получаваха заплата, която и без това беше много ниска. В някои периоди републиката ни нямаше дори пари, за да заплати получаваната от Русия електроенергията. Но ние работехме и се учехме, мислейки за бъдещето. Заслужава уважение фактът, че първото съвременно здание, построено в Южна Осетия в тежкия следвоенен период, беше четириетажното здание на третия корпус на Южно-Осетинския държавен университет. Благодарение на икономическата политика на властите, на ефективната система за социална защита на населението, в Южна Осетия, за разлика от Грузия, няма бедни хора, които, протегнали ръка, да просят подаяние.
В последните години положението кардинално се подобри. Само за периода след 2002 година работната заплата нарасна повече от 20 пъти. Ръстът на реалните доходи на населението изпреварва инфлацията. През 2007 година заплатата нарасна с 25 процента, а от стоките единствено природният газ увеличи цената си и то само с 10 %. Пред очите ни се преобразява столицата Цхинвали, построени са редица красиви домове на културата, различни обекти на народното стопанство, а строителството на православен храм в град Квайса, Джавски район, предизвика особен емоционален подем. Разшири се асортиментът на ретранслираните за Южна Осетия телевизионни програми. В Южна Осетия се появи собствена телефонна връзка, а буквално преди дни заработи държавен Интернет-провайдер (по-рано това беше частна Интернет-компания). Допреди няколко години за това беше невъзможно дори да се мечтае.
Активно се провежда компютъризация на училищата в градовете и селата на Южна Осетия. Наши представители често участват в различни научни и творчески мероприятия в други градове и страни, а държавният драматичен театър никога не се е връщал без награда от своите пътувания. Випускниците на училищата на Южна Осетия могат да получат висше образование на държавни разноски в различни уважавани вузове на Русия. Редовно пътуват за повишаване на своята квалификация лекари и учители.
Докато хората от Грузия бягат в други страни, за да търсят достоен живот, в Южна Осетия се връщат много семейства, напуснали я по време на войната 1991-1992 г. Властта прави всичко за благото на народа. Заслужава внимание и обстоятелството, че само за последния месец цената на едностайно жилище се е увеличила от 80 хиляди рубли на 180 хиляди. Това се обяснява с факта, че днес да живеят в Южна Осетия искат повече хора, отколкото са свободните жилища.
Единственият проблем за нас са създаваните от грузинското правителство затруднения за осетинските села и дестабилизацията на положението в зоната на конфликта с грузинските въоръжени подразделения, намиращи се там в нарушение на подписаното по-рано съглашение.
За разлика от Косово, където работата на органите за управление и системата за осигуряване на живота се следи от западни правителствени организации – предимно структурни подразделения на ЕС и ОБСЕ, в Южна Осетия целият управленски процес се осъществява и контролира, при това напълно успешно, от самите нас.
По този повод президентът на Република Южна Осетия Едуард Кокойта заяви в едно свое интервю, че “проектът за независимост на Косово се тласка така силно отвън именно защото той е нещо изкуствено, а ние в Осетия от 1990 г. имаме свои държавни институции, които са създадени самостоятелно, без каквато и да е поддръжка отвън”.
За разлика от Косово, където сърбите живеят в условията на постоянен терор и заплахи, в Южна Осетия грузинското население не е подложено на никакво преследване. Никой не пречи на грузинците от околните села да идват в Цхинвали и да продават тук своята продукция. И именно защото южно- осетинците можаха да създадат реално по-силна правова държава (макар и не призната) и по-справедлива политическа система, икономическото положение в Южна Осетия е по-добро от това в Грузия. Не осетинците отиват да работят в Грузия, а гражданите на Грузия идват да работят в Цхинвали. През 15-те години сравнително мирно развитие на Южна Осетия нейният народ показа, че спазва законите, че е цивилизован, с постоянен стремеж да развива своята икономика, култура и висока духовност.
Положението на южноосетинците след признаването на независимостта на Грузия в границите на бившата ГССР може да се сравни с положението, в което могат да се окажат косовските сърби в случай на признаване на държавната независимост на Косово.
Следователно, ако се говори за уникалността на косовския случай, то тази уникалност е с голям знак минус. Реализацията на плановете на западните държави за признаване на независимостта на Косово ще бъде несправедлива стъпка с далеч отиващи последствия. Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието имат не по-малко, а значително повече политико-правно основание за признаване на техните държави, показали своята жизнеспособност, своята демократичност, своето уважение на правата на човека, независимо от националността. Събитията в Косово през 2004 г., разрушаването на множество православни светини, предизвикало възмущението на всеки православен човек, показаха, че албанската страна е, меко казано, много далеч от необходимите държавноправни стандарти.
Опиращата се на съветското и международното законодателство, на своята привързаност към устоите на цивилизования свят, борбата на народите на Южна Осетия, Абхазия и Приднестровие за признаване на тяхната държавна независимост е справедлива, за разлика от действията на Запада в Косово. Твърденията на западните политици, че принципът за териториалната цялост на държавите не се разпростира върху Сърбия, е лишен и от най-малките признаци на политическа нравственост.
В заключение искам да приведа изказването на пълномощния представител на Република Южна Осетия в Руската Федерация, кандидата на политическите науки Димитър Медоев: «Не трябва да се мисли, че ние само чакаме Косово да се отдели от Сърбия. Напротив, ние, както и Руската Федерация сме за териториалната цялост на Сърбия». Тази позиция се посреща с разбиране и от сръбските държавници. Неотдавна Вук Драшкович, министър на външните работи на Сърбия, забрани да се продават на Грузия въоръжения и военни материали, произведени в Сърбия.
На всички е ясно, че едностранното признаване на независимостта на Косово без съгласието на Белград ще създаде редица сериозни проблеми, които ще имат не само регионално, но и универсално значение. В този смисъл е позицията и на президента на Руската Федерация Владимир Путин. Засягайки въпроса за Косово, той съвършено справедливо заяви, че признаването на независимостта на Косово, поради универсалния си характер, ще има своето отражение и върху конфликтите в постсъветското пространство.
Превод Михаил Кръстев