Макар че повече от 70 процента от участниците във Всесъюзния референдум гласуваха за запазването на СССР, процесът на разпадане набираше сила.
Ръководството на Грузия взе активно участие в този процес. Към септември 1991 г. грузинците изгориха 86 осетински села. Някои от тях (Хелчуа, Тлиакана и др.) бяха изгорени заедно с мирните им жители. Провежданата от Грузия политика на изгорената земя и изтребване на мирното население от осетинска националност по нищо не се отличаваше от поведението на Хитлер на окупираните от нацистите територии, а също така и от поведението на АОК след извеждането на сръбските въоръжени сили от Косово. Следователно именно Грузия беше сепаратист по отношение на Съветския Съюз, именно тя извърши срещу противниците на сепаратизма в Южна Осетия такива действия, които албанските сепаратисти в Косово извършиха и вършат срещу сърбите, които също, както и осетинците, не желаят разпадането на единната държава.
В края на 1991 година СССР все пак се разпадна. Съюзните републики се обявиха за независими държави. През 1992 година в Южна Осетия, както бе и предвидено в закона на СССР «Относно реда за разрешаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от Съюза на ССР», а също в съответствие с международно признатото право на нациите на самоопределение, отново беше проведен референдум, на който преобладаващото мнозинство от населението се изказа за независимост на Южна Осетия, но за оставане в състава на Русия.
На 29 май 1992 г. беше провъзгласена независимостта на Южна Осетия. Този акт не може да се смята за сепаратистки, тъй като самата Грузия, както отбелязах, през 1990 г. законодателно изведе Южна Осетия от своя състав. При това през този период Грузия не беше призната от международната общност, не беше член на ООН. Тя беше призната малко по-късно и то по спешност, в нарушение на установената в ООН процедура и с игнориране на съюзното законодателство за излизането на съюзните републики. Нейната територия беше оформена, след като Южна Осетия, следвайки изразената чрез референдума воля на своя народ, вече бе обявила своята независимост и юридически закрепи правото си на самоопределение. Южна Осетия не може да се смята за сепаратистка още и защото актът за независимост беше приет, след като Грузия и морално-политически извади нейния народ от своя състав – тя го третираше не като свой, а като чужд народ. Грузия изгори повече от сто осетински села, физически унищожи от хиляда до две хиляди осетинци само на територията на Южна Осетия, а от 80 до 120 хиляди осетинци бяха принудени да избягат в Северна Осетия, спасявайки живота си.
Косовските албанци, а след тях и Западът искат отделянето на Косово от една вече международно призната държава, каквато е Сърбия. Това обстоятелство също отличава позицията на Южна Осетия от позицията на албанците в Косово и позволява позициите на осетинците и сърбите да се смятат за еднакви.
Южноосетинците и косоварите се различават още и по методите за постигането на своите цели.
Докато южноосетинците защитават своята независимост изключително с мирни средства, Грузия, напротив, създаде въоръжени отряди, които грабеха, палеха и избиваха мирните жители. Бяха напълно или частично изгорени и разграбени 117 осетински села. Грузинската артилерия с пряко мерене стреляше по жилищните квартали на Цхинвали, в резултат на което загинаха стотици души. Това беше политика на терор, т.е. заплашване на живота на мирните хора по национален признак, с цел да ги заставят да напуснат своите домове и да очистят територията от своето присъствие. Това беше етническа чистка с всички признаци на истински геноцид. Осетинците никога не са извършвали такива действия. В Южна Осетия не бе изгорено нито едно грузинско село.
Аналогични действия бяха наблюдавани и в Косово. Известни са зверствата, които извършиха албанците през 2004 година, когато избиха хиляди сърби, изгориха и ограбиха десетки православни светини.
Ще поставя на читателите и следните въпроси: предявявали ли са някога сръбските власти искането да се забрани на албанците да имат повече от две деца? Излизал ли е някой от президентите на Сърбия с искането да се изгонят всички албанци от Косово? Не съм чувал за такива изказвания. В Грузия обаче средствата за масова информация широко публикуват искането да се забрани на негрузинците да имат повече от две деца и да се изгонят те, негрузинците, от Грузия. По-нататък ще приведа няколко изказвания на първия президент на Грузия Звиад Гамсахурдиа:
«Кахетия (област от Грузия на около 50 км. североизточно от Тбилиси, бел.пр.) винаги е била демографски най-чистият регион, където грузинският елемент винаги е преобладавал, винаги е властвал. Тук татарите надигат глава и съперничат с кахетийците, там – лекство (така грузинските националисти са наричали аварите, бел. пр.), там – арменство, а по-нататък и осетинство и те аха-аха да погълнат Кахетия. Силата е на наша страна, грузинската нация е с нас и ние ще се разправим с всички предатели, ще призовем всички по надлежния ред и всички тези врагове, приютилите се тук зли негрузинци ще изгоним от Грузия». (Из изказването на митинг в село Ахалсопеле, Кварелски район на Грузия. Вестник «Известия», № 313, 1990 г.).
«Негрузинското население се размножава с катастрофални темпове», заяви З. Гамсахурдиа в интервю за вестник «Советская Россия» (20 септември 1990 г.), а в интервю за лондонския вестник «Таймс» на 6 декември 1990 г. същият Гамсахурдиа определи арменците и азербайджанците, съставляващи заедно 20 процента от населението на Грузия, като заплаха за грузинската нация. Според него мнозинството от тях са врагове.
А ето какво може да се прочете в списание «Совет аналиса» № 3, 1992 г., на САЩ: «Звиадизмът в Грузия доведе до грузинско-осетинската война през 1989-1992 години. Жестоките убийства, разстрели и варварските изтезания с горелки за запояване са станали обикновени методи на изтребване на осетинците в Южна Осетия и във всички вътрешни райони на Грузия; изтезания, които са несравними даже с жестокостите на инквизицията и на немските фашисти».
Превод Михаил Кръстев
