За незабавно извеждане на войските на
САЩ от Германия
Главен резултат на ХХ век беше победата на руския народ над фашизма. За установяването на световен ред, основан на баланса на интересите на всички нации, за предотвратяването на проявяването в бъдещите държави на държавен шовинизъм, беше заплатена страшната цена - 30 млн. живота на съветски граждани.
Обаче след като изминаха 60 години, светът започна да забравя за това, на кого е задължен за порядъка и спокойствието, даващи на “златния милиард” възможност за процъфтяване и благоденствие. Все по-често в дневния ред на деня се поставя въпросът за пренаписване на историята на ХХ век в угода на конюнктурната политическа и икономическа целесъобразност. Все повече народи преподават на своите деца в училищата съвсем друга история и съвсем други отговори на въпроса, кой е победил фашизма и какво е дало това на света
Пряк резултат от такава “разсеяност” стана това, че в началото на третото хилядолетие светът е заплашен от нов фашизъм, много по- мощен и по-рафиниран, отколкото хитлеристкия. Това са – Съединените Американски Щати, които по подобие на хитлеристка Германия, положили в основата на държавната си идеология принципа на немотивирано и с нищо необосновано превъзходство на собствената нация над всички други. С помощта на свръхсъвременна военна машина, подкрепена от мощни ядрени бойни глави, САЩ са се насочили в поход за завоюването на останалия свят, за принудително налагане на другите страни и народи собствените си стандарти.
По настояще военното присъствие на САЩ се осъществява във всички региони на земното кълбо. Но най-дивашки, най-въпиющ се явява фактът на присъствието на американски войници на територията на страната, породила фашизма през изминалия век, този, за изкореняването на човеконенавистната идеология на който загинаха милиони съветски и други народи, - в Германия.
Присъствието на войските на САЩ в Германия лишава тази страна от възможността да провежда суверена политика. В резултат, немската територия отново е превърната в плацдарм за по-нататъшното завоюване на света и на първо място на Русия. Само че тези планове лелеят вече не самите немци, но верните последователи на техния фюрер, дошли отвъд океана.
“Създава се усещането, че плановете за по-нататъшното разполагане на военни бази, и в частност, на територията на България, - свидетелства за това, че този модел повтаря предислоцирането на хитлеристките войски преди нападението на Съветския Съюз, когато Прибалтика влизаше в СССР. При това... сега в ролята на хитлеристки войски встъпват американски войски, които от базите на Германия се преместват на предни позиции. Така се дислоцира войска само за въоръжено нахлуване”,- счита политологът Игор Панарин.
За това не се говори в световните СМИ. Присъствие на американски военни в съвременна Германия – предмет на жестоко табу във всички западни вестници и във всички телевизионни канали. Разбираемо, че толкова възмутително явление може да се запази само в този случай, ако го скрият от обществеността, да го укрият, да замълчат. Защото да го обяснят е невъзможно. Освен с аналогичния хитлеристки стремеж на американците към световно господство от една страна и нежеланието на немците да изпуснат стопанската изгода от присъствието в техните бази на военни части, даже независимо от загубата на суверенитет, даже независимо от очевидната заплаха за нова световна шовинистична експанзия, - от друга. Даже, ако снарядите на тези бойни части, за държането на които САЩ плащат на Германия много милиони долари ежегодно, са насочени към същата тази страна, която преди 60 години й помогна да се избави от фашизма. Естествено, немците намекват на щедрите гости, че вече им е време, но при това съвсем не ги пришпорват.
Съвсем иначе стояха нещата преди 17 години, през 1989 година, когато между СССР и Запада се правеше сделка за условията за извеждане на съветските войски от Германия. Наброяващата 500 хил. човека Западната групировка (ЗГВ) по това време беше най-многобройната и боеспособна на планетата. И представителите на Запада, включително и американците, бяха готови да се подпишат под каквито и да е условия, само да се избавят от нея в самото сърце на Европа.
Обаче тези преговори с престъпна небрежност (а може би, умишлено) бяха провалени от Михаил Горбачов. По-късно реализацията на съглашението беше още по-бездарно пусната на самотек от Борис Елцин. СССР, а по- късно – Русия, изпълниха своята част от съглашението, обаче... не настояха за изпълнението на задълженията на тези, с които ги подписаха! И добре би било, ако ставаше дума само за строителството на жилищата за завърналите се в родината си военнослужещи, което западните държави бяха обещали да финансират. Немците откровено ни “преметнаха” по този въпрос и се наложи да строим жилищата за своя сметка. Но преднамереното пораженчество по въпроса за извеждането на западните гранични войски, намирал се в руслото на тогавашното общодържавно преклонение пред Запада и неговите интереси, доведе до пряко и най-сериозно накърняване на стратегическите интереси на Русия! Сега следствие на това накърняване се явява присъствието в Германия на американски войски и отсъствието на руски.
Американците също обещали да изведат своите войски. Обаче Горбачов се съгласил (не е ли това престъпление!) 500 хиляди съветски войници да напуснат Германия за четири години, а 60 хиляди войници на Пентагона – за 7 години. Естествено, когато последният руски войник пресякъл границата с Полша, американците решили да поостанат “още малко”.
И останаха до днес, При това както бяха 60 хиляди в началото на деветдесетте, така и останаха след петнадесет години. Първа бронетанкова и първа пехотна дивизия. “САЩ засега не са взели окончателно решение за извеждане на своите войски от Германия. Към днешния ден такова решение не съществува”, - заявил през лятото на 2004 г. представителят на министерството на външните работи на Германия Валтер Линднер.
В действителност такова решение съществува и то е било неотменна част от съглашението за извеждането на съветските войски през 1989 г. Просто за това предпочитат да не си спомнят нито в САЩ, нито в Германия, Първите заради възможността за стратегическо присъствие в центъра на Европа, насочено както към Близкия Изток, така и към Русия. Вторите – парите, които съгласявайки се да получават фактически се отказват от собствения си суверенитет. Русия – нищо, макар при такова разпределение тя би могла с пълно право да иска... връщане на своите войски обратно на основание на неизпълнените от втората страна задължения.
По сведение на http://www.km.ru
.
.