В тази статия излагам изключително правдиви факти, които могат да бъдат проверени на място.  Написах я, за да разкрия  истината за някои съществени обстоятелства,  които определени политически сили, в угода на своите  интереси,  често  поднасят в невярна светлина.

            Българските читатели,  които са чували за Южна Осетия,  предполагат,  може би,   че южноосетинците са такива сепаратисти, каквито са албанците в Косово.  Те си поставят въпроса „По какво южно-осетинците се отличават от албанските косовари?” Наистина, по какво? Нима само с това, че  осетинците – единственият европейски народ в Кавказ, са, както и българите, православни?
Много важно е да се разбере, че осетинците за разлика от косоварите не са сепаратисти. 

          Отправеното към Южна Осетия обвинение в сепаратизъм се появи в грузинската и западната пропаганда още през 1989 година, когато грузинските националисти  поставиха въпроса за излизане от СССР. Това обвинение прозвуча парадоксално,  защото народът на Южна Осетия  тъкмо бе заявил  волята си  да  не излиза от състава на СССР.  То имаше за цел - при условията на   пълна информационна  блокада - да представи осетинците в неблаговидна светлина, за да ги лиши  по този начин и от международна   подкрепа.

          Абсурд е наистина да се наричат сепаратисти тези, които не желаят разпадането на своята държава. Позволявам си да напомня научното определение на сепаратизма. „Сепаратизъм – това е стремеж към отделяне, към обособяване. За разлика от национално - освободителното движение  сепаратизмът  не отговаря на действителните потребности на общественото развитие, а изразява користните интереси на тесни слоеве от  населенето, преди всичко на местната или на чуждестраннат буржоазия» (Кратък  речник на  политическите термини, Москва, «Политиздат») Това е точно казано.    Излизайки от състава на СССР широките слоеве на населението от Грузинска ССР не спечелиха нищо.  Напротив, те се оказаха в бедствено положение за разлика от процъфтяването, на което се радваха, когато се намираха  в състава на СССР. От разпадането на Съветския съюз спечелиха само тесни слоеве от населението, а именно управляващата върхушка и народилата се тогава буржоазия.  Сепаратистите имаха грузинско, а не осетинско поведение.

          За разлика от Косово, което винаги е било част от Сърбия, Южна Осетия никога не е била съставна част на суверенната грузинска държава.   Самата Грузия никога - до влизането си в състава на Русия - не е била единна държава - отново за разлика от Сърбия. Даже в състава на Русия тя е влизала на части. Осетия е влязла доброволно в състава на Руската империя през 1774 година  като единно цяло (тогава още не е имало разделение на Северна и Южна Осетия). За да установи  дали Осетия  не се намира в някакво държавно подчинение, руският император изпратил в Кавказ нарочна комисия. Комисията установила, че «осетинците са свободолюбив народ и не са поданници на никого». А Грузия е станала част от Руската империя едва през 1801 година – 27 години след присъединяването на Осетия към Русия. Това обстоятелство е важно преимущество на Южна Осетия в спора й с Грузия.  Такъв довод в спора си със Сърбия косоварите нямат.

          Южната част на Осетия е била предадена в административно подчинение на Грузинска ССР след 1917 г. в резултат на  волунтаристичното решение на ползващите се с голямо влияние в ръководството  на СССР етнически  грузинци като Сталин (Джугашвили), Орджоникидзе и Енукидзе.  Това е станало - въпреки волята на народа на Осетия – чрез  образуване на Южно-Осетинската автономна област в състава на Грузинската ССР през 1922 година. Следва да се отбележи, че самата ГССР не е била суверенна държава, а само част от територията на  друга държава. Между Севера и Юга на Осетия никога не е имало държавна граница. За първи път тя се появила през 1994 година и то само като граница с Русия.  Грузински граничари между двете части на Осетия никога не е имало, и дай Боже, никога да няма. Това е още една съществена разлика между Южна Осетия и Косово.

          През 1990 година висшият законодателен орган на Грузия – Върховният Съвет на Грузия прие постановление, с което обявяви за незаконни  всички органи на властта на територията на Грузия (а значи – и на техните решения), създадени след 25 февруари 1921 година (деня  на съветизацията на Грузия). По такъв начин, самата Грузия в  съответствие със собственото си  законодателство, изведе Южна Осетия от своята територия, доколкото тя, както вече отбелязах,   e влязла в състава на ГССР  през 1922 година.

           За  разлика от Грузия, органите на властта нито на СФРЮ, нито на СРЮ, нито на Сърбия и Черна гора, нито, накрая, на Сърбия са приемали   решения, извеждащи Косово  извън юрисдикцията на Сърбия.

          Позволявам си да се позова и на закона на СССР «Относно реда за разрешаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от Съюза на ССР» (1990 година). Съгласно чл. 3 и 4 от този  закон «автономиите в състава на излизащите републики сами определят своята съдба чрез референдум». Така на Южна Осетия като автономна област в състава на Грузинска ССР бе официално предоставено правото да се определи – излиза ли от състава на СССР заедно с Грузинска ССР, или остава в състава на СССР, или пък се провъзгласява за суверенна държава. Макар че Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение, с което прекрати действието на този  закон на територията на Грузинска ССР, това   решение  няма юридическа сила, тъй като през този период Грузия бе   част от единната държава – СССР, което означава, че в случай на противоречие между законодателните актове на Грузинска ССР и законодателните актове на СССР действат  законодателните актове на СССР. През този период субект на международното право e бил  именно СССР, а Грузия е била  само един от субектите вътре  в СССР. Тя  изобщо не е била суверенна държава. 

            В СФРЮ, първо,  не е имало аналогичен закон, позволяващ свободно самоопределение на автономните области и, второ, Сърбия никога  не е  приемала решение да излезе от състава на Югославия - за разлика от Грузия, която излезе от състава на СССР.

          В референдума за съдбата на СССР от 17 март 1991 г. народът на Южна Осетия се изказа са запазването  на СССР.  Следва да се отбележи, че този референдум се състоя два месеца след започналата от Грузия война срещу Южна Осетия (6 януари 1991 година).   Президентът и Върховен главнокомандващ на СССР Михаил Горбачов, който пое курс към разрушаване на оглавяваната от него страна, поощряваше извършваното от Грузия въоръжено насилие над Южна Осетия.  

          На 17 март, в деня на Всесъюзния референдум, грузинският обстрел на нашата територия беше особено интензивен -  за да не могат хората, от страх да не загинат, да не отидат до местата за гласуване. Това бе тежко международно престъпление, за което обаче  никой не понесе наказание. Но въпреки ураганния огън мнозинството от жителите на Южна Осетия, имащи право на глас, отидоха  в избирателните участъци и гласуваха за запазването на СССР.  Самият аз трябваше за втори път в своя живот да гласувам. Отидох до избирателния си  участък в Цхинвали  и гласувах, макар че наоколо имаше  взривове, а близо до мене  летяха куршуми. През този ден много хора загинаха. Нима е справедливо да се наричат сепаратисти хора, които така силно не искат да се отделят от своята държава?!

Превод Михаил Кръстев