Наличието на фашизъм в Грузия отначало e признавал и сменилият Гамсахурдиа президент на Грузия Едуард Шеварднадзе, самият той свален през 2003 година. През 1996 година Шеварднадзе нарече периода на управление от Гамсахурдиа провинциален фашизъм и заяви, че «Борбата с фашизма в Грузия ще бъде засилена» ("Независимая газета", 06.09.1996).
Нито един от идейните вдъхновители, организатори и конкретни участници в унищожаването на осетинците в Грузия не бe привличан под отговорност и не понесе заслуженото наказание. Наистина срещу Звиад Гамсахурдиа, след като бе свален от поста президент на Грузия, Генералният прокурор на Грузия повдигна обвинение в геноцид, но впоследствие наказателното му дело бе прекратено.
Очевидно е, че така възбуденото наказателно преследване против Гамсахурдиа е трябвало само да заблуди обществото. Ще отбележа, че през април 2002 г. президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе (този същият, който по-рано наричаше Гамсахурдиа фашист) издаде указ «За увековечаване паметта на бившия държавен глава Звиад Гамсахурдиа». А при Саакашвили останките на Гамсахурдиа бяха докарани в Грузия и с тържествени почести погребани в Пантеона на най-известните дейци на Грузия. Това е същото, ако в Берлин биха организирали тържествено погребение на праха на Адолф Хитлер.
Изобщо действията на Грузия показаха, че ако остане в нейния състав, народът на Южна Осетия ще бъде изложен на опасността да бъде физически унищожен. В Косово откриваме аналогично положение. Там неговата независимост ще постави в опасност живота на сръбското население, което така наречените сили на KFOR не могат или не искат да защитят. Стигаме по този начин и до извода, че политиката на терор по отношение на мирното население осъществяват не сърбите, не и осетинците, а техните опоненти.
Днес политиците, които наричат южноосетинците сепаратисти, се опитват да представят нещата така сякаш Южна Осетия искала да излезе от състава на Грузия. Те обаче пренебрегват обстоятелството, че Южна Осения няма как и да излезе от състава на Грузия, доколкото тя всъщност нито нито де-юре, нито де-факто е била част от Грузия
Нашите противници обичат да правят паралел не само между Южна Осетия и Косово, но и между Южна Осетия и Чечения в периода на дудаевско – масхадовските режими. Обаче те не желаят да си спомнят за това, че след като получи независимост Южна Осетия веднага взе курс на укрепване на правовия ред, сериозно нарушаван в периода на войната с Грузия. За разлика от Чечения от периода на Дудаев-Масхадов, в Южна Осетия не имало нито един случай на отвличане на хора с цел откуп.
Докато албанците в Косово наводниха с наркотици цяла Европа, в Южна Осетия е забранено незаконното съхраняване и разпространение не само на наркотични вещества, но и на хранителни продукти, които потенциално могат да се използват за получаването на наркотици, в това число и на мака, употребяван в сладкарската промишленост! Забранено е даже тези вещества транзитно да се превозват през територията на Южна Осетия. За разлика от Тбилиси, хората от всяка националност могат спокойно да се разхождат по улиците на Цхинвали по всяко време на денонощието, без да се опасяват, че ще бъдат убити или ограбени.
Ще разкажа също за мерките на ръководството на Южна Осетия, които напълно се различават от действията на сепаратистите след завладяване на съответните територии. Сепаратистите се грижат за личното си обогатяване, а не за благото на народа. Те разрушават, плячкосват и крадат всичко, което е оцеляло. А Южна Осетия, напротив, почти десет години възстановява това, което разрушиха грузинските военни формирования и войската на Държавния съвет на Грузия през 1991-1992 г. Със своите оскъдни финансови средства, без да получи и една копейка от Грузия, тя осигури непрекъснато функциониране на детските градини, училища, университет, болници. Възстановена е по-голямата част от заводите и фабриките, функционира и правно-защитната система.
Ние преживяхме тежки времена. Нямаше постоянни източници на финансови средства. Работниците от бюджетните учреждения – правителство, учени, лекари, преподаватели в училищата, университета и други по няколко месеца не получаваха заплата, която и без това беше много ниска. В някои периоди републиката ни нямаше дори пари, за да заплати получаваната от Русия електроенергията. Но ние работехме и се учехме, мислейки за бъдещето. Заслужава уважение фактът, че първото съвременно здание, построено в Южна Осетия в тежкия следвоенен период, беше четириетажното здание на третия корпус на Южно-Осетинския държавен университет. Благодарение на икономическата политика на властите, на ефективната система за социална защита на населението, в Южна Осетия, за разлика от Грузия, няма бедни хора, които, протегнали ръка, да просят подаяние.
В последните години положението кардинално се подобри. Само за периода след 2002 година работната заплата нарасна повече от 20 пъти. Ръстът на реалните доходи на населението изпреварва инфлацията. През 2007 година заплатата нарасна с 25 процента, а от стоките единствено природният газ увеличи цената си и то само с 10 %. Пред очите ни се преобразява столицата Цхинвали, построени са редица красиви домове на културата, различни обекти на народното стопанство, а строителството на православен храм в град Квайса, Джавски район, предизвика особен емоционален подем. Разшири се асортиментът на ретранслираните за Южна Осетия телевизионни програми. В Южна Осетия се появи собствена телефонна връзка, а буквално преди дни заработи държавен Интернет-провайдер (по-рано това беше частна Интернет-компания). Допреди няколко години за това беше невъзможно дори да се мечтае.
Активно се провежда компютъризация на училищата в градовете и селата на Южна Осетия. Наши представители често участват в различни научни и творчески мероприятия в други градове и страни, а държавният драматичен театър никога не се е връщал без награда от своите пътувания. Випускниците на училищата на Южна Осетия могат да получат висше образование на държавни разноски в различни уважавани вузове на Русия. Редовно пътуват за повишаване на своята квалификация лекари и учители.
Докато хората от Грузия бягат в други страни, за да търсят достоен живот, в Южна Осетия се връщат много семейства, напуснали я по време на войната 1991-1992 г. Властта прави всичко за благото на народа. Заслужава внимание и обстоятелството, че само за последния месец цената на едностайно жилище се е увеличила от 80 хиляди рубли на 180 хиляди. Това се обяснява с факта, че днес да живеят в Южна Осетия искат повече хора, отколкото са свободните жилища.
Единственият проблем за нас са създаваните от грузинското правителство затруднения за осетинските села и дестабилизацията на положението в зоната на конфликта с грузинските въоръжени подразделения, намиращи се там в нарушение на подписаното по-рано съглашение.
За разлика от Косово, където работата на органите за управление и системата за осигуряване на живота се следи от западни правителствени организации – предимно структурни подразделения на ЕС и ОБСЕ, в Южна Осетия целият управленски процес се осъществява и контролира, при това напълно успешно, от самите нас.
По този повод президентът на Република Южна Осетия Едуард Кокойта заяви в едно свое интервю, че “проектът за независимост на Косово се тласка така силно отвън именно защото той е нещо изкуствено, а ние в Осетия от 1990 г. имаме свои държавни институции, които са създадени самостоятелно, без каквато и да е поддръжка отвън”.
За разлика от Косово, където сърбите живеят в условията на постоянен терор и заплахи, в Южна Осетия грузинското население не е подложено на никакво преследване. Никой не пречи на грузинците от околните села да идват в Цхинвали и да продават тук своята продукция. И именно защото южно- осетинците можаха да създадат реално по-силна правова държава (макар и не призната) и по-справедлива политическа система, икономическото положение в Южна Осетия е по-добро от това в Грузия. Не осетинците отиват да работят в Грузия, а гражданите на Грузия идват да работят в Цхинвали. През 15-те години сравнително мирно развитие на Южна Осетия нейният народ показа, че спазва законите, че е цивилизован, с постоянен стремеж да развива своята икономика, култура и висока духовност.
Положението на южноосетинците след признаването на независимостта на Грузия в границите на бившата ГССР може да се сравни с положението, в което могат да се окажат косовските сърби в случай на признаване на държавната независимост на Косово.
Следователно, ако се говори за уникалността на косовския случай, то тази уникалност е с голям знак минус. Реализацията на плановете на западните държави за признаване на независимостта на Косово ще бъде несправедлива стъпка с далеч отиващи последствия. Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието имат не по-малко, а значително повече политико-правно основание за признаване на техните държави, показали своята жизнеспособност, своята демократичност, своето уважение на правата на човека, независимо от националността. Събитията в Косово през 2004 г., разрушаването на множество православни светини, предизвикало възмущението на всеки православен човек, показаха, че албанската страна е, меко казано, много далеч от необходимите държавноправни стандарти.
Опиращата се на съветското и международното законодателство, на своята привързаност към устоите на цивилизования свят, борбата на народите на Южна Осетия, Абхазия и Приднестровие за признаване на тяхната държавна независимост е справедлива, за разлика от действията на Запада в Косово. Твърденията на западните политици, че принципът за териториалната цялост на държавите не се разпростира върху Сърбия, е лишен и от най-малките признаци на политическа нравственост.
В заключение искам да приведа изказването на пълномощния представител на Република Южна Осетия в Руската Федерация, кандидата на политическите науки Димитър Медоев: «Не трябва да се мисли, че ние само чакаме Косово да се отдели от Сърбия. Напротив, ние, както и Руската Федерация сме за териториалната цялост на Сърбия». Тази позиция се посреща с разбиране и от сръбските държавници. Неотдавна Вук Драшкович, министър на външните работи на Сърбия, забрани да се продават на Грузия въоръжения и военни материали, произведени в Сърбия.
На всички е ясно, че едностранното признаване на независимостта на Косово без съгласието на Белград ще създаде редица сериозни проблеми, които ще имат не само регионално, но и универсално значение. В този смисъл е позицията и на президента на Руската Федерация Владимир Путин. Засягайки въпроса за Косово, той съвършено справедливо заяви, че признаването на независимостта на Косово, поради универсалния си характер, ще има своето отражение и върху конфликтите в постсъветското пространство.
Превод Михаил Кръстев
