Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

• Смачках Желю на диспут, но не съм се дрогирал!
• Жан Виденов и Елена Поптодорова направиха всичко възможно да не стана президент, откровеничи 80-годишният правозащитник

В паметта на електората Велко Вълканов ще остане като кандидат-президента, който застреля президента Желю Желев с култовата реплика: «Абе, Желю, ти турчин с фес ли си!?» Почти никой не знае, че правозащитникът Вълканов никога не е членувал нито в БКП, нито в БСП, че е бил трън в очите на самия Тодор Живков както заради борбата си срещу възродителния процес, така и заради помощта за Русенския комитет. Правистът-правозащитник става професор едва след 10 ноември 1989 г. Тези дни вулканичният проф. Вълканов навършва кръгла 80-годишнина и се връща пред “ШОУ” в годините назад със сълзи на очи.

— Г-н Вълканов, прощавайте, но ще започна направо с въпроса — как БСП ви нави да се изправите срещу Желю Желев на изборите за президент?
— Ами това не дойде от БСП-то. Аз бях член на Комитета по правата на човека, имахме един чудесен офис на площад Народно събрание 12, този апартамент, който сега Михнева взе.

— По-точно този, който Андрей Райчев и Кънчо Стойчев се опитаха да узурпират...
— Там беше партията на труда на Румен Попов. Един път влизам в офиса и той ме спира. Казва ми, имахме заседание и решихме да издигнем твоята и на Румен Воденичаров кандидатура. Оттам тръгна всичко. Отначало се посъветвах с Румен, той пък беше от другия комитет — на Илия Минев и в началото беше на турска вълна — защитаваше турците. Аз също съм се борил срещу този процес преди десети ноември, бях на тяхна стра на, решително. Видяхме се с Румен Попов и той предложи да бъда издигнат за кандидат-президент. БСП на този етап нямаше нищо общо. Намерихме общи позиции с Румен Воденичаров по линия правата на човека и приехме тази идея. Той беше почтен човек. Всъщност събрахме подписи, бяхме издигнати по линия на инициативен комитет. БСП си правеше пас още. А междувременно Сашо Томов вика Румен Воденичаров да го кандардисва да се откаже. Румен категорично отказва, само дето не му е забил шамар. Накрая на пленума на БСП решават да ни покрепят от немай къде. Имах чувството, че не искат да спечелим.

— Защо БСП няма да иска да спечелят техните кандидати?
— Защото настроението срещу нас и БСП беше страшно тогава. Чух, че имало гласове, че и да спечелим, няма да ни позволят да встъпим в длъжност. Нещо като при Николай Добрев през 1997 г. Имаше гласове в БСП тогава, че трябва да има общоприемлива кандидатура за всички, така че десните да нямат възражения.

- И тази кандидатура се оказа Желю Желев?
- В началото беше Дертлиев.

— Защо тогава при няколко гласувания във ВНС го бламираха?
— Дертлиев се издъни с някои свои антикомунистически приказки. Огромна грешка направи той. Не намери точния език.

— Иначе той ли беше удобната кандидатура?
— Той като фигура беше приемлив.Имаше стойка, имаше фигура, имаше позиции от едно време — социалдемократ, автентичен, страдал е от властта, било е по лагерите. А какво беше Желю? Марксист, нито стойка, нито фигура, то си беше оскърбително да пуснем такъв човек.

— И след толкова гласувания направихте точно този човек президент?
— Да, при гласуванията не се получи, нашите не гласуваха за Дертлиев заради приказките му, може би се престара. Предложи се кандидатурата на Желю Желев. Единствен аз направих възражение срещу него.

— Защо?
— Защото за мен той е един ренегат.

— Когато БСП реши да издигне кандидатурата на Желев, беше ли минал вече ритуалът със заклинанието му пред кръстника Луканов за вярност в прословутите десет божи заповеди?
— Чувал съм, не вярвам много на Драгомир Драганов, който раздухваше това, но ще ви кажа какво си говорихме вътре в парламентарната група. Казвахме си, Желю ще бъде избран с много малко гласове “за”, ако може и с един глас и така ще бъде унизен. Всъщност президентът на България още тогава го избра Ахмед Доган. Съдете сам. Ние с Румен получихме към 2,5 млн. гласа. Желю получи 200 000 повече от нас. Но Доган му вля 420 000 свои гласове. Тези данни ги има във всички томове с изборните резултати. Ако турското население беше гласувало за нас, Желю оставаше доста под нас. От гласувалите българи той вече беше с над двеста хиляди зад нас. Така, че Желю Желев стана президент благодарение на турско изживяващите се български граждани.

— А не ви ли изигра лоша шега тази знаменита ваша реплика в телевизионния дебат с Желев: «Желю, вие турчин с фес ли сте?»
— Сега, тази реплика не се разбра от много хора. На някои им хареса това, че казах «Желю с фес», а другите не разбраха точно как стоят нещата. Той мен ме упрекна, че имам подкрепата на БСП, значи съм комунист и т.н. А аз не съм такъв. От това, че са ме подкрепили БСП, не може да се прави такъв извод. И всъщност смисълът на репликата ми беше, вие например, като имахте подкрепата на ДПС, сте ли турчин, с фес, нали така. И това беше всъщност, не съм му казал, че е турчин. Но не беше само това. Много в БСП работеха срещу нас. Една Елена Поптодорова, например. Жан Виденов като председател на партията пък точно тогава намери за добре да замине за Щатите. Абе така ли се прави, бе човече божи! Текат избори, ти трябва да бъдеш тук!

— И един малко деликатен въпрос. На дебата по телевизията вашият невероятен хъс и настъпателност, тази еуфория усъмни мнозина, че сте бил допингиран с нещо преди влизането си в студиото?
— Съмнения, че еуфорията ми е била изкуствена ли? Нищо подобно!

— Вече чукнахте 80 години. И сега накъде?
— Вече стърча като самотно дърво. Повечето ми приятели си отидоха. Останаха трима-четирима. Много добри хора си отидоха от тоя свят…

— Вие се просълзихте?
— Малко са хората, с които мога да общувам сега. Но не съм изпаднал в безразличие, не съм равнодушен. Продължавам да гледам с любопитство на света около мен. Това е велика движеща сила. Скоро бях в Белград на конференция и направих фантастично изказване. Сега работя върху едно свое есе. Докато има болка в душата ми, има какво да кажа все още. Денят ми започва с една разходка с моето кученце Санчо Панса, което значи, че аз съм Дон Кихот. С четири байпаса съм. Смея да твърдя, че нямам нищо друго, освен тоя хол, стая и кухня. Нямам един грам злато, имам 45 евро. И три хиляди лева в банка, спестени, но те не са от политиката. Те са от пенсионния фонд, дадоха ми ги, когато се пенсионирах, и немците ми дадоха една награда от две хиляди марки. Бях две години професор във Варненския университет и оттам спестих някой лев. От всичко това са останали 3 000 лв. Може да ми потрябват за операция. Преди три-четири месеца правих операция на едното око. Сега остава още една на другото. Но не мога да си позволя тези 800 лв. Парите ги пазя за по-тежки ситуации. Искам да си оставя някой лев и за погребение.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ