Защо Западът поддържа украинските неонацисти? ">
Актуална политика
Начало Начало    Контакти Контакти
 

Защо Западът поддържа украинските неонацисти?

Нако МИНЧЕВ

 

Въпреки че напоследък във все повече медии (при това не само руски, но и западни) се лансира тезата, че т.нар. "украинска революция" е била оглавена от откровени неонацисти, които в момента се опитват да използват резултатите от нея за реализацията на собствените си интереси, Вашингтон и Брюксел упорито избягват да коментират тази тема и продължават безапелационно да подкрепят временното правителство на Арсений Яценюк. В тази връзка, в публикуваната преди няколко дни в списание " Panorama " статия на известния италиански експерт по проблемите на Русия и Изтока Ана Мацоне се задава закономерния въпрос: "наистина ли САЩ и ЕС подкрепят неонацистките елементи в Украйна и защо го правят?". Според авторката, въпросът е изключително важен на фона на хаоса, който цари в Киев и околностите му. Мацоне посочва, че в хода на студената (засега) война, която се води в момента между Русия и САЩ в медиите, информацията за случващото се в Украйна, която достига до обикновените европейци и американци, много често е силно изкривена или просто невярна. В тази връзка тя напомня за подслушания телефонен разговор между Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън и естонския външен министър Урмас Пает, в който последният по един доста емоционален начин описва "кафявата революция" в Киев. Между другото, Аштън така и не опроверга факта, че подобен телефонен разговор действително е бил проведен, както и, че в него Пает твърди, че вината за убийствата на киевския площад "Независимост" носят снайперистите на т.нар. "Десен сектор", а не привържениците на Янукович. Междувременно, буквално всеки ден се изясняват нови тревожни детайли за това, какво всъщност представляват новите украински лидери.

Така, в статията си в " Panorama " Мацоне цитира появилото се в края на февруари открито писмо на първия секретар на регионалния комитет на украинската Компартия в Лвов Ростислав Василко, набеден, че е бил един от снайперистите на т.нар. "Евромайдан" в Киев. Оказва се обаче, че той просто няма как да бъде обвинен в подобно престъпление, тъй като по същото време е бил отвлечен и пребит почти до смърт от т.нар. "бандеровци" в украинската столица. Василко твърди, че последните заплашват със смърт семейството му. Според Мацоне, той е станал жертва на активисти на партията "Свобода", която подкрепя новоизбраният украински премир Арсений Яценюк и участва в правителството на страната, формирано след преврата срещу президента Янукович.

Както е известно, неонацистите от партия "Свобода" са представени в правителството от вицепремиера Александър Сич и четирима министри: на отбраната (Игор Тенюх), на околната среда (Андрей Мохник), на аграрната политика (Игор Швайка) и на образованието (Сергей Квит). Между другото, в изказването си във Върховната Рада от 4 февруари 2014 Александър Сич откровено заяви, че "фашистката диктатура е най-добрият начин да бъде управлявана тази страна".

Активистът на "Свобода" Андрей Парубий беше назначен за секретар на Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна. На свой ред, водачът на неонацисткия "Десен сектор" Дмитрий Ярош издигна кандидатурата си за президент на страната, а представител на друга неонацистка организация - УНА-УНСО - Дмитрий Булатов, оглави Министерството на младежта и спорта. В списъка на неонацистите, участващи в управлението на Украйна, се числи и друг член на партия "Свобода" - Олег Махницки, назначен за главен прокурор.

В статията си Ана Мацоне подчертава, че "тези имена, които все още не са достатъчно познати на Запад, олицетворяват ултранационалистическата и неофашистка анатомия на "новата" Украйна. Те са поклонници на колаборационистите на Хитлер от армията на Степан Бандера и формират четвъртата политическа сила в страната, претендираща скоро да се превърне в първа и... единствена. Както е известно, идеал на Степан Бандера е независима Украйна, управлявана по модела на Третия Райх. Повечето историци са единодушни, че подобно на нацистите, Бандера и привържениците му споделят фикс-идеята, че украинските евреи са най-големия враг, подкрепящ комунизма и империализма на Сталин".

След окупацията на Украйна от германската армия по време на Втората световна война, в хода на последвалите погроми, само в Киев хората на Бандера убиват над четири хиляди евреи, а общо с тяхна помощ нацистите ликвидират милион и половина украински евреи. Всичко това обаче не попречи на Катрин Аштън и държавния секретар на САЩ Джон Кери да демонстрират подкрепата си за върховния лидер на "Свобода" Олег Тягнибок. Както посочва Мацони: "На този фон се очертава съвсем реалната опасност, украинските неонацисти да получат възможност да се разпореждат (заедно с останалите противници на Янукович) с огромните средства, очаквани от Европа (11 млрд. евро), САЩ (1 млрд. долара) и МВФ (1 млрд. долара), за реализацията на собствените си цели". Според нея, "украинските неонацисти продължават да смятат за свои основни врагове руснаците и евреите. Впрочем, водачите на "Свобода" се обявяват и против поляците, както и против всички, които не могат да докажат че във вените им тече "чиста украинска кръв", което си е чист идиотизъм, предвид изключително пъстрия характер на населението на страната". Неслучайно, преди няколко седмици украинският равин Моше Асман (главен равин на местните хасиди) хвърли в паника цялата еврейска общност като обяви затварянето на еврейските училища и посъветва всички евреи да напуснат Киев за да не станат "жертви на хаоса". Мацони оценява това като "изключително лош сигнал".

Защо обаче Европа и САЩ предпочитат да си заравят главата в пясъка пред всичко това? Според Ана Мацони, "безапелационната подкрепа от САЩ и ЕС на временното правителство в Киев може да се окаже фатална грешка, подобна на онази, която вече беше допусната в Либия, когато след свалянето на диктатора Муамар Кадафи на власт дойдоха още по-големи престъпници. Нима Вашингтон и Брюксел ще рискуват това да се повтори в сърцето на Европа?". Тя смята, че би било по-правилно да се започне сериозно и задълбочено разследване на случилото се на т.нар. Евромайдан, още преди да удари часът Х, с провеждането на референдума за бъдещето на Крим на 16 март, защото "една евентуална война няма да е в интерес нито на Русия на Путин, а още по-малко на САЩ и ЕС".

 

Страницата е създадена :