Отмениха присъдата на Ван дер Любе за подпалването на Райхстага
11 януари 2008 г.
| Германски прокурори заявиха, че са отменили официално смъртната присъда, издадена през 1933 г. срещу холандския комунист Маринус Ван дер Любе, който беше екзекутиран, след като нацистите го обвиниха, че е подпалил Райхстага, предадоха световните агенции. |
Германският съд анулира смъртната присъда срещу холандеца Маринус ван дер Любе, издадена по
обвинение в подпалването на Райхстага.
Анулирането на присъдата става
точно в деня, когато се навършват 74 години от екзекутирането на Ван
дер Любе (10 януари 1934 г.)
Отмяната на присъдата е вследствие на сигнал на берлински адвокат, че обвинението отпада
автоматично въз основа на закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в
нацистка Германия.
Мотивите за решението са, че смъртната присъда е била издадена въз основа на незаконни препоръки
на националсоциалистите.
През 1933 г. този пожар дава формалния повод на Хитлер да
установи нацистка диктатура. По делото, известно у нас като Лайпцигския процес, е привлечен
като обвиняем, заедно с още трима комунисти и Георги Димитров. Те са оправдани в съда.
Отмяната на присъдата на ван дер Любе е вследствие на сигнал на берлински адвокат, че обвинението
отпада автоматично въз основа на закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица,
осъдени в нацистка Германия. Смъртната присъда е била издадена въз основа на незаконни препоръки
на националсоциалистите.
Пред съда психически лабилният Ван дер Любе признава
че е подпалил Райхстага, за да предизвика въстание на крайната левица срещу нацистите. Той обаче подчертава,
че не е бил манипулиран от националсоциалистите, както твърди навремето пропагандата на Коминтерна. Подпалването
на сградата на германския парламент е ключов момент във възхода на нацистите към властта и е последвано
от суспендиране на някои граждански свободи, припомня Ройтерс. Някои историци смятат, че
то е дало на Хитлер извинение да започне репресии срещу комунистите и други свои противници.
Запален от нацистите или не, изгорелият райхстаг свършва
добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху Германската комунистическа
партия. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната Георги Димитров (ръководител на
нелегално бюро на Коминтерна за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на Политбюро
на нелегалната Българска комунистическа партия). Те получават обвинение за подпалването на
райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни
места.
Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите
със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да
пуснат българите и те са изпратени в Москва.
Второто събитие, свързано с Райхстага и с датата 10
януари е, че
на 10 януари 2008 година в Псков след продължително боледуване почина героят на Съветския съюз, ветеран от Втората световна война Михаил Минин, войникът, който първи сложи знамето на Победата над Райхстага през май 1945 година.
Минин е отишъл като доброволец на фронта във войските на Ленинградското опълчение. Участвал е в боевете за освобождаването на Ленинград, бил е ранен, след болницата е бил насочен в артилерийска разузнавателна дивизия. В битки е преминал пътя от Ленинград до Берлин.
На 30 април 1945 година при щурма на Райхстага Минин нахлува в
сградата, катери се на върха и поставя Червеното знаме. През май 1945 за този си подвиг и редица
други военни заслуги той е представен за званието Герой на Съветския съюз, награден е с ордени
и медали.
След войната Минин продължил да служи в армията, през 1959
завършил военната академия Куйбишев, служил е в специалните войски със стратегическо назначение.
През 1969 година е бил демобилизиран от армията заради заболяване.